Как мечката Айка живее в апартамента на режисьор от Норилск – и дори изиграва главната роля във филм

29.01.2024 Редактор

Тази бяла мечка смята хората за свое семейство, а дивите мечки не я приемат.

Архив на Юрий Ледин

По улиците на полярния Норилск сред хората се разхожда полярна мечка. Свободна, без нашийник. Името ѝ е Айка. През 1974 г. тя живее в обикновения тристаен апартамент на кинорежисьора Юрий Ледин, яде грис, отваря с лапа вратата на балкона и като цяло смята хората за свое семейство.

Архив на Юрий Ледин

Юрий Ледин научава за Айка от едно телевизионно предаване: тя се ражда в зоологическата градина в Николаев, но майка ѝ отказала да я храни и персоналът поема грижите за 380-грамовото бебе. Режисьорът отдавна искал да заснеме филм за живота на белите мечки и убедил ръководството на зоопарка да му даде Айка.

Архив на Юрий Ледин

До пет месечна възраст тя живее в апартамента му заедно със съпругата му Людмила и 6-годишната му дъщеря Вероника. Хранят Айка с течна каша от грис, може да изяжда до 12 бутилки на ден (да, жителите на Норилск измерват кашата с бутилки), а след това добавят риба и месо. Ледин я извежда на разходки из северния град.

Владимир Чин-Мо-Цай

Филмът за живота на белите мечки е заснет от цялото семейство Ледини на остров Чамп в архипелага Земя на Франц Йосиф. Режисьорът иска Айка да се сприятели с дивите си роднини и да остане в дивата природа.

По време на 6-месечната експедиция обаче Айка така и не намира общ език с нито една от мечките. В крайна сметка тя става главна героиня на филма на Ледин, който излиза на екран през 1975 година.

Филмът на Юрий Ледин „Бяла мечка“ (Белый медведь) от 1975-а:

Ледини се връщат в Норилск с едно по-голямо, но все още домашно мече. Тя вече тежи 300 кг и не се побира в апартамента. Берлинската зоологическа градина се съгласява да я приеме. Раздялата е мъчителна: както по-късно разказват служителите на зоопарка, през първите два дни Айка непрекъснато виела. В Берлин тя живее само една година и умира, когато пада от скала във волиера си. Ледин се обвинява за смъртта ѝ, като смята, че я е дал твърде рано.