Как поляк става един от най-добрите съветски пълководци

„Аз съм най-нещастният маршал на Съветския съюз. В Русия ме считат за поляк, а в Полша – за руснак“, с горчивина заключава Константин Рокосовски.

„Блестящо познаваше военното дело, ясно и точно поставяше задачи, умно и тактично проверяваше изпълнението на своите заповеди. Към подчинените проявяваше постоянно внимание и като никой друг умееше да оценява и развива инициативата на подчинените си командири. Много даваше на другите и умееше в същото време да се учи от тях… Трудно ми е да си спомня по-задълбочен, работоспособен, трудолюбив и като цяло надарен човек“, така талантливият съветски маршал Георгий Жуков характеризира не по-малко талантливия маршал Константин Константинович Рокосовски, един от главните автори на победата на СССР над нацистка Германия. Константин Росоковски и Георги Жуков

Константин Росоковски и Георги ЖуковЕвгений Халдей/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Своя боен път Костантин Рокосовски, който е роден във Варшава (по онова време част от Руската империя), започва в кавалерията на полетата на Първата световна война. Последвалите през 1917 г. две революции, падането на самодържавието, упадъкът на армията и страната го изправят, както и други поляци от 5-и Каргополски драгунски полк, да се посветят на борбата за „властта на работниците и селяните“ и за „победата на световната революция“. И докато другарят по оръжие и братовчед на Константин Константинович, Франц Рокосовски, заминава за Варшава, той самият се присъединява към болшевиките.Росоковски през 1917 г.

Росоковски през 1917 г.В. Кардашов

Само че на Константин Рокосовски не му се налага да се сражава срещу родината си по на разразилата се през 1919 г. съветско-полска война. През по-голямата част на гражданската война той воюва срещу белите в Урал, Сибир и в Далечния изток, където се издига до командир в кавалерийски полк.   Hulton Archive/Getty Images

Успешната военна кариера, пък и самият живот на Константин Константинович са могли да бъдат прекъснати по време на „големия терор“ – периода на масови репресии, които обхващат Съветския съюз в края на 1930-те години. На 17 август 1937 г. дивизионният командир Рокосовски е арестуван по подозрение, че работи за полското и японското разузнаване. В продължение на две години и половина му се налага да обикаля из затворите и да понася разпити, докато през март 1940 г. благодарение на усилията на генерал Семьон Тимошенко той е освободен, върнат на длъжност и с възстановени права. „Той никога не е говорил за това дори с най-близките хора“, спомня си внукът на командира (и съименник) Константин Рокосовски: „Само веднъж, когато майка ми, много години след войната, го попита защо винаги носи пистолет със себе си, той каза: „Ако дойдат отново за мен, няма да се дам жив“.Министерство на отбраната на Руската федерация

По време на тежките отбранителни боеве срещу Вермахта през лятото на 1941 г. Рокосовски се проявява като способен и решителен военачалник. Въпреки че има оскъдни налични човешки и технически ресурси, на 28 юли той успява да отвоюва от германците град Ярцево (който става един от първите освободени съветски градове), да забави придвижването на противника към Москва и да осигури излизане от обкръжението в съседния Смоленск на останалите части от две съветски армии.Съветски войници в Смоленск

Съветски войници в СмоленскGlobal Look Press

„Като се воюва край Москва, трябва да се мисли за Берлин. Съветските войски непременно ще влязат в Берлин“, казва Рокосовски на кореспондента на в. „Красная звезда“ през октомври 1941 година. През този най-тежък период на битката за столицата неговата 16-а армия, подложена на колосалния натиск на противника, прикрива северозападните подстъпи към града. Войските се сражават за всеки метър и спират германците, а в началото на декември участват в мащабното контранастъпление на Червената армия, като отхвърлят вермахта на 100-150 км от града. „Едва ли може да се посочи друг пълководец, който да действа толкова успешно и при отбранителни, и при настъпателни операции по време на отминалата война . . . Заради дарбата си да предвижда събитията, той почти винаги безпогрешно разгадаваше намеренията на противника, изпреварваше го и по правило излизаше победител“, спомня си главният маршал от авиацията Александър Голованов. Galina Sanko/Sputnik

Рокосовски става един от авторите на операция „Уран“ по обкръжаването и унищожаването на 6-а армия на Фридрих Паулус в Сталинград. По време на Курската битка през лятото на 1943 година, след която Вермахтът окончателно губи инициатива във войната, той толкова грамотно организира отбраната на северния участък на Курската дъга, че отнема на германските всички шансовете за пробив. „Войските на Централния фронт изпълниха задачата“, пише военачалникът в своите мемоари „Войнишки дълг“: „С упоритата си съпротива те изтощиха силите на врага и осуетиха настъплението му… Не ни се наложи да използваме резервите на Щаба, справихме се без тях, защото правилно разпределихме силите, съсредоточихме ги на участъка, който представляваше най-голяма заплаха за войските на фронта“.Sovfoto/Universal Images Group/Getty Images

През 1944 г. Константин Константинович командва войските на 1-и Беларуски фронт, който се превръща в главна ударна сила по време на операцията „Багратион“. Само през двата летни месеца на „съветския блицкриг“ Червената армия напредва по западното направление почти 600 км, освобождава цялата територия на Беларус, част от Прибалтика и Източна Полша. Напълно е разгромена германската група армии „Център“, а групата армии „Север“ се оказва в тежко положение. На 29 юни на Рокосовски, когото противникът нарича „Генерала-кинжал“, е присвоено званието маршал на Съветския съюз. Legion Media

През ноември 1944 година, когато войските на 1-и Беларуски фронт са готови за стремителен скок към сърцето на Германия, Константин Константинович внезапно е назначен за командващ на 2-и Беларуски фронт. Рокосовски си спомня в своите мемоари за телефонния разговор със Сталин: „Това беше толкова неочаквано, че възбудено веднага попитах: „Защо е тази немилост, че от главното направление ме прехвърлят на второстепенен участък?“. Сталин отговори, че греша: в този участък, на който ме прехвърлят, влиза в общото западно направление, на което ще действат войските на три фронта — 2-и Беларуски, 1-и Беларуски и 1-и Украински; успехът на тази решаваща операция ще зависи от тясното взаимодействие на тези фронтове… Ако вие и Конев не се придвижите напред, то и Жуков никъде няма да напредне, заключи Върховният главнокомандващ“.Виктор Кинеловский/Sputnik

В разговор със своя близък приятел – контраразузнавача генерал-лейтенант Николай Железников, Рокосовски е бил по-откровен: „Аз съм най-нещастният маршал на Съветският съюз. В Русия ме стичат за поляк, а в Полша – за руснак. Аз трябваше да превзема Берлин, бях най-близко от всички. Но Сталин позвъни и каза: „Жуков ще превземе Берлин“. Аз попитах каква е причината за такава немилост, а Сталин отговори: „Това не е немилост, това е политика“.  В крайна сметка войските на 2-и Беларуски фронт под командването на Константин Константинович разгромяват противника в Източна Прусия и Померания и блокират 3-а германската танкова армия, като не и позволяват да вземе участие в битката за Берлин.     Маршал Жуков, фелдмаршал Бернард Монтгомъри и маршал Росоковски в Берлин

Маршал Жуков, фелдмаршал Бернард Монтгомъри и маршал Росоковски в БерлинСвободни източници

След победата маршалът временно се връща в родината. Той командва Северната група съветски войски, дислоцирани на територията на Полша. През октомври 1949 г. по молба на президента на Полската народна република Болеслав Берут и с разрешението на ръководството на СССР Рокосовски заема поста министър на националната отбрана, на който става и маршал на Полша. Legion Media

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest