Общество

Как митотворчеството помага на Есенин да стане главния поет на патриотите

Той се нарича най-добрия поет на Русия, но така и не успява да намери себе си.

Кой е той – селяк, гуляйджия или хитрец, търсещ слава?

Един юноша от село пристига в огромния Санкт Петербург, облечен в бедни селски дрехи и само с един скромен сандък. От гарата той направо тръгва да търси къде живее неговата „икона“ – поетът-модерният Александър Блок. Просто, за да го види…

Това е само един от многобройните митове, които Сергей Есенин измисля сам за себе си. В началото на XX в. поетичният свят в Русия изобилства от таланти (и не само) и за да се прославят, те често прибягват до хитрости и митотворчество, дори и своеобразни циркове. Именно така Есенин си изгражда образ на самоук селски поет.

Вижте още: Кой е Александър Блок, великият руски поет, погубен от революцията

Великият митотворец

Клюев и Есенин в Петроград, 1915

Клюев и Есенин в Петроград, 1915Свободни източници

Той наистина е роден на село, но семейството му далеч не е бедно, а и Есенин се облича напълно прилично. Освен това има нелошо образование. Преди да пристигне в Санкт Петербург, живее няколко години в Москва, където посещава народно училище и работи в печатница. Стиховете му вече са издавани в списания. Една от първите му публикувани творби е стихотворение, което днес знае наизуст всяко руско дете. То започва така:

Над брезата бяла
своето крило
зима е простряла
като от сребро.

(превод от руски: Георги Дикински)

Може би именно от Есенин започва общата любов на руснаците към брезите, полята, златната ръж, „лагерният огън върху червена жарава“, „златната горичка“. Той нарича Русия „страна на брезовия чинц“ и темата за родината, родните простори, селските пейзажи в неговите стихове е неотменена и винаги носталгична. Да, той е в Москва и в Санкт Петербург, но как тъжи за малката родина. Аристократичните поети на XIXв. Виждат и описват природата по различен начин: те ѝ се възхищават, но не с такава трогателна мъка.

Сергей Есенин и Сергей Городецки, 1916

Сергей Есенин и Сергей Городецки, 1916Свободни източници

Докато е в Петербург, Есенин наистина посещава Блок, но с предварителна учтива бележка, в която предупреждава за визитата си. След срещата Блок прави следната записка в дневника си:

„Селянин от Рязанска област. 19-годишен. Стиховете му са свежи, чисти, гласовити, многословни. Език. Посети ме на 9 март 1915 година“.

По-късно приятелят на Есенин Анатолий Мариенхоф ще напише, цитирайки неговите думи, че той никога не е ходил в селски дрехи: „никога не съм носил такива червени ботуши и такова дрипаво палто като тези, с които отидох да го видя“, както и че „е дошъл в Санкт Петербург за световна слава, за бронзов монумент“. Между другото, славата действително го спохожда – и до днес сред патриотите е модерно да се харесва именно Есенин.

Гуляйджия и скандалджия

Сергей Есенин, 1924

Сергей Есенин, 1924Свободни източници

През 1918-1919 г. Есенин се сближава с кръга на ексцентричните поети-имажинисти. От обикновено селско момче, той се превръща в „хулиган“, „московски палав гуляйджия“, а селските дрехи сменя с фрак, цилиндър и бастун. В стиховете си той възпява „Москва на кръчмите“ и разказва за своята слава на „скандалджия“.

Впрочем, поетичният образ на Есенин се пренася и в живота му – той наистина пие и гуляе по кръчмите, прави скандали и устройва битки, заради което си печели определена слава. Но и тук винаги има доза тъга – нещастният гуляй тъгува по дома и сам се проклина за своя начин на живот, буквално се губи – но намеква, че любовта може да го спаси.

И младият поет много активно търси любовта; той има бурен личен живот – няколко неудачни брака, няколко зарязани деца и много жени с разбити сърца. Сред тях е и известната американска танцьорка Айседора Дънкан. С нея той заминава на турне из Европа и САЩ, но не издържа живота в сянката на славата ѝ и скоро връзката им се разпада. Последната му жена е внучката на Лев Толстой София. В продължение на дълги години, след поредния роман, той се всеки път се връща към нещастно влюбената в него Галина Бениславская, която работи като негова секретарка. След смъртта му тя се самоубива на неговия гроб.

В „Изповед на хулигана“ той ще напише, че нарочно се държи възмутително и обича, когато го наказват.  Той отново ще се изповяда в любов към Родината и ще се обърне към своите селски старци – интересно, дали те знаят, че „вашият син е най-добрият поет в Русия!“.

Най-руският поет

Сергей Есенин и Анатолий Мариенгоф, 1923 г

Сергей Есенин и Анатолий Мариенгоф, 1923 гН.Свишчев – Паола/TAСС

Есенин посреща Революцията в Москва, но изказванията му за нея са крайно малко и много внимателни. Той буквално не може да се намери сред водовъртежа от събития – отново пие, призовава китарите да свирят, циганките да пеят и иска да забрави себе си и страшните дни. Затова честичко си има проблеми с милицията.

Той наблюдава ужасите на Гражданската война и сам преживява период на глад и студ в градския хаос. Но за него не е важен изходът – той ще оцелее най-вече заради любимата си родина.

И въпреки това, в тази война той взема страната на болшевиките. Преди революцията той рецитира своите стихове пред царското семейство, но му се струва, че като представител на народа трябва да бъде със съветската власт. През 1924 г. той пише, че иска да бъде достоен син на „великите щати на СССР“. Но казва също, че каквито и войни да избухват, каквито и вражди да има между племената, той винаги ще възпява с цялото си поетично същество „шестата част на земята с краткото име „Рус“.

Най-загадъчната руска смърт

Сергей Есенин. Репродукция

Сергей Есенин. РепродукцияSputnik

В свое стихотворение от 1923 г. той моли хората, които ще са с него в последната минута от живота му, да „го положат под иконите в руска риза“. Но смъртта му е друга. В Русия и до днес няма единно мнение как именно си е отишъл главният селски поет на страната.

Официалната версия е самоубийство. На 28 декември 1925 г. поетът се обесва в стая на хотел „Англетер“ в Ленинград. Той оставя стихотворението, написано с кръв (няма мастило): „Довиждане, приятелю мой, довиждане“, където пише, че смъртта в този живот не му е нещо ново.

Но през 1970-те години един от следователите от Московското следствено отделение излиза с версията, че Есенин е убит от сътрудници на държавна сигурност, а самоубийството му е инсценирано. Тази идея той доказва основно с факта, че на лицето на поета има хематом (той се вижда ясно на посмъртните снимки) и най-вероятно това е знак, че върху него е упражнено насилие. Може би Есенин си е припомнил наученото през бурното си минало и се е сбил с хората, дошли да го убият.

Тази версия добавя още повече романтика и трагедия към образа на поета, защото веднага е подхваната от масовата култура – снимани са няколко филма и сериала за убийството на поета.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest