Общество

Как немците участват в дворцовите преврати на династия Романови?

През 1725 г. умира руският император Петър I.

След като променя реда на унаследяване на трона, той трябва да назначи наследника си, но умирайки, успява да напише четливо само „Дайте всичко…“. Така започва 37-годишната ера на дворцови преврати, по време на които са сменени шестима короновани престолонаследници. В разгорелите се интриги и заговори участват и немски политици.

Андрей Остерман

Хитрият и честолюбив вестфалец Остерман започва блестящата си кариера при Петър I, но достига своя връх след смъртта му.

Починалият Петър I

Починалият Петър IМузей на Ермитажа

Андрей участва в противостоенето между две политически групировки. Първата подкрепя Петър II, младият внук на починалия император. Втората е водена от фаворита на Петър I Александър Меншиков, те се обявяват в подкрепа на съпругата на покойния император Екатерина I.

Петър II

Петър IIТретяковска галерия

Меншиков печели борбата и фактически оглавява страната. Той покровителства Остерман, който предава друг свой патрон за него. Германецът влиза във Върховния таен съвет (органът, който се занимава с най-важните държавни въпроси) и става учител на Петър II. След смъртта на Екатерина I 11-годишният Петър все пак наследява трона под регентството на Върховния таен съвет. Меншиков възнамерява да го ожени за дъщеря си, за да укрепи позициите си.

Възходът на кариериста Остерман обаче е грешка. След като всява раздор в позициите на Петър II, той се възползва от болестта на Меншиков и заедно с други придворни свалят своя покровител, заточавайки го в Сибир. Влиянието на Остерман върху държавните дела нараства, а борбата за влияние върху младия Петър II става все по-ожесточена. В такава ситуация германецът предпочита да остане във Върховния таен съвет като „работен кон“ и „сив кардинал“.

Андрей Остерман

Андрей ОстерманМузей на Ермитажа

Сред придворните и дипломатите предпазливият Остерман е известен със способността си да се преструва на болен в деликатни ситуации. Тази тактика му позволява да остане на власт при следваща смяна на монасите. Петър II почива от болест и Върховният таен съвет избира нов наследник – „удобната“ племенница на Петър I, херцогинята на Курландия Анна Ивановна. Политиците възнамеряват да ограничат нейната власт със списък от искания – Кондиции.

Остерман участва в изготвянето на този документ, но успява да избегне подписването му. Германецът заема ролята на наблюдател, съвсем умишлено. Императрицата нарушава Кондициите, като по този начин установява своя автокрация. Тогава Остерман, който преди това е водил кореспонденция с нея и може би тайно е помогнал по време на борбата ѝ за власт, най-накрая се възстановява от „болестта си“.

Ърнст Йохан фон Бирон

Ърнст Йохан фон Бирон

Ърнст Йохан фон БиронРундалски дворец, Латвия

Царуването на Анна Ивановна е наречено от някои историци „биронство“ на името на нейния фаворит Бирон. Той последва императрицата в двора от Курландия и през 10-те години на управлението ѝ има огромно влияние върху нея. Тя обсипва любимеца си с почести, оставяйки всички държавни дела в негови ръце, твърдят свидетелства на техните съвременници. Анна Ивановна малко се вълнува от управлението на държавата.

Анна Ивановна

Анна ИвановнаТретяковска галерия

Историкът Ключевски смята, че императрицата не вярва на руснаците и затова се заобикаля с чужденци: „Германците се изсипваха в Русия като боклук от дупка в торба, превзеха двора и трона, изкачиха се във всички печеливши места в управлението“. Някои обаче смятат версията за „господството на чужденците“ за неоснователна, тъй като професионалисти идват в Русия от чужбина още при Петър I.

Силата на Бирон също се оспорва. Утвърдено е, че истинската власт принадлежи на Остерман и друг германец, Мюних. Остерман остава близък на трона. Той получава титлата граф, фактически ръководи външната политика, а Кабинетът на министрите, в който членува и той, става върховен държавен орган по негово предложение.

И все пак, когато Анна Ивановна се разболява, именно Бирон е назначен за регент на нейния наследник, малкият Иван Антонович. Записано е, че той буквално моли императрицата за това на колене, страхувайки се за позицията си след смъртта ѝ. Бирон има голям брой врагове в двора.

Кристоф фон Мюних

Кристоф фон Мюних

Кристоф фон МюнихМузей на Ермитажа

Възходът на олденбургския инженер Мюних започва при Петър I. При неговия внук – Петър II, Мюних е назначен за ръководител на Санкт Петербург. Той се оказва отличен администратор и подкрепя града по всеки възможен начин, дори когато е лишен от статут на столица. Затова получава титлата граф и става генерал-губернатор на Ингерманландия, Карелия и Финландия.

При Анна Ивановна Мюних се сближава с Остерман и Бирон, което повишава ролята му в двора. Германецът става генерал-фелдмаршал, оглавява Военната колегия, извършва няколко реформи в армията и получава редица награди като пълководец, участва в няколко войни. Въпреки това „триумвиратът“ на германците бързо е разрушен заради постоянното съперничество за благосклонността на императрицата, те започват да плетат интриги един срещу друг.

След смъртта на Анна Ивановна взаимната омраза на Мюних и Остерман и завистта им към Бирон води до нов преврат. Само няколко седмици по-късно Мюних ръководи заговор срещу регента, буквално го измъква от леглото през нощта и предава властта от престолонаследника на Анна Леополдовна. Първоначално Бирон е осъден на смърт чрез разчленяване, но все пак накрая е заточен в Сибир.

Самият Мюних подава оставка от всички постове. Според историка Николай Павленко той смята благодарността на новите владетели за недостатъчна и подава оставка, очаквайки, че Анна Леополдовна ще го помоли да остане, но греши, вмешателството на Остерман е силно. Така вестфалецът остава последният член на триумвирата, който запазва позицията си близо до руския трон.

Елисавета Петровна

Елисавета ПетровнаПетерхоф

Но и това не продължава дълго. Минава малко повече от година и на власт идва Елисавета Петровна, дъщерята на Петър I и Екатерина I. Остерман и Мюних са изправени пред съда и осъдени на смърт, която и в двата случая присъдата е заменена с изгнание.

Васили Меншиков в Берьозово

Васили Меншиков в БерьозовоТретяковска галерия

По ирония на съдбата Остерман е отправен в Берьозово, където самият той изпраща на заточение Меншиков, а Мюних отива в Пелим, където Бирон излежава присъдата си благодарение на него. Остерман умира в изгнание, а Бирон и Мюних в крайна сметка са реабилитирани. Последният дори успява да участва в друг преврат – но той избира страната на Петър III, който губи в битката със съпругата си – самата Екатерина II.

автор: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest