Общество

Как Николай II става светец?

Канонизацията на последния руски цар и неговото семейство е непростима стъпка за Руската православна църква. Защо тя все пак предприема този ход?

През 2017 г. известният руски режисьор Алексей Учител заснема филма „Матилда“, където бъдещият Николай II е показан като лекомислен юноша във фриволна връзка с балерината Матилда Кшесинска. Тогава много вярващи са оскърбени и възприемат напълно достоверния исторически епизод като оскърбление за паметта на светеца, канонизиран през 2000 година.Екатерина Чеснокова/Sputnik

Православни активисти устройват митинги срещу „Матилда“ в кината и шествия с иконите на царските семейства. Руската православна църква се оказва в сложна ситуация. От една страна, на Николай II действително не му е чуждо нищо човешко и е историческа фигура от недалечното минало, която може спокойно да стане герой на руския кинематограф, но от друга той е светец и на неговите икони се молят вярващи в храмовете из цяла Русия.

След като обмислят ситуацията, представителите на Руската православна църква се разграничават от скандала. Влиятелният православен епископ и председател на Патриаршеския съвет по култура Тихон Шевкунов, който е и член на Висшия църковен съвет на Руската православна църква, призовава вярващите да се отнесат към филма като към произведение от жанра „фентъзи“.Legion Media

От онзи момент Църквата не се е сблъсквала с толкова противоречив и необикновен проблем. Царят е канонизиран като мъченик, а не за духовни заслуги, което означава, че смъртните му страдания са надхвърляли чисто човешките грешки и заблуди. Но тази гледна точка не намира разбиране дори сред самото духовенство на Руската православна църква, да не говорим за руското общество, голяма част от което смята, че Николай II е виновен за гибелта на страната.

Разстрел и първи предпоставки за канонизация

Николай II се отрича от руския престол на 2 март 1917 г., по време на Февруарската революция (тя предшества октомврийската, когато властта е превзета от болшевиките). След това отричане, той прекарва почти половин година под домашен арест в своята резиденция в Царско село, след което, заедно със семейството си, е пратен в сибирския град Тоболск, а след това е преместен в Екатеринбург. Там, в нощта на 17 юли 1918 г., той е разстрелян от болшевиките заедно с жена си, петте си деца, готвача, лекаря, слугинята на царицата и камериера на царя.Legion Media

Веднага след гибелта на Николай сред вярващите се пораждат разговори за неговата канонизация. За руските православни, царят е богопомазан и толкова зверското убийство, в което са засегнати и деца, сред народа се възприема като мъченическа смърт. За Николай и семейството му в храмовете из цялата страна са изнесени заупокойни литургии и самият патриарх Тихон благославя свещениците да извършат панихиди и да произнесат пламенна реч за „духовния подвиг“ на царя.

„Знаем, че той, отричайки се от престола, го е направил за благото на Русия и от любов към нея. След отричането, той можеше да намери безопасност и сравнително спокоен живот зад граница, но не го направи, защото искаше да страда заедно с Русия“, казва Тихон.Legion Media

В продължение на дълги години, независимо от антирелигиозната политика на съветската държава, вярващите продължават да почитат паметта на царя в Русия. Но особено ревностно на царя се покланят руските емигранти-монархисти, напуснали страната след революцията. Сред тях се поражда бурна дискусия за евентуалната му канонизация.

След дълги спорове и дискусии през 1981 г. Руската православна църква зад граница (РПЦЗ) канонизира Николай II, жена му, децата и дори слугата-католик Алексей Труп и  близката на царицата лютеранка Екатерина Шнайдер.

Аргументи против канонизацията

От края на 1980-те, заедно с перестройката и възраждането на Руската православна църква, в самата Русия започват да циркулират разговори за канонизирането на Николай II и членовете на неговото семейство. От 1992 до 1997 г. синодалната комисия към Руската православна църква по канонизиране на светци проучва основанията за причисляването на царското семейство към светците.Храм в Екатеринбург

Храм в ЕкатеринбургVyacheslav Bukharov (CC BY-SA 4.0)

Комисията разглежда подробно доводите на противниците на канонизацията, които не са малко:

На първо място, мнозина възприемат отричането на „богопомазания“ от престола като църковно престъпление: той захвърля своето „паство“ на произвола на съдбата и тази стъпка поражда кръвопролитна гражданска война, която едва не погубва Русия. Но комисията намира контра-довод за това: „Тогава той се е страхувал отказът да подпише абдикацията да не доведе до гражданска война. Царят не е искал заради него да се пролее и една капка руска кръв“, се посочва в окончателния доклад на главата на комисията Ювеналий.

На второ място, противниците на канонизацията изтъкват анти-църковното общуване на царското семейство с Григорий Распутин. По мистичен начин, той помага да спре кръвотечението на болния от хемофилия царевич Алексей и да успокои истерията на самата императрица.Царския храм в манастира Ганина яма

Царския храм в манастира Ганина ямаEvgisel (CC BY-SA 4.0)

На трето място, важен аргумент за решението за канонизацията е липсата на чудотворения, свързани с царското семейство и неговите тленни останки. Но през 1990-те в различни църковни инстанции започват да постъпват съобщения за чудеса, изцеления и друга „благодатна помощ“ след молитви към Царските мъченици.

Аргументи за канонизацията

В същото време, комисията предлага и аргументи в подкрепа на канонизацията. На първо място, един от тях са множеството призиви на вярващи в подкрепа на канонизацията, изразени чрез подписите на няколко хиляди лица – както църковни служители, така и миряни.

На второ място, като аргумент ЗА се разглежда набожността на императорското семейство и по-специално на царицата (немска принцеса, приела православието заради мъжа си). И това ги разграничава от представителите на тогавашната аристокрация, които вече до голяма степен са се отдалечили от църквата. „С религиозен дух беше пропито възпитанието на децата на императорското семейство“. Говори се и за праведния начин на живот на императрицата, както и че в „писмата на Александра Фьодоровна се разкрива цялата дълбочина на религиозните ѝ чувства – колко сила на духа, скръб за съдбата на Русия, вяра и надежда в Божията помощ има в тях“. Освен това, императрицата и дъщерите ѝ се грижат за ранени по време на Първата световна война.Мазето на Ипатиевата къща

Мазето на Ипатиевата къщаСвободни източници

На трето място, според Руската православна църква, Николай II е отделял голямо внимание на нуждите на църквата, щедро е дарявал средства за изграждането на храмове и манастири, инициирал е канонизирането на много светци, които в момента са особено почитани, включително Серафим Саровски.

Мнозина смятат, че гибелта на Николай II и членовете на семейството му не може да бъде призната за мъченическа смърт за Христа. Но според свидетелствата, в последния период на живота си, докато е в заточения, царската чета чете усилено Евангелието и води благочестив и кротък живот, независимо от издевателствата и оскърбленията на болшевиките. Заради това е предложено семейството да бъде канонизирано като „свети великомъченици“, които „подражават на Христос, с търпение понасят физическите, нравствените страдания и смъртта от ръката на политическите противници“.

„Осмисляйки този подвиг на царското семейство“, комисията единодушно одобрява канонизацията. На 20 август 2000 г. в храма „Христос Спасител“ в Москва се състои прославяне на руските новомъченици и изповедници от XX в., включително царското семейство в пълния му състав. Император Николай II, императрица Александра, царевич Алексей, великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия са канонизирани като „мъченици“.

Скрити мотиви за канонизацията

Както твърди Ювеналий в окончателния си доклад, „канонизацията на монарха по никакъв начин не е свързана с монархическата идеология и не обозначава „канонизиране“ на монархическата форма на управление“.Александър Чумичев, Александър Сенцов/ТАСС

„Църковната позиция тук е напълно ясна: канонизиран е не начинът на управление на Николай II, а начинът, по който той умира, ако щете, слиза от политическата сцена“, казва в интервю известният богослов и дякон Андрей Кураев. „Той наистина има всички основания да се озлоби, да се изплаши в последните месеци на живота си, когато е под арест, да кипи от злоба и да обвинява всички и всичко. Но това изобщо не се случва“.

Освен това, Кураев смята, че за църквата този жест е нещо като обобщение на страшния за християните XX век.

Важен мотив за канонизацията е и помирението на руските свещенослужители в Русия и извън пределите ѝ. През 1990-те възниква въпросът за обединението на Руската православна църква зад граница и Руската православна църква в самата Русия под егидата на московския патриарх. За църквата в чужбина светостта на царското семейство вече е непоклатима догма и затова, както пише през 2000 г. публицистът и специалист по библията Андрей Десницки, „признанието на светостта на императорското семейство е определено от йерарсите на Руската православна църква зад граница като необходимо условие за примирие с Руската православна църква.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest