Общество

Как Пикасо изпада в немилост за рисунка на Сталин

Веднъж той признава, на шега или сериозно, че иска да нарисува героична картина с гол Сталин, но бил премислил.

В крайна сметка се ограничава с обикновен портрет и въпреки всичко изпада в немилост.

Първи опит

Reporters Associes/Gamma Features via Getty Images

Пикасо се присъединява към Френската комунистическа партия през 1944-а, когато е сложен край на нацистката окупация на Франция. И макар членството му да не го задължава да посещава всички партийни събрания, художникът често присъства на тях и подарява свои картини на лидерите.

Партията, трябва да отбележим, не одобрява стила на рисуване на Пикасо, който е толкова далеч от реализма, но охотно приема дарения под формата на картини и ги продава.

А през 1949 г. Френската генерална конфедерация на труда се обръща към художника с молба да поздрави 70-годишния Сталин за рождения му ден с рисунка. Пикасо изпълнява поръчката, но се ограничава само с алегория: той нарисува на хартия ръка с вдигната чаша вино и надпис „Staline à ta santé“ („Сталин, за твое здраве!“).

Musée Picasso Paris

Партийните другари намират подобна груба дружелюбност за възмутителна и подлагат на критики рисунката. Това обаче е нищо в сравнение с бурята от страсти, която се разразява след поредната рисунка на „вожда на народите“…

Възмутителен post mortem

Казусът с поздравлението не прекъсва отношенията на Пикасо с комунистите. Те му прощават. Втори път, когато Пикасо трябва да нарисува Сталин, е по настоятелната молба на един от членовете на Централния комитет на Френската комунистическа партия Луи Арагон по повод на смъртта на Сталин през 1953 година. Няколко дни след кончината на „вожда“ неговият портрет, дело от Пикасо, се появява на първа страница на вестник Les Lettres françaises.

Архивна снимка

Пикасо, с най-големия възможен за него реализъм по онова време, рисува Сталин по неговата младежка снимка, придавайки на изобразявания човек очи на мечтател и здрава брадичка. Комунистите обаче отново не оценяват усилията на Пикасо и определят творбата му като насмешка.

Нещо повече, творбата на художника повлича сериозни последици. Възмущението на комунистическата партия е толкова голямо, че тя излиза с изявление, в което категорично осъжда публикуването на портрета във вестника. Френските комунистически издания публикуват писма от възмутени читатели, които гневно заявяват, че образът на Сталин, пресъздаден от Пикасо, няма нищо общо с реалността. И посочват, че подобна интерпретация е обида към комунистическата идея.

Вътрешните конфликти на ръководството се насочват към търсене на „изкупителна жертва“ и никой не иска да бъде замесен в казуса с картината. Мнозина искат да хвърлят вината върху самия Пикасо, обяснявайки, че именно той е избрал този начин на рисуване, въпреки че е можел „да се постарае“: например като вземе за основа работи на светски художници.

Освен вътрешния резонанс „делото с портрета“ отслабва позицията на самата партия. Търсенето на виновниците води до това, че хората на ръководни позиции започват да се обвиняват един друг, че именно те са допуснали публикуването на рисунката на Пикасо на първа страница на вестника. Френският политик, комунистът Пиер Жукен, в статия твърди, че върхът на тези конфликти бил дори опит на Луи Арагон да се самоубие.

Всичко е можело да се получи и още по-зле…

ullstein bild/ullstein bild via Getty Images

Близки до Пикасо припомнят, че художникът бил много разстроен от случилото се. Макар това да не е било най-рискованата картина, която е можел  да направи. След скандала писателят Пиер Де от вестник Les Lettres françaises се срещна с художника и той, на шега или сериозно, му казал, че дори в един момент се е канел да нарисува Сталин гол.

Английският изследовател Герти Утли посочва в книгата си „Комунистически години“, че Пиер Де е записал кратък монолог на Пикасо за отношението му към тази ситуация: „Ако бях нарисувал Сталин стар, с бръчки, торбички под очите, всеки щеше да има извика: „Как смееш да го рисуваш като старец!“ Затова в един момент дори щях да го нарисувам в героичен дух, гол. Да, помислих си, това е страхотно. Но как да подходя към мъжкото му достойнство? В класическите скулптури пенисите винаги са малки. Но нали става дума за Сталин, могъщ мъж, истински боен бик. Но ако му сложиш пенис на бик, зад който да нарисуваш малък Сталин, това ще бъде още по-лошо. Тогава всички ще крещят: „Ти го превърна в сексуален перверзник, в истински сатир!“

Самият Пикасо, след пороя от критики по негов адрес, силно охладнява към комунистическата партия, макар както и преди да не отказва материални пожертвования. Не се отказва и от званието комунист.

Няколко години по-късно, когато във Франция се разчува за престъпленията на Сталин и започва десталинизацията, Пикасо се срещна с Пиер Де и го пита: „Сега, надявам се, че няма да кажеш, че съм нарисувал Сталин твърде благожелателно?“.

Пикасо напуска комунистическата партия през 1956-а, когато научава за навлизането на съветски войски в Унгария за потушаване на въстанието. Това се случва в същия ден, когато е открита първата му изложба в Москва. След като чува официалното съобщение за разполагането на войските, Пикасо подписва колективно протестно писмо и напуска партията.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest