Как младши офицер става върховен главнокомандващ на руската армия
Николай Криленко е юрист и яростен революционер.
В армията попада случайно и е назначен от Ленин за главнокомандващ със специална мисия.
На 22 ноември 1917 г. става нечувано събитие за руската армия. За първи път в историята ѝ тя е оглавена не от император или генерал, а от младши офицер – прапоршчик.
Николай Василиевич Криленко е назначен от Владимир Ленин за върховен главнокомандващ, съвсем не за да поведе Русия до победа по време на Първата световна война. Неговата задача е колкото се може по-скоро да изведе страната от този конфликт.
Пътят към върха на властта
Николай КриленкоSputnik
В действителност Криленко никога не е бил истински военен, пък и не се е приемал за такъв. Той има висше образование (учил е в историко-филологическия и юридическия факултет), а преди самото начало на войната го пращат на годишната военна служба в пехотния полк на град Люблин. След като я приключва, Николай Василиевич е произведен в чин прапоршчик от запаса.
Истинското дело на живота на Криленко обаче е революционната борба. На 19 години, през 1904-а, той се присъединява към болшевиките и оттогава активно се занимава с пропаганда и агитация, участва в митинги, издава и разпространява нелегални вестници, като си играе на котка и мишка с политическата полиция на империята. „Професионален революционер… изтъкнат юрист… блестящ публицист, талантлив трибун“, така един от най-близките съратници на Ленин, Василий Василиев, описва Николай Василиевич.
През 1915-а, когато Първата световна война е в самия си разгар, Криленко е арестуван заради отклоняване от служба и задържан. През следващата година обаче го освобождават и го пращат на Югозападния фронт като офицер-свързочник. Само че и там Николай Василиевич продължава да се занимава с агитационна дейност и призовава за незабавно прекратяване на войната.
ТАСС
Колкото повече Русия затъва в революционния хаос, толкова по-високо Криленко се издига. Когато в стремително разлагащата се армия започват да се създават изборни политически организации – така наречените войнишки комитети – той неизменно играе в тях първостепенна роля. Николай Василиевич участва активно в болшевишкия преврат и влиза в първото съветско правителство – Съвета на народните комисари. В него той отговаря за въпросите, свързани с армията и флота.
Начело на армията
Болшевиките прекрасно разбират колко важно е за удържането на властта да изведат Русия от Първата световна война. Първият им декрет, приет на 8 ноември 1917 г., е Декретът за мир. В него се предлага на „всички воюващи народи и на техните правителства незабавно да започнат преговори за справедлив демократичен мир“, който да бъде сключен без анексии и контрибуции.
Въпреки че декретът е пренебрегнат от воюващите държави, Ленин дава указание на върховния главнокомандващ генерал Николай Духонин да започне мирни преговори с противника. Духонин обаче отказва да се подчини и „за неподчинение на предписанията на правителството и за поведение, което носи нечувани бедствия на трудещите се маси във всички страни и най-вече на армиите“, на 22 ноември той е уволнен от длъжност. На негово място още на същия ден е назначен прапоршчикът Криленко. 
Николай Криленко, 1918 г.Свободни източници
„Това назначение е връхната точка на позора, до който стигна руската армия“, пише генерал Алексей Будберг, който впоследствие става един от главните дейци на Бялото движение в Сибир. „Първото разпореждане на новия главнокомандващ… беше радио (радиограма), с която се заповядваше „на всеки полк самостоятелно да сключи примирие на своя участък. Тази заповед доведе до цялата военна, политическа и психическа мизерия на това копеле на руската действителност. Той нямаше акъл, за да разбере, че от другата страна на фронта има истинска армия и че оттам дори няма да отговорят на такова предложение“, допълва Будберг.
При все това Криленко изпълнява поставената му задача. В началото на декември на фронтовете настъпва относително затишие, а в Брест-Литовск започват мирни преговори между съветската делегация и представители на Централните държави.
На 3 декември Николай Василиевич пристига в Могильов (на територията на Беларус) в генералния щаб на върховния главнокомандващ, за да арестува „врага на народа“ Духонин. Генералът така и не дочаква съд. Въпреки протестите на Криленко, във вагона, където е Духонин, нахлува тълпа разярени матроси и до заколват с щиковете си. През годините на Гражданската война изразът „да се прати в щаба при Духонин“ става крилат и означава разстрел без съд и следствие.
Юрист, шахматист и алпинист
Главен прокурор Николай Криленко по време на заседание година преди изчезването си, 1936Getty Images
Скоро след сключването на 3 март 1918 г. на Бресткия мир, който извежда Русия от Първата световна война, Криленко се обръща към Ленин с молба да подаде оставка от длъжността върховен главнокомандващ. Бившият прапоршчик решава да се върне към основната си професия на юрист и става един от родоначалниците на съветската правосъдна система.
През годините на Гражданската война той ръководи извънредните съдебни органи – революционните трибунали, след това става държавен обвинител в големи политически процеси, заема постовете на прокурор на РСФСР и на народен комисар (министър) на правосъдието на СССР. С прякото участие на Криленко се поставят юридическите основи за провеждането на масовите репресии в края на 1930-те години, разпространява се практиката на наказания по политически мотиви, масови арести и извънсъдебни преследвания.
В същото време Николай Василиевич става „баща“ на спортния алпинизъм в Съветския съюз като издейства признанието му на държавно равнище. Той не само организира алпинистки експедиции в Памир, но и сам активно участва в тях. „Планините са коварни и опасни, но човек може да ги покори, ако не отстъпва пред трудностите… Постоянна тренировка на ума, на ловкостта и смелостта. Как това да не е школа за бъдещи воини и червени командири?“, заявява Криленко. 
Криленко, 1937 г.Getty Images
Николай Криленко изиграва немалка роля и за популяризацията на шаха в СССР. Той оглавява асоциацията на страната по шахмат и играта шашки и в продължение на 14 години е редактор на специализираното списание. Освен това той издейства провеждането на няколко международни турнира в Москва с участието на най-добрите шахматисти на планетата.
По правило организатори на масовите репресии в Съветския съюз нерядко се оказват на подсъдимата скамейка. Николай Криленко също е сполетян от тази съдба. През периода на „Големия терор“ през 1938 г. той е арестуван по обвинение в принадлежност към антисъветска организация и скоро е разстрелян. През 1955 г. е реабилитиран посмъртно поради липса на състав на престъпление.
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
