Как откриват нефта в Русия и защо собственикът на първата руска рафинерия умира в дългове?

Нефтът, който е основната износна стока на Русия, е познат и се използва от древни времена – в изобразителното изкуство, медицината и войната. Но първата нефтена плантация има лошо начало.

През 941 г. княз Игор, син на Рюрик, атакува византийската столица Константинопол с флот от около 1000 кораба, а византийският флот отвръща с „гръцки огън“ – запалителна смес от течности, която се изстрелва от оръдия или се катапултира в съдове към вражеските кораби.

Течен огън

„Гръцкият огън“ е смъртоносна заплаха за бавнодвижещите се кораби в тези времена. Руските воини предпочитат да се удавят, вместо да изгорят, затова скачат от борда на корабите. Флотът на Игор е опустошен. „Сякаш гърците имаха мълния от небесата и като я изстреляха, те ни изгориха; затова не успяхме да ги преодолеем“, разказват руски хроники.

„гръцки огън“Public domain

Вярва се, че нефтът е ключова съставка за „гръцкия огън“ и Византийската империя се снабдява с него главно от земи, които в момента са руски, – Крим и Тмутаракан (Таман) в днешния Краснодайрски край. Нефтът в тези области се добива от повърхността на Азовско море или от катранени пясъци. Той се добива и складира за продажба на търговците от Средиземно море – археолози откриват много амфори от глина по северните брегове на Азовско море.Амфори от Таманския полуостров

Амфори от Таманския полуостровАрхивна снимка

Така че качествата на нефта очевидно са познати на руснаците в Средновековието. Федот Котов, руски търговец, който пътува до Персия през 1623-1624 г., пише: „Целият площад бе осветен от керосинови лампи“, описвайки Исфахан. Освен това Котов разказва и за култова церемония, по време на която „сламен човек е изкаран от града на полето, а после… го поливат с нефт и го изгарят“.

Многото ползи  от „каменното масло“

Нефтът – наричан в Русия още „каменно масло“ – обикновено се използва в изобразителното изкуство и медицината. Руско ръководство за иконописци от XVII в. казва: „Когато правиш каквато и да е боя, използвай восък, политура и добави нефт, за да изсъхне по-бързо. И после, когато лакираш иконата и стане гъсто, вземи малко нефт с пръстта си и го размажи“. Нефтът се ползва като разтворител за бои и когато изсъхне, той оставя прекрасна лъскавост, така че е много важен при създаването на икони.

Медицинските ползи включват намазване върху кожата при болести, както и при ревматични заболявания – към 2021 г. ефективността на нефта при тези проблеми е научно доказана.

Нефтът като запалим материал се ползва и за военни цели, но при много специални случаи – за „неугасими“ факли и фойерверки – за царски гала церемонии и празнични поводи. А във войната нефтът се използва за правене на гранати, „огнени остриета“ и „огнени гюлета“, които руската армия използва през XVI-XVII век.Нефт върху байкалския лед

Нефт върху байкалския ледВ.П. Исаев/Иркутски държавен университет

Архивите сочат, че през 1650 г. хората, които живеят до Байкал, добиват нефт от повърхността му – той се процежда по каменистите брегове на реките, отива към езерата и ветровете го издухват към бреговете им, където може да бъде добит. Обикновено се изпраща към Москва.

През 1684 г. Леонтий Кислянский, чиновник в Иркутск, руския Далечен изток, е изпратен да търси нефтени залежи в Байкалския регион. Той докладва за хълм, който е твърде горещ, за да бъде докоснат, и който мирише на риба. Кислянский, който е бивш художник и познава многото ползи от петрола, планира да организира нефтодобив, но е повикан в Москва по друга работа – скоро обаче държавата разбира нуждата от петрол.

Първият нефтен кладенец в Русия

Докато цар Петър е на Великото пратеничество в Европа през 1697-1698 г., той се запознава с Николаос Витсен (1641-1717), холандски управник и кмет на Амстердам. Витсен напътства Петър в неговите пътшествия из Холандия, стават приятели и продължават да водят кореспонденция след това. Така че Петър определено знае, че в книгата си „Северна и Източна Татария“, която Витсен пише след пътешествието си до Русия с холандското пратеничество през 1664-1665 г., той описва, че някъде покрай река Ухта, близо до северния руски град Печора, се добива нефт от речната повърхност.река Ухта

река УхтаBorealis55

През 1721 г. мястото е открито и проби от Ухта са изпратени в Санкт Петербург, но чак през 1745 г., когато Фьодор Прядунов, руски търговец и бизнесмен, решава да отвори първата петролна рафинерия. Той показва открития петрол на Берг-Колегиума в Москва – държавна институция, която контролира минералните ресурси на Русия. Берг-Колегиумът разрешава стартиране на нефтодобива.Нефтяната рафинерия на Фьодор Прядунов

Нефтяната рафинерия на Фьодор ПрядуновАрхивна снимка

Първият руски нефтен кладенец е просто дълга сграда на речното легло, близо до подземните нефтени залежи, от която се събира нефт от водата чрез филтрация. Той обаче се добива и от самата повърхност. През 1748 г. Прядунов има около 650 л нефт и го праща към Берг-Колегиума за дестилация.

Резултатите са впечатляващи, но проблемът е, че никой в Русия няма нужда от дестилиран петрол. Всъщност Прядунов дестилира керосин от нефт, но керосиновите лампи все още не са изобретени. Така че Прядунов няма къде да продава петрола си.Фьодор Прядунов

Фьодор ПрядуновPublic domain

Отчаян, той изпраща проби в Хамбруг за химически тестове и получава документ, подписан от двама немски химици, в който се казва, че нефтът вероятно може да се ползва за медицински цели – за подпомагане на пациент „с настинки и храчки, разместени стави, треска, втрисане и за отпускане на ставите и др.“ Прядунов започва да продава своя петрол в Москва като нов вид лекарство – нелегално, без разрешение от властите. Затова е арестуван и дори след освобождаването си той получава тежка глоба и умира в дългове. Нефтената му плантация е унищожена от наводнение, а добивът на нефт в Русия е подновен чак през XIX в., когато започват да се ползват големи нефтени залежи в Кавказ. Измислят се и керосиновите лампи, но това е друга история.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest