Как маршал Жуков разстрелва всички престъпници в Одеса

Според легендата в следвоенна Одеса при операцията „Маскарад“ дегизирани сътрудници на милицията ловят бандити „с жива стръв“ и ги разстрелват без съд и следствие направо на улиците на града, потънали в нощния мрак.

Само година след победата във Втората световна война маршал Георгий Жуков, който е на върха на славата си, изпада в немилост. Повдигнати са му обвинения, че раздува собствените си заслуги за разгрома на Германия като омаловажава ролята на Върховния главнокомандващ (Сталин) и си присвоява разработките на военни операции, към които не бил имал никакво отношение.

В крайна сметка мнителният съветски лидер праща авторитетния, прекалено популярен сред хората в страната и в чужбина Жуков, по-далече от Москва. На 9 юни 1946 г. маршалът е назначен да командва Одеския военен окръг, след като дотогава той е заемал поста Главнокомандващ на всички сухопътни войски в СССР.Георги Зелма/Sputnik

На Георгий Константинович не му се налага да стои със скръстени ръце по време на одеското си заточение. Тук го чака нов враг, макар и не такъв, какъвто той е свикнал да вижда по бойните полета в Европа.

Престъпна Одеса

В периода след войната Одеса влиза в специален списък на руски градове с много голяма престъпност. Тук броят на бандитите едва ли не превишава в пъти броя на милиционерите.Изход от катакомбите на с. Нерубайско

Изход от катакомбите на с. НерубайскоSputnik

С падането на здрача градът буквално замира – на улиците настъпва времето на насилниците и крадците. Хората обаче невинаги се чувстват в безопасност и по домовете си. Многобройни банди като „Черната котка“ и „Дъдж-3/4“, правят нагли обири в жилища, при които понякога жестоко убиват цели семейства.

Добро укритие за престъпниците са катакомбите, които минават под града – бивши каменоломни, в чиито лабиринти те изчезват след грабежа на поредния склад или хранителен магазин. 

„На всички служби от Управлението на вътрешните работи (УВД) им беше трудно при освобождаването на града“, пише милиционерът Давид Курлянд за следвоенна Одеса: „Престъпници действаха активно и особено дезертьорите, които по правило бяха въоръжени“.Държавен архив на Руската федерация/russiainphoto.ru

Бандитите се снабдяват с оръжие и по друг начин. В Одеса, „морската перла“, пристигат на почивка много офицери. Престъпниците убиват много такива летовници и им вземат пистолетите. Оказва се, че и за въоръжените сили проблемът с градската престъпност ни най-малко не е чужд. Поради това през юни 1946 г., когато Жуков пристига в града, местните власти се обръщат към него с молба да им помогне в борбата с криминалните банди.

„Маскарад“

Маршалът решително за захваща за работа. Той поставя задачата в най-кратки срокове градът да се изчисти от престъпниците. Носи се легенда, че именно Георгий Константинович дава идеята за така наречената операция „Маскарад“. Георги Зелма/Sputnik

По време на тази полумитична операция военни офицери и милиционери от други области (местните бандити са познавали одеските служители на реда) обличат цивилни дрехи и тръгват на разходка по нощна Одеса.

Щом се опитат да ги ограбят, „жертвите“ откриват огън за поразяване, без дори са се опитват за заловят престъпниците живи. Труповете остават известно време да лежат по улиците като страховито предупреждение. „Не са им трябваха арести, те просто стреляли по нападателите, докато не разстреляли няколко стотин души за един два месеца „, казва одеският историк Виктор Савченко. 

Провеждането на тайната операция, наречена „Маскарад“, обаче се подлага на съмнение. В архивите на Министерството на вътрешните работи няма никакви документи, които да потвърждават, че е имало такава акция, пък и маршалът никога не споменава за такъв „лов“ на бандити. „Според мен това е измислица“, твърди Исай Бондарев, който е служил през 1946-а във военната комендатура в Одеса: „За нищо такова не съм чувал, не съм виждал и не зная, и такива разговори тогава не е имало. Каквото и да е било, но все щяхме да дочуем някакви откъслечни разговори и да разберем за такива действия на служителите на милицията“.   

Реална помощ

Архивна снимка

При все това Жуков изиграва немалка роля за разгрома на престъпността в черноморския курорт. Благодарение на него е изградено тясно взаимодействие между милицията и армията. 

Военното командване разделя града на сектори, които са прикрепени към командири на военни части. Парковете, градинките, гарите, ресторантите и покрайнините също получават конкретни пазители. Войници правят засади, обиски в подозрителни квартири, на тавани и в мазета, проверяват документи на входовете и изходите на града.  

Подозрителни лица биват задържани и водени в комендатурата, а на сутринта – предавани на милицията и следствените органи. Освен това военните, заедно с милиционерите, редовно патрулират из града.

И макар тази практика да не е била измислена от Георгий Константинович и да е била разпространена по онова време в градовете с висока престъпност, решителността и авторитетът на пълководеца вероятно значително са ускорили процеса на нормализация на градската обстановка. През 1947 г. престъпността в Одеса се връща на равнището си преди войната.

От Одеса в Урал

Георги Липскеров/ТАСС

Жуков силно желане да се изтръгне от заточението си и се надява, че активната му дейност в Одеса ще му помогне това да стане. През февруари 1947-а той пише писмо до Сталин, в което признава грешките си и твърди, че е „изгубил чувството на болшевишката скромност“. „В окръга работя много и с голямо желание. Моля Ви, другарю Сталин, да ми окажете пълно доверие, аз ще оправдая вашето доверие“, пише маршалът. 

„Бащата на народите“ обаче не възнамерява да подаде ръка на изпадналия в немилост пълководец. На Жуков са му повдигнати нови обвинения за това, че той е „злоупотребявал със служебното си положение, поел е по пътя на мародерството, като се е заел с присвояване и извозване от Германия различни ценниости в голямо количество за лични нужди“.

На 20 януари  1948 г.  маршалът е отзован от Одеса и е пратен да командва още по-незначителен военен окръг в Урал. В голямата политика Жуков се завръща едва след смъртта на Сталин през 1953 година. 

източник:

Pin It on Pinterest