Как жените за първи път участват в избори в Русия

Закрепостеността на руските жени, дори и знатните, е известен стереотип.

Но как се вписва в него фактът, че руските дворянки получават избирателни права още в средата на XVIII век? Въпреки че тези права не са пълни и са пасивни, жените могат да влияят върху резултатите от дворянските избори в окръзите и губерниите.

„Един от начините да се увеличи силата на партията е да се увеличат дамските пълномощия. За това дълго преди изборите лидерите на партиите и техните сподвижници приемат различни помешчици. В голямата си част това са стари моми или вдовици. Те ходят сами при жителите на селата и дори правят нови запознанства, опитват се да им повлияят чрез роднини, изпадат в любезности пред тях, уверяват ги в предаността и в светостта на своето дело и след това получават от тях бланкови писма, в които оставят празно място само за вписването на имената и родното място на милостивия господар, комуто е поверена топката. Всичко това понякога коства много главоболия и разходи, но честолюбците не жалят нищо“, спомня си руският писател от XIX в. Василий Селиванов. Под „топка“ се има предвид глас; гласуването за кандидатите по онова време става чрез пускането на топки в кутия с две дупки – „избирам“ и „не избирам“.

„Всичко е в миналото“Василий Максимов/Третяковска галерия

Що за избори са това? В цитата става въпрос за участието на жените-помешчици с техните „пълномощия“, т.е. делегирането на гласа им, в дворянските избори. Това се случва още през XIX в., но за първи път жените участват в избори в Русия още при Екатерина II и това са изборите за депутати в т. нар. Уложена комисия (законодателен орган).

Екатерина и правото на избор

Фактически руските жени получават право да участват в избори от най-известната жена на руския престол – Екатерина Велика. В своят „Манифест за свободата на дворянството“ от 1762 г. нейният съпруг, Петър III, освобождава руското дворянство от задължителна държавна служба (военна или гражданска). Манифестът е потвърден и от Екатерина, която сваля Петър III от престола – новата императрица, разбирайки колко несигурно е положението ѝ, не иска да предизвиква гнева на руската аристокрация и потвърждава привилегиите ѝ.

Екатерина, обаче, вече планира да привлече дворяните в държавните дела. Дворяните са част от депутатите в Уложената комисия – колегиален орган, който Екатерина свиква през 1766 г. с цел изработване на държавните закони. Общо в него има 564-има депутати, като от тях 161 са дворяни. И именно през 1766 г. жените в Русия за първи път получават право на глас на изборите.Литературно четене

Литературно четенеВладимир Маковски/Третяковска галерия

Основанието за участието на даден дворянин в изборите за депутати в Уложената комисия е наличието на имущество – село с крепостни селяни. Но според руските закони право да притежават села имат и жените! Още през 1753 г. е приет закон, според който жените могат да продават собственото си имущество без съгласието на мъжете си. Този закон потвърждава установената норма, според която жената, с встъпването си в брак, не губи имотите си. Ако тя е наследила пари, недвижимо имущество, компании от своите родители или първи съпруг, те си остават нейна собственост.

„Жената има същите имуществени права като мъжа“, пише в книгата „Търговки, дворянки, магнатки. Жени-предприемачи в Русия през XIX в.“ историкът Галина Улянова. „Царува принципът на разделяне на собствеността. След встъпването в брак, мъжът не получава юридически права върху имуществото на жената (имоти, къща, земя, мебели, дрехи, скъпоценности и т.н.), както е в други държави“.

Затова, когато започват изборите за Уложена комисия, с гласовете си в тях участват и жените, които притежават села, получени като наследство от родителите им или по завещание след смъртта на съпрузите им. Според Манифеста от 14 декември 1766 г дворянките, притежаващи села, имат право да изпратят по пощата в окръжния или губернски град специални документи (те се наричат „писмени отношения“), в които да изразят волята си за избор на депутати в Уложената комисия. И такива документи действително са изпратени – в изборите участват 204 дворянки, които, в своите „отношения“, указват фамилните имена на конкретни депутати.Дворянско събрание по времето на Екатерина

Дворянско събрание по времето на ЕкатеринаВладимир Чемберс

Впоследствие, чрез подобни писма, дворянките-помешчици получават и право да изразяват мнението си за решенията, приети на дворянските събрани. За изборите на депутати от Уложената комисия, дворяните от всеки окръг провеждат дворянско събрание – при Екатерина II те се превръщат в органи на дворянското самоуправление.

От 1766 г. изборите в тези събрания, както и изборите за окръжни и губернски предводители на дворянството, се провеждат редовно (на всеки три години) – но данни за участието на жените в тези избори няма. Значи те са гласували веднъж по пощата през 1766 г. и край? Изглежда, че не е така.

Участието на жените в изборите е възобновено отново чак през 1831 г., когато дворянките, притежаващи повече от 100 крепостници, получават правото да предават гласа си на роднина или друг дворянин от мъжки пол  – това се нарича „упълномощаване“. През 1832 г. законодателят пояснява, че това „избирателно право“ се отнася само „за правото да избират, а не да бъдат избирани“.

Как жените ползват своите гласове?

„Покорно Ви моля на предстоящите дворянски избори тази година да се разпоредите по Ваше усмотрение с моята топка както на окръжните, така и на губернските избори, съгласно действащото законово положение“. Това е една примерна формулировка на „упълномощаването“. Както се вижда, това избирателно право вече не е активно. Ако на изборите за Уложна комисия дворянките имат право да посочват конкретен кандидат, то сега те просто предават гласа си на мъжете.Портрет на стара помешчица

Портрет на стара помешчицаПьотър Заболотски/Нижегородски държавен художествен музей

Въпреки това, „женските“ гласове играят съществена роля в манипулациите, които дворяните се опитват да правят на изборите за окръжни и губернски събрания. Затова те са силно желани от представителите на различни дворянски партии, лобиращи за своите кандидати.

Колко са, обаче, дворянките, които изпращат или предават своите „пълномощия“? Историкът Елена Корчмина проучва данните за един от окръзите – Раненбургския. През 1832 г. на изборите участват 18 дворяни, които имат 24 гласа – своите плюс 6 гласа, предадени от дворянки. Общо право да предадат гласовете си имат 43 дворянки от губернията. През 1847 г. в различните окръзи на Рязанската губерния процентът на „женските“ гласове, предадени чрез пълномощно, е между 14 и 40 от общия брой на гласувалите. Така че честолюбците, които желаят да усилят позициите на партията си, има какво да преследват – излиза, че делът на женските гласове на изборите може да достигне до 1/3!

Според спомените на помешчицата Мария Николаева жените, макар че нямат формално право да присъстват в дворянските събрания, непременно се явяват на тях, за да следят как протичат изборите. „По време на дворянските избори, конгресът в Смоленск беше особено голям“, пише Николаева. „Ние (жените) бяхме в на хоровия балкон, докато вървяха дебатите. Шумът и виковете бяха толкова големи, че не можеше да уловим нито дума“. Това означава, че жените все пак са били на балкона (вероятно на събора или църквата), където се провеждат изборите, и макар и да не са присъствали, са могли да ги наблюдават.

Векът на женското право в Русия

Търговци в Кинешма

Търговци в КинешмаБорис Кустодиев

Великите реформи на Александър II променят и положението на руските жени. Преди всичко, през 1864 г. е проведена поземлената реформа, с която са учредени изборите в поземлените органи за местно самоуправление. В закона е казано, че право на глас имат мъжете на възраст над 25 години. Жените, обаче, които разполагат с необходимия имуществен ценз като собственици на земя или недвижимо имущество в градовете, могат да упълномощават за участие в изборите своите бащи, мъже, синове, зетьове и родни братя. Работи същият модел, както при „упълномощаването“ на дворяните на дворянските избори.

Този принцип се запазва още дълго и в крайна сметка прераства в първите руски закони за изборите на Държавна дума през 1905 година. Първата територия на Руската империя, където жените получават активно избирателно право, става Финландия през 1906 година.

Развитието на женското правоосъзнаване не може да бъде спряно – до голяма степен роля за това има активното участие на жените в предприемачеството. Още от XVIII в., както доказва историкът Галина Улянова, жените имат равни права с мъжете по отношение на воденето на търговска дейност. Значителна част от текстилните и кожените фабрики и компании в Руската империя са собственост на жени, наследили бизнеса от своите мъже и бащи. Жените най-често сами управляват делата на своите фирми. Русия познава стотици жени-предприемачи и земевладелци – Мария Морозова, Вера Фирсанова, Наталия Голицина са само най-известните сред тях.Наталия Петровна Голицина, родена Черниишова

Наталия Петровна Голицина, родена ЧерниишоваАлександър Рослин/Malmö Art Museum

На 14 януари 1871 г. Александър II утвърждава закона „За допускането на жените на служба в обществените и правителствените учреждения“. Жените получават право официално да работят като акушерки, фелдшери, аптекарки, учителки и възпитателки, телеграфистки и счетоводителки. А през 1873 г. в Русия излиза сборник от закони и документи по „Женско право“.

В този сборник се пояснява, че жените могат да получават свидетелства за търговия, могат да заемат длъжности на разпоредители с чуждо имущество при съответната регистрация. Макар че разводът все още е сериозен проблем за руските жени, те вече са готови да защитават имуществените си права, благодарение на приетите закони.В. И. Фирсанова (1862-1934)

В. И. Фирсанова (1862-1934)Свободни източници

„В семействата на руските дворянки, търговки и дори по-бедни жени, при омъжване се прави подробен опис на имуществото, с което жената влиза в дома на мъжа“, пише Галина Улянова. „Този опис се предава на жениха в присъствието на свидетели и пред бащата на невестата. Ако семейният живот не потръгне, мъжът обижда жената и тя иска да се върне при родителите си, жената взема донесеното имущество според описа от семейното жилище, а ако нещо липсва, тя може да потърси полицията, за да принуди мъжа да ѝ го върне“.

Разбира се, далеч не всички жени успяват да се разделят и да си запазят имуществото, но в цялата империя има стотици и дори хиляди такива случаи. Историкът Анна Лаврьонова в статията си „Синият мундир в огледалото на Венера: взаимното влияние на личния живот и служебната кариера на служителите в Отделния корпус на жандармерията“ твърди, че съпрузите на руските жандармеристи не се стесняват лично да се обръщат към началниците на мъжете си с искания и молби. Една от най-честите претенции на жените е, че мъжете им, пратени да служат на далечни места, не изпращат на оставените си вкъщи жени достатъчно пари за издръжка. От много дела става ясно, че мъжете и жените прекарват разделени дълги години и са във фактически развод – най-популярният през втората половина на XIX в. начин на развод без участието на църквата.Женски висши курсове

Женски висши курсовеrussiainphoto.ru

Към края на XIX в. положението на жените в руското общество вече не е толкова еднозначно безправно, както е прието да се представя. Жените намират начини и решават брачните си проблеми; те управляват предприятия и фирми и дори в известна степен формално влияят върху политическия живот в страната. Естествено, изобщо не е лесно всички тези възможности да бъдат осъществени и това се отдава само на най-енергичните и настойчиви руски жени, които не се предават дори пред лицето на цяла една империя.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest