Как живеят коренните малки народи на Русия сега и преди 100 години?
В Русия все още има доста малки народи. И дори до момента на изчезването си много от тях успяват да запазят езика си и традиционния си начин на живот.
Малките народи в Русия са тези, чийто брой не надвишава 50 000 души. В Русия официално съществуват 47 малки от общо 190 народа и те живеят главно в Севера и Далечния изток. Способни ли са да поддържат културата си в контекста на глобализацията?
Нивхи
НивхиМихаил Озерский/Sputnik; Kimberli Mäkäräinen (CC BY-SA 4.0)
Коренните жители на остров Сахалин се определят като най-тайнствения народ в света: те живеят в изолация, произходът им все още не е установен, а езикът им не прилича на никой друг. Днес в Русия има около 4500 нивхи и много от тях говорят както своя собствения си език, така и на руски.
Ителмени
ИтелмениКунсткамера+ https://russiainphoto.ru; Александр Пирагис/Sputnik
Жителите на западната част на Камчатка от векове се занимават с риболов и почитат духовете на природата, въпреки покръстването си през XVIII век. Разбира се, имат си и шаманизъм. При ителмените шаманът обикновено е жена. В Русия живеят общо около 3000 ителмени, като мнозинството се намира в Корякския автономен окръг. Само по-старото поколение счита ителменския език за роден, въпреки че той се преподава в училище и местните медии публикуват на него. Имената им обикновено са руски.
Нагайбаки
НагайбакиPublic Domain; Алексеев Игор Евгениевич (CC0 1.0 )
Може би сте чували, че в Урал, в Челябинска област, има няколко населени места с европейски имена? Париж, Берлин, Лайпциг – и областният център Фершампенуаз. Те са кръстени на победите във войната с Наполеон, в които се отличават местните казаци, нагайбаци и православни татари, които говорят на татарски диалект. Днес по-голямата част от тях живее по тези места. Общо наброяват около 10 000 души.
Ненци
НенциНационална библиотека на Норвегия;Черкашин Сергей/TASS
Това е най-големият от всички малки народи на Русия – от Колския полуостров до Таймир живеят около 45 000 ненци (понякога ги наричат самоеди). Те се занимават с еленовъдство – и с удоволствие приканват всички да се запознаят с тяхната култура в Центъра за арктически туризъм в Нарян Мар, столицата на Ненецкия автономен окръг. Основният спътник на ненецкото семейство винаги е била и си остава самоедската лайка.
Сету
СетуPublic Domain; Legion Media
По голямата част от този народ, състоящ се от близо 10 000 души, живее на територията на съвременна Естония, а в Русия са останали само 300 в гр. Печори, Псковска област. Те смятат, че псувните привличат зли духове, и следователно в техния език няма такива. За разлика от естонците-лутерани, сету и в двете държави са православни, но частично са запазили езическите си традиции, поради което в Русия са наречени „полуверци“. Днес псковските сету говорят руски и носят руски имена, но все още провеждат етнокултурни фестивали в областта.
Удегейци
УдегейциPublic Domain; Официален сайт на Правительството на Приморския край
Коренното население на Приморието живее компактно в няколко села в северната част на региона, а за център на културата му се счита с. Красен Яр на територията на Националния парк „Бикин“. От 500 души, които наричат себе си удегейци, малко по-малко от 100 говорят езика на своите предци. Същевременно те са съхранили вярата си в духовете на природата и в силата на шаманите. Вярват, че произхождат от тигъра.
Евени
ЕвениДмитрий Дебабов/Sputnik; Александър Петров
Коренното население на Якутия и Камчатка в старата литература се нарича „ламути“, което означава „хора на морето“. Традиционно се занимават с риболов и еленовъдство. А първите си елени евените получават още при раждането си. Те се считат за собственост на детето, а за момичетата служат и като зестра. Евените все още водят номадски начин на живот и се кланят на духовете на природата. В Русия живеят около 20 000 представители на този народ.
Чукчи
ЧукчиИля Питалев/Sputnik
От 16 000 души 13 000 чукчи живеят в Чукотка, а останалите в Камчатка, в Якутия и Магаданска област. По-рано те се смятат за необикновено войнствен народ, който от време на време напада съседите си: ителмени, юкагири, коряки, пленявайки елените им. Особено опасно оръжие в ръцете им са лъкът и стрелата (между другото, по време на Великата отечествена война много чукчи се прославят като отлични снайперисти). Днес повечето чукчи се занимават с мирно еленовъдство и ловуват само моржове.
Ханти
ХантиСергей Русанов/Sputnik
Името на хантите идва от думата „човек“. От 30 000 души две трети живеят в Ханти-Мансийския автономен окръг в Западен Сибир, съхранявайки оригиналната си култура, вярвания (шаманизъм) и език. Ловците сред тях имат два дома: единият е постоянен, а другият е преносим – като юрта. Постоянните им домове по нищо не се различават от обикновените селски руски къщи.
Манси
МансиКунсткамера+ https://russiainphoto.ru;Щукин Алексей/TASS
Това са най-близките роднини на хантите, които живеят в съседство с тях. Те имат свой собствен език, но от 12 000 манси повече от половината говорят руски помежду си. Името им, между другото, също идва от думата „човек“. Освен това хантийският и мансийският език са родствени с унгарския. За разлика от хантите, повечето манси са еленовъди-номади. Те също така живеят на различни места: хантите предпочитат гората, а мансите предпочитат тундрата.
