Общество

Как овцебиковете отново се заселват в руската Арктика

Мускусната вълна е осем пъти по-топла от овчата, но никой няма да ви я даде просто ей така.

Тя е необходима на самите тях, за да оцеляват в Таймир, Ямал и Чукотка.

Големи и страшни, овцевбиковете, известни и като мускусни бикове, са едни от най-старите животни в нашия свят. Те идват в Сибир и Евразия преди 3,5 милиона години, след като слизат от Хималайските планини и постепенно се местят все по-далеч в северната част на континента. Преди около 190 000 години те прекосяват Беринговия проток и стигат до Америка и се установяват, освен на полуостров Таймир, в Аляска и Канада.

Ф. Воронов/Ямал-Медиа/ТАСС

Оцеляват при няколко глобални климатични промени и надживяват много други животни, включително и мамутите. Въпреки това преди 3000 години в Евразия мускусните говеда изчезват. И причината за това са хората, които го преследват. Само съветски учени успяват да върнат мускусните бикове в Таймир.

Бик ли е, козел ли

Юрий Смитюк/ТАСС

Учените и досега спорят какъв всъщност е мускусният бик. Някои смятат, че от вида бикове, други – че е от вида кози (като например планинските овни). Трети пък казват, че това е съвсем отделен род, просто всичките му роднини отдавна са измрели. Доста трудно е да се установят генетичните връзки на това древно животно със съвременните видове. Засега се приема, че единственият му жив роднина е чифтокопитното животно такин, което се среща в Хималаите.

Интересно е и второто име на овцебика – мускусен бик или Muskox. Той няма никакви мускусни жлези, но това име, очевидно, идва от думата musked, която на езика на канадските индианци означава блатиста местност.

Изглежда по-голям заради козината

Анастасия Игоревна Петухова (CC BY-SA 4.0)

Дългата гъста козина прави мускусния бик визуално два пъти по-голям, отколкото е в действителност. При холката (най-високата част на гърба на животното) расте до 1,5 метра, а на дължина – до 2,5. Мъжкият тежи около половин тон, женската почти наполовина по-малко. Природата също се е погрижила да скрие ушите и опашката на мускусния бик под козината.

Подкосъмът му е много топъл, 8 пъти по-топъл от овчата вълна и идеално защитава собственика си от студ и вятър. По време на пролетното линеене един голям мускусен бик отделя три килограма пух.

Кирил Уютнов (CC BY-SA 4.0)

Изглежда изненадващо, но през лютата зима мускусните овцебикове пасат специално на най-ветровитите места. Факт е, че там има по-малко сняг и им е по-лесно да изкопаят вкусни растения.

Отшелниците на Арктика

Обединена дирекция на резерватите на Таймир

Обикновено стадото мускусни бикове се състои от няколко женски с малки. Когато самците порастват, те могат да отидат в лесотундрата, трябва да мислят за своите си неща и да придобият житейски опит. Всичко е като при хората.

Зоолозите дори са изчислили, че мускусните бикове могат да се преместят на 700 км от майчиното стадо! За това те са наречени „отшелниците на Арктика“.

Иля Наймушин/Sputnik

Но по време на размножаване те се присъединяват към стадата с женски и понякога гонят младите. Най-активното им време е в края на юли и до края на септември, когато си търсят партньор. Ако няколко самци претендират за една самка, то започват бой с глави. Рядко такова противопоставяне завършва със смърт и като правило губещият самец просто бяга.

Събират се в полукръг, за да оцелеят

Александър Лискин/Sputnik

Често на снимки мускусните бикове се събират в полупръстен, „каре“, сякаш позират. Всъщност това е тяхната стратегия, за да защитят стадото си. Малките застават в центъра, големите отстрани. Те не просто стоят в „каре“, но могат така и да се движат из тундрата.

А. Мухачев/Sputnik

Правят това по време на снежни бури, като застават с гръб към вятъра. Събират се в полукръг и когато видят враг, а в Арктика това са вълците.

Завръщане в Арктика

Вячеслав Бобков/Sputnik

Палеонтолози откриват останки от древни мускусни бикове в руските арктически територии. „Най-младият“ е на 3000 години. Но в същото време някои учени смятат, че последните животни са изчезнали много по-късно, може би само преди 400 години.

Известно е, че в началото на XX в. мускусните бикове живеят само в Канада и популацията им е взета под защита. До средата на века стадата от мускусни бикове са възстановени в Аляска. Учени от скандинавските страни също се опитват да ги върнат, но тези опити са неуспешни.

Пиер Трюдо в СССР

Пиер Трюдо в СССРВячеслав Рунов/Sputnik

През 70-те години на миналия век в Таймир започва програма за реаклиматизиране на мускусните бикове. През 1971 г. високопоставена делегация от Канада, начело с министър-председателя Пиер Трюдо, посещава Норилск. Тогава за първи път глава на друга държава стъпва в Норилск. Канадците са изключително изненадани от това как съветските хора са успели да построят толкова красив град с развита инфраструктура в Арктика. По време на тази визита съветски учени казват на министър-председателя, че биха искали да възпроизведат популацията на мускусните бикове и Трюдо обещава да помогне. През 1974 г. първите 10 до 15-месечни мускусни бикове (поравно женски и мъжки) са пуснати в Таймир, след като са заловени на остров Банкс специално за тази цел.

През 1975 г. в СССР са докарани още 40 мускусни бика, този път от остров Нунивак (Аляска). Половината се насочват към таймирските преселници, а другата половина – на остров Врангел в Чукотка. До началото на 90-те години мускусните бикове се заселват на остров Врангел и в Северна Якутия, а след това са докарани в Ямал.

В. Горбатов/Sputnik

Днес над 16 000 мускусни бика живеят в руската Арктика и това е най-големият им брой след Канада (но там те са над 100 000). В по-голямата си част те живеят в Таймир, около 4000 индивида – в Якутия. На остров Врангел има 1100 мускусни бика, а в Ямал – около 400, половината от които са в резерват.

Навсякъде, където днес живеят овцебикове, специалисти ги наблюдават.

Сега руските учени са изправени пред следващата задача – как да опитомят мускусния бик. Те се интересуват особено от пуха на тези арктически животни – гивиут.

автор: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest