Как първият съветски филм, който разказва на Запада за ГУЛАГ, е забравен в родината си?

Филмът „Изгубени в Сибир“ взема няколко престижни награди в Европа и САЩ, но в Русия не се радва на същата популярност.

Един от последните съветски филми – „Изгубени в Сибир“ на Александър Мита излиза на точно преди 30 години. За зрителите на Запад, които дотогава познават лагерите на ГУЛАГ само от слухове, той представлява мрачна картина на прословутата съветска система за политически репресии.

Сюжетът

Alexander Mitta/Mosfilm, 1990

Филмът разказва историята на британския археолог Андрю Милър (изигран от Антъни Андрюс), който в края на Втората световна война работи на разкопки в Северен Иран. Съветските разузнавачи бъркат Милър с американски шпионин, отвличат го и отвеждат в Москва. Скоро британецът е изпратен в далечен сибирски лагер.

В затворническите казарми, при мъчителни условия, изпечени престъпници живеят рамо до рамо с политически затворници, т.нар. „врагове на народа“, много от които са там само защото са наклеветени, не внимават какво говорят или например се влюбват в германка.

Под постоянна смъртна заплаха, понасяйки жестокости от надзирателите, Милър се опитва да запази човешкото в себе си, за да не стане чудовище и да заприлича на крадците и убийците (или в действителност на надзирателите), с които се запознава зад бодливата тел.

Лична история

Alexander Mitta/Mosfilm, 1990

Режисьорът на филма Александър Мита е най-известен със съветски кинохитове, като „Моят приятел Колка!“, „Приказка за това как цар Петър оженил своя арап“ и „Екипаж“. Базиран на спомените на затворници от ГУЛАГ, „Изгубени в Сибир“ всъщност е много лична история.

„Семейството ми е пряко засегнато от всичко това“,спомня си режисьорът. „Майка ми прекарва 10 години в лагерите в Магадан и Колима и някои от мъжете в нашето семейство са разстреляни, но баща ми успява да избегне арест. Въпреки че дълги години буквално минава между капките: той тренира в Америка, изучава изкуството на металопокритието, и може лесно да бъде хвърлен в затвора по обвинения в шпионаж, както често се случва по това време.“

Чрез образа на момичето Лилка, което живее близо до лагера и се грижи за тежко болния си баща, Мита показва съпругата си. 10-годишната Лилия Майорова изхранва семейството си и продава пайове на пазара, като така помага на болните си родители и т.н.

Забравен в Русия

Alexander Mitta/Mosfilm, 1990

Съветското кино започва внимателно да изследва темата за лагерите на ГУЛАГ и политическите репресии в годините преди разпадането на СССР. Например в изключително популярния телевизионен сериал от 1980 г. „Дългият път в дюните“ зрителите за първи път виждат специални селища за дърводобив в Сибир. В тях се изселват както латвийци, които си сътрудничат с германците по време на Втората световна война, така и такива, които са осъдени несправедливо.

Въпреки това именно „Изгубени в Сибир“ става първият (и, както се оказва, последният) съветски филм, който показва ужасите на системата на ГУЛАГ с изключителна откровеност. През 1991 г. обаче СССР се разпада и хората вече нямат време за кино. Никой в ​​Русия не гледа филма.

На Запад филмът на Александър Мита е приет с голям интерес. Във Великобритания е признат за най-добрия чуждоезичен филм на годината, а в САЩ е номиниран за „Златен глобус“ като най-добър чуждоезичен филм (в крайна сметка наградата отива при немско-полско-френската продукция „Европа, Европа“).

„‘Изгубени в Сибир’ може да не отговаря на стандартния комерсиален модел за някои американски кино дистрибутори. Това, което той притежава, освен силна история с добър западен актьор в главната роля, е смелост, актуалност и истинност – история за загубата на свободата и отчаяната празнота на живота без нея“, пише Los Angeles Times за филма през 1991 година.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest