Как МВФ ще подкрепи нововъзникващите пазари и развиващите се страни през 2022 г.?

Разговор с управляващия директор в Центъра за глобално развитие.

Много ми се искаше да имам по-оптимистична прогноза в началото на годината, но реалността е, че през 2022 г. очакваме малко по-слаба инерция на възстановяването и по-голяма несигурност, повече рискове.

Нека ви представя гледната точка на Фонда: още в края на предходната година бяхме загрижени, че възстановяването отслабва. Защо? Защото и двата големи двигателя на световната икономика – САЩ и Китай – забавяха темпото си спрямо прогнозите от лятото. Сега сме изправени пред Omicron. За нас във Фонда не е изненада, че има нова вълна. Говорили сме за това, че е важно да останем бдителни по отношение на COVID и продължаваме да насърчаваме изграждането на защитни механизми.

Защо? Защото виждаме, че когато тези защитни механизми са в действие, свиването на мобилността е по-малко, а функционирането на икономиките – по-добро. Така че много държим през 2022 г. изграждането на защитни механизми да продължи да бъде приоритет в дневния ред.

Когато се вглеждаме в перспективите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази опасна дивергенция, за която аз и моите колеги от Фонда говорим, се задълбочава и се дължи на два фактора. Първият е силата на защитата  срещу COVID. Вторият – с колко политическо пространство разполагате, за да стимулирате бизнеса и да подкрепите домакинствата, особено най-уязвимите.

Така че развитите икономики и малък брой нововъзникващи пазарни икономики се справят сравнително по-добре. Наблюдаваме догонване на нивата отпреди COVID в доста държави. Но останалата част от света изостава все повече.

Защо това е опасно? Защото увеличава ограниченията за по-мощно възстановяване, увеличава смущенията във веригите за доставки и проблемите със способността за пътуване по света.

Второто ни притеснение, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се повишава. Нека бъдем много ясни – това не е универсално явление, но в доста страни и особено в САЩ то е проблем. Тя се дължи на несъответствията между търсенето и предлагането, на натиска от промените на пазара на труда и на сътресенията, породени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската производителност на доста места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят как да  направят това, но има два проблема. Първият е деликатното балансиране между Федералния резерв и другите централни банки, които са подложени на натиск да се борят с инфлацията и да поддържат възстановяването. Вторият проблем са страничните ефекти върху развиващите се пазари, които могат да добавят масло в огъня на дивергенцията.

Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той нарасна драстично. Това не е изненадващо. От Втората световна война насам никога не сме виждали такъв ръст на дълговете. Ако вземем публичния и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256 % от БВП. Дългът е особено тежък за страните с по-слаби фундаментални показатели на икономиките и по-високи нива на задлъжнялост. Това се отнася в особено голяма степен за страните с ниски доходи, но ако миналата година щяхте ме чуете да говоря за страните с ниски доходи, тази година вече има и развиващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, трябва да признаем, че това е година, в която възстановяването вероятно ще продължи, но срещу по-силен насрещен вятър.

Един от тези ветрове е това, на което вече бяхме свидетели през 2019 г. — улични протести, вълнения — тези събития се завръщат. Това ще усложни значително живота на политиците. Така че на какво да разчитаме? Разчитаме на последователната политика, консултации и координация.  И на фокусиране върху специфичните за всяка държава политики, защото вече не сме в света на универсалните отговори, както беше в първите месеци на пандемията.

В момента сме в свят, в който условията в отделните страни са много различни и изискват внимателен и обмислен политически отговор.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Обмисляхме създаването на специален прозорец за реакция при пандемия, но това, което всъщност направихме и което според мен е в същата посока на подпомагане на страните и е още по-добро, бяха новите 650 млрд. долара, предоставени под формата на СПТ. Защото тази форма на подкрепа не увеличава дълга на държавите и все пак осигурява пространство, а някои държави използват това пространство, за да увеличат разходите си за здравеопазване, особено в контекста на сложния проблем с ваксинацията.

Има и един много интересен пример, който не бих се изненадала да започнем да срещаме по-често. Сенегал избра да вземе част от отпуснатите му СПТ, за да ги добави към финансирането за разширяване на производството на ваксини. Институтът „Пастьор“ в Дакар е много компетентна институция, която се занимава с производство на ваксини в продължение на десетилетия. И сега Сенегал ще изгради капацитет. Според мен това да разполагаме с по- диверсифицирани производствени възможности е изключително важно в контекста на тази, но и на следващите пандемии. А в случая с Африка – за да може континентът да ваксинира страните на континента, а не да зависи само от вноса.

В перспектива, както знаете, работим по създаването на доверителен фонд за устойчивост и стабилност. Той ще допълни инструментите на МВФ за изграждане на устойчивост спрямо бъдещи сътресения. Предлагаме в рамките на този инструмент готовността за пандемии да бъде елемент от допустимостта на държавите.

Той ще разполага със средства в размер между 30 и 50 милиарда — с други думи, ще бъде един сравнително голям фонд. Размерът на средствата може да бъде и по-висок в зависимост от това колко успешни сме и колко голямо е търсенето от страна на правителствата.

Каква е ролята на фонда, когато говорим за изменението на климата? Ясно е, че изменението на климата е от макрокритично значение както като риск за макроикономическата и финансовата стабилност, така и като възможност за трансформиращ зелен растеж. И това се вписва изцяло в мандата на Фонда, а именно -макроикономическата финансова стабилност, растежа и заетостта.

[…] Виждаме го с очите си — [изменението на климата] е в ход, оказва драматично въздействие върху икономиките и поминъка и сме длъжни да се възползваме от предприеманите действия, за да създадем повече възможности за заетост. Когато разглеждам инструментите на Фонда, всъщност най-мощният от тях е наблюдението. Защото, когато отчетем свързаните с климата съображения във връзка със съдебни спорове за страните с високи емисии, за силно уязвимите страни във връзка с приспособяването, за страните, които разчитат в по-голяма степен на въглеводородите, [въпросът е] как те да направят този преход най-продуктивен за техните общества, въвеждайки понятието за отчитане на въздействието на климата в процеса на формиране на добри политики, а също и като съображение за финансовите органи — това според мен е най-значимият ни принос.

Разглеждайки проблемите, свързани с климата, те са структурирани в четири области и всички те са много важни. И в този смисъл доверителният фонд за устойчивост и стабилност е изключително важен, но не е в основата на нашата работа. Първата област обхваща работата ни по фискалните въпроси и очевидно включва цената на въглеродните емисии, какви подходи да бъдат избрани, как да се правят публични инвестиции. Въведохме нов свързан с климата инструмент — стратегии за управление на публичните инвестиции, които включват климата в тях.

Втората област е паричната политика — как можем да направим така, че свързаните с климата рискове за финансовата стабилност да бъдат добре интегрирани в следващите стъпки, като същевременно вграждаме в своята работа.

Третият елемент е свързан със справедливостта на прехода и се отнася до това как международната общност може да изпълни задълженията си към развиващите се страни, както и какви политики за публични разходи са най-подходящи за постигане на справедливост в обществата в хода на прехода.

Това означава губещите от този преход да бъдат компенсират с добре обмислени инструменти. И тук идва финансирането и доверителния фонд за устойчивост и стабилност. Амбицията ни е да създадем инструмент, който е насочен към подкрепа на политиките и по някакъв начин пилотира прехода от наблюдението по член 4 към това, което подкрепяме чрез финансиране.

Очакванията ми са, че до пролетните срещи ще имаме проект.

Намираме се в момент на много силно изразени макротенденции. Първата е свързана с климата. Просто няма как някоя институция да не е наясно с изменението на климата и политиките, които са необходими за адаптиране и смекчаване на неговото въздействие.

[…]

Втората е свързана с цифровизацията. Никой не може да каже: „Няма значение, може би целият свят ще премине към цифровизация, но не и ние във Фонда“. Трябва да поемем повече отговорности около цифровите валути на централните банки, около рисковете и възможностите, свързани със Stablecoin, електронните пари и определянето на ролята на биткойн и другите форми на криптопари. И ние работим по тези въпроси.

Така че основната ми мисъл тук е, че трябва да служим на утрешния свят въз основа на знанията и капацитета, които сме натрупали в работата си до момента. Това изисква да разширим кръгозора си. Но винаги се съсредоточаваме върху въпроса: ние ли сме институцията, която има най-значим принос към тази конкретна тема.

Вземете например въпроса за цената на въглеродните емисии. Очевидно е, че това е област, в която Фондът има огромен експертен опит и го използва. Някои от предложенията, които правим, като например за международна минимална цена на въглеродните емисии, се разглеждат като много, много надеждни и привлекателни.

[…] Но не бива да излизаме извън рамките на нашата компетентност и не виждам Фондът някога да се занимава с въпроси от сферата на инвестиционното финансиране.

Pin It on Pinterest