Общество

Как любимата певица на Николай II става съветска разузнавачка

Надежда Плевицкая мечтае цял живот да се занимава само с музика.

Революцията от 1917 г. обаче внася промени в плановете ѝ.

„Тя предизвикваше възторг във всички – от монарха до неговия последен поданик, с типично руската си красота и яркост на таланта“, така художникът Александър Беноа описва Надежда Василиевна Плевицкая, една от най-популярните и търсени певици в Руската империя в началото на XX век. 

Тя се наслаждава на бохемски живот, на любовта и възхищението на армията от почитатели, сред които е и самият император Николай II, и изобщо не може да си представи, че един ден ще събира разузнавателна информация и дори ще участва в отвличане.

„Курският славей“

Свободни източници

Родена в просто селско семейство в провинция Курск, Надежда Плевицкая (по рождение Винникова) стига до най-добрите театрални сцени в страната благодарение на изключителния си талант и упорит труд. Визитна картичка на певицата стават руските народни песни, изпълнени от невероятното мецосопрано.

Театралният критик Александър Кугел, посещава концерт на Надежда Василиевна в Кисловодск и описва емоциите, които тогава го завладяват, по следния начин: „Когато Плевицкая запя, наоколо стана изведнъж свежо, повя полски вятър, замириса на узряла ръж, засиня синчецът, и земята сякаш дишаше с пълна гръд … Слушайки, исках да заплача“.Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images

По специална покана певицата пее пред царското семейство. След концерта Николай II отива при нея и ѝ казва: „Слушах ви днес с голямо удоволствие. Казаха ми, че вие никога не сте учили пеене. И не учете. Останете такава, каквато сте. Слушал съм много учени славеи, но те пееха за ухото, а вие пеете за сърцето“. Като притиска ръка към сърцето си, монархът добавя: „Най-обикновената песен във ваше изпълнение става значителна и прониква ето тук“.  Филип Малявин

По време на Първата световна война „Курският славей“ (както я нарича императорът) отива на фронта, където служи като медицинска сестра в болница, а освен това поддържа духа на войниците с благотворителни концерти. За своята безкористна работа Плевицкая е наградена с ордена „Света Анна“.

В емиграция

Свободни източници

Вихрушката на Гражданската война, обхванала Русия, не подминава известната певица. Първоначално Плевицкая е на съветска територия и пее пред войници на Червената армия, но по воля на случайността се озовава в лагера на белите, където намира нова любов – младия генерал Николай Скоблин.

Заедно с него тя напуска Русия след победата на болшевиките. Двойката се премества във Франция, пътува много из Европа и САЩ, където Надежда Василиевна успешно изнася концерти за руски емигранти, настроени носталгично по изгубената си родина.

Аудиторията ѝ обаче е твърде ограничена, а чуждестранната публика изобщо не се интересува от руски народни песни. Финансовите затруднения започват да се натрупват като снежна топка. Тогава на хоризонта се появява съветското разузнаване.

Червеният „славей

Свободни източници

Предшественикът на КГБ, Обединеното държавно политическо управление към Съвета на народните комисари на СССР (ОГПУ – от съкр. на руски), от доста време наблюдава Николай Скоблин и съпругата му. Трябва да се отбележи, че генералът заема една от ключовите позиции в така наречения руски общовоенен съюз – най-голямата белоемигрантска организация, водеща борбата срещу Съветския съюз.

На 2 септември 1930 г. колегата на Скоблин, Пьотър Ковалски, който някога се е борил за белите в Гражданската война, а сега работи в ОГПУ под псевдонима „Силвестров“, гостува на съпрузите. Той вербува отчаялата се двойка, като им обещава амнистия и възможност да се върнат в СССР в бъдеще, където той ще има добра позиция в Червената армия, а тя – брилянтна естрадна кариера.

Генералът и съпругата му получават щедро възнаграждение от новите си господари и стават известни в Москва с псевдонимите „Фермерът“ и „Фермерката“. Те снабдяват Съветския съюз с ценна информация за дейността на РОВС в продължение на седем години. Благодарение на тях чекистите успяват, наред с други неща, да неутрализират 17 агенти на организацията в СССР и да идентифицират 11 нелегални квартири в Москва, Ленинград (Санкт Петербург) и Закавказието.Евгений Милер

Евгений МилерСвободни източници

Най-важният случай на „фермерите“ е участието им в отвличането на ръководителя на РОВС генерал Евгений Милер, който е отведен в Москва и скоро застрелян. Именно Скоблин на 22 септември 1937 г. води шефа си на фаталната среща с двама служители на германското посолство (емигрантите решават да заложат на Третия райх, което пък принуждава СССР да действа по-активно спрямо тях), които се оказват съветски агенти.

Милер подозира своя приближен, че действа нечестно, и преди да излезе оставя на масата бележка, в която посочва мястото и времето на срещата, като добавя: „Срещата се организира по инициатива на Скоблин. Възможно е това да е капан“. Свободни източници

След изчезването на генерала служителите на РОВС пристигат за най-вероятния виновник за случилото се, но той успява да избяга точно под носа им. С помощта на Съветския съюз Николай Скоблин е преместен в Испания, където скоро мистериозно изчезва безследно в хаоса на жестоката Гражданска война.

На „Курския славей“ му се налага да плаща и за двамата. На 24 септември тя е арестувана от френската полиция. Въпреки факта, че по време на обиска в домашната ѝ библия е открита шифрова таблица, тя не се признава за виновна.

Надежда Плевицкая е обвинена в „съучастие в отвличането на генерал Милер и насилие срещу него“, както и в шпионаж в полза на Съветския съюз. Осъдена е на 20 години затвор, а президентът на страната Албер Лебрюн отказа да я помилва.

Певицата излежава присъдата си в затвора в Рен, когато Франция е окупирана от германските войски. На 1 октомври 1940 г. тя умира внезапно на 56-годишна възраст, може би не без помощта на нацистите, които внимателно проучват личното ѝ досие.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest