Общество

Как протича първата ваксинация в Русия?

Преди Екатерина Велика руснаците имат суеверен страх от имунизация.

Императрицата трябва да изпробва ваксината срещу едра шарка върху себе си, за да убеди благородничеството да си я постави.

Когато през октомври 1768 г. Екатерина Велика започва да се чувства зле след ваксинация срещу едра шарка, тя остава в двореца в Царское село, изолирана от петербургския двор. Томас Димсдейл, английският лекар, който извършва процедурата, е до нея, като документира състоянието ѝ.

Въпреки това по директната заповед на императрицата има тайна карета, готова по всяко време, за да помогне на Димсдейл и неговия син и помощник Натаниел да напуснат страната – императрицата се притеснява, че ако умре след процедурата, нейните придворни просто ще екзекутират Димсдейл в търсене на справедливост. Кой обаче е Димсдейл и защо е избран да ваксинира Екатерина?

Смърт близо до трона

Анна Петровна Шереметева от Иван Аргуно

Анна Петровна Шереметева от Иван АргуноМузей на имението Кусково

Екатерина не боледува от шарка в детството си (така че няма ранен имунитет към нея). Болестта, бушуваща в Европа от XVIII в., е едно от малкото неща, от които Екатерина, иначе непоклатим човек, наистина се страхува. „От дете ме учеха да се ужасявам от едра шарка и в по-зряла възраст ми костваше много усилия да се справя с този страх“, пише Екатерина в лично писмо до Фридрих II. Съпругът ѝ Петър III боледува от тежка шарка в детството си – здравето му е необратимо увредено и лицето му е завинаги белязано, което не се вижда на официалните му портрети, но загрозява императора.

Освен това през 1768 г. едрата шарка стига до самия трон. Анна Шереметева е една от най-красивите придворни дами в руския двор, а също и сгодена за Никита Панин, който стои начело на руските международни отношения (и 26 години по-възрастен от нея). Само няколко дни преди планираната сватба Анна умира от едра шарка, която се развива много бързо. Не е ясно как се заразява.

„Посъветваха ме да ваксинирам сина си за едра шарка. Отговорих, че би било срамно да не започна от себе си и как да го направя, без да дам пример?“, пише Екатерина на Фридрих II. „Да бъдеш в реална опасност през целия си живот с хиляди хора или да предпочетеш по-малка опасност, много кратка, и да спасиш мнозина? Мислех, че като избрах второто, избрах правилното“, пише Екатерина.

Каква е ваксинацията?

Д-р Едуард Дженър (1749-1823)извършва първата си ваксинация срещу едра шарка на 8-годишния Джеймс Фипс, 14 май 1796 г., масло върху платно от Ърнест Борд (1877-1934), 1920-1930, Великобритания, ХХ в.

Д-р Едуард Дженър (1749-1823)извършва първата си ваксинация срещу едра шарка на 8-годишния Джеймс Фипс, 14 май 1796 г., масло върху платно от Ърнест Борд (1877-1934), 1920-1930, Великобритания, ХХ в.Getty Images

Екатерина поверява задачата да намери лекар, който да я ваксинира срещу едра шарка, на Никита Панин, който току-що е загубил невестата си от болестта. Лекарят е намерен в Англия – Томас Димсдейл, автор на наскоро публикувана брошура за нов метод на ваксинация – инокулация. Руското пратеничество в Англия се среща Димсдейл и го кани в Русия. „Беше ми намекнато, че, освен предимствата за цялата империя от тази покана, обект на моето пътуване вероятно ще бъдат и хора с по-високо положение“, пише Димсдейл.

През 1768 г. Димсдейл заминава за Русия със сина си Натаниел. Когато пристигат в Санкт Петербург, те намират болница в една от градските къщи, оборудвана с основите неща, необходими за ваксинацията. Димсдейл първо предлага на Екатерина да изпробва метода си върху жени на нейната възраст и с нейния ръст, но императрицата отказва – това би отнело твърде много време. Димсдейл ваксинира няколко кадети – но нито един от експериментите не е успешен. Изведнъж императрицата иска незабавно да се ваксинира.Томас Димсдейл (1712-1800), който през 1761 г. инокулира императрица Екатерина

Томас Димсдейл (1712-1800), който през 1761 г. инокулира императрица ЕкатеринаGetty Images

Методът на ваксинация чрез т.нар. инокулация е известен в Индия от древни времена. На кожата се правят 10-15 малки разреза, така че едва се вижда кръв, а мястото след това се покрива с парче плат, напоено с разтвор от вода и течност, взета от пустули от едра шарка. Този метод е популярен в източните страни и е донесен в Англия през 1718 г. от Османската империя от лейди Мери Уъртли Монтагю, съпруга на английския посланик в Константинопол, която успешно ваксинира децата си.

Това е методът, който Димсдейл използва на Екатерина Велика на 12 октомври 1768 година. Материалът за инокулация е взет от 6-годишния Саша Марков. През нощта, заспал, увит в одеяло, Саша е докаран в царския дворец, отведен през таен проход до покоите на Екатерина и от ръката на момчето до ръката на Екатерина е пренесена заразена лимфа. Веднага след това Екатерина заминава за Царское село.

Досието на императрицата

Портрет на императрица Екатерина II (1729-1796) в червена церемониална рокля. Русинка от Димитри Левицки (1735-1822) 1770. Библиотека на двореца, Петерхоф, Русия

Портрет на императрица Екатерина II (1729-1796) в червена церемониална рокля. Русинка от Димитри Левицки (1735-1822) 1770. Библиотека на двореца, Петерхоф, РусияGetty Images

Тя е последвана от Томас Димсдейл и сина му. Лекарят води дневник за състоянието на Екатерина: „В нощта след ваксинацията императрицата спеше добре, имаше леки болки и пулсът бе ускорен. Общото състояние е отлично. Храната се състои от яхния, зеленчуци и малко пилешко месо.“

На 18 октомври Екатерина за първи път усеща треска и губи апетит. По тялото ѝ започват да се образуват пустули от едра шарка и въпреки че е остлабена и има болки в гърлото, за 10 дни, до 28 октомври, тя се възстановява напълно. Димсдейл не се нуждае от каретата за бягство – на 1 ноември Екатерина се връща в Санкт Петербург и приема поздравления от своя двор. Същия ден Павел Петрович е ваксиниран, също успешно.Вигилий Ериксен. 1722-1782 Портрет на великия княз Павел Петрович в учебната стая

Вигилий Ериксен. 1722-1782 Портрет на великия княз Павел Петрович в учебната стаяМузей Ермитаж

Димсдейл и синът му са наградени богато – и двамата получават титли на руски барони и още: £1000 за награда, £2000 „за обратния път“ и всеки от тях – годишна пенсия от по £500. Това е огромна сума – например, английски лакей печели £8 годишно през XVIII в., кочияш до £26, а годишната сума на първият лорд на хазната на Великобритания е £4000.

Димсдейл обаче не непускат Русия, докато не ваксинират най-високото благородничество. В Санкт Петербург Димсдейл използва материал, който получава от императрицата и самия велик княз – по този начин руските благородници се освобождават от предразсъдъка, че може да им се случи нещо лошо поради ваксинацията, тъй като те биват естествено ваксинирани с течности от тялото на императрицата.Екатеринински дворец-средата на XVIII в.

Екатеринински дворец-средата на XVIII в.Public domain

Ако императрицата го е направила, тогава кой не би? След това Димсдейл заминава за Москва и ваксинира, както пише, над 50 благородници там. Напускайки Русия, Димсдейл отнася със себе си внушителна колекция от произведения на изкуството, които руските благородници му дават като награда за инокулацията – според вярванията на епохата, те не могат да платят с пари на Димсдейл, сега руски барон, така че го правят с екстравагантни подаръци.

След завръщането си в Англия Димсдейл е толкова богат, че отваря банка и клиника за ваксинация срещу едра шарка. Връща се в Русия през 1781 г., за да ваксинира Константин и Александър, синовете на Павел Петрович.

автор:

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest