Как изследователи стигат до най-недостъпната точка на Антарктида – и намират Ленин

Статуята свидетелства успешния опит на съветските изследователи да завоюват замръзналата шир на Антарктида.

На 19 януари 2007 г. екипът N2i, в който влизат изследователи от Великобритания и Канада, стигат до южния полюс и виждат бюст на Ленин, който се подава от снега. Всъщност британският екип открива стара съветска станция, заровена под дебел пласт сняг.

Хижата

Антарктида, 1959

Антарктида, 1959Евгений Толстиков/ТАСС

Десетилетия по-рано, на 14 декември 1958 г., съветска експедиция, ръководена от руския полярен изследовател Евгений Толстиков, стига до т.нар. полюс на недостъпност в Антарктида. Този термин обозначава най-далечната точка на континента от всички точки на околните морета. Тя е центърът на въображаема окръжност, която може да се очертае с възможно най-голям радиус, но без да се докосва нито една точка на крайбрежната ивица. Ето защо полюсът на недостъпност е най-отдалеченото място на континента от всеки бряг и най-труднодостъпното, особено на ненаселен континент като Антарктида.Антарктида, 1 април 1958 г.

Антарктида, 1 април 1958 г.Евгений Толстиков/ТАСС

Съветската експедиция на полюса не недостъпност през 1958 г. е отговорът на СССР на полярната станция Амундсен-Скот, която САЩ построяват на Южния полюс две години по-рано, през 1956 година. За да отвърнат на успеха на американците на Антарктида, СССР праща там своята трета Антарктическа експедиция, която се състои от 18 учени. Те пристигат на полюса на недостъпност с трактори. 

Оборудването на съветския екип включва преносима, предварително сглобена хижа с площ около 250 кв.м. В нея има електрическа фурна и нафтова печка, генератор и радио. Но, най-важното, оказва се, че екипът носи и бюст на Ленин, който изследователите монтират на върха на хижата, която разполагат на полюса на недостъпност.Л.И. Дубровин, В.Н. Петров „Научни станции в Антарктида“, Гидрометеоиздат, 1967

Съветската експедиция разполага с добри запаси от храна и гориво, но си тръгва след 12 дни, като изоставя съоръжението, провизиите и бюста на Ленин, за да може могат да бъдат ползвани за подслон и помощ за всички смелчаци, дръзнали да се опитат да покорят това труднодостъпно място в бъдеще. Съветите оставят и бележка, с която канят бъдещите посетители да използват хижата и провизиите.Предполагаемият интериор на хижата

Предполагаемият интериор на хижатаОлав Орхейм/Норвежки полярен институт

Десетилетия по-късно бюстът на Ленин се превръща в забавна находка за малцината изследователи, успели да стигнат до най-недостъпното място на континента.

Преместването на Ленин

Ленин през 1965 г., вперил поглед към Москва

Ленин през 1965 г., вперил поглед към МоскваОлав Орхейм/Норвежки полярен институт

Освен че е най-отдалеченото място на този негостоприемен континент, точката на недостъпност на Антарктида е и на надморска височина от 3700 метра. Затова условията там са дори още по-сурови: средногодишната температура там е невероятните -58.2°C.

Суровите условия са гаранция, че съветската хижа няма да е посещавана от изследователи твърде често. И все пак, в нея от време на време попадат хора.Върхът на временната съветска база

Върхът на временната съветска базаХенри Куксън (CC BY-SA 3.0)

През 1965 г. група американски изследователи стигат то полюса на недостъпност в Антарктида като част от експедицията до Земята на Кралица Мод. След като откриват съветската хижа с бюста отгоре, американците, както се говори, местят бюста на Ленин така, че той да гледа към Вашингтон, вместо към Москва.

Следващото посещение на жив човек на това място е през 1967 г., когато друга съветска експедиция стига до полюса на недостъпност, три години, след като американците местят бюста. След това върху ледената земя не стъпва човешки крак в продължение на 40 години.

N2i

Норвежко-американска експедиция

Норвежко-американска експедицияНорвежки полярен институт

През януари 2007 г. екип от канадски и британски изследователи, включително канадецът Пол Ландри и британците Рупърт Лонгсдън, Рори Суит и Хенри Куксън, тръгват на още едно дръзко пътешествие към полюса на недостъпност в Антарктида.

След като екипът си тръгва от руската научна база „Новолазаревская“ и изминава 1700 км на ски, без никакви моторни превозни средства, изследователите виждат нещо да стърчи изпод дебелия сняг.

„На около 20 мили забелязахме черна точка на хоризонта. Докато се приближавахме, тя започна да расте и ни даде точка, към която да вървим. Преди това просто се фокусирах върху хоризонта“, казва пред британския вестник „Индипендънт“ Рупърт Лонгсдън, малко след като екипът стига до старата съветска база на полюса на недостъпност.Ленин през 2008 г.

Ленин през 2008 г.Стейн Тронстад/Норвежки полярен институт

„Когато бяхме на около 200 м от черната точка, бюста на Ленин, всички спряхме и свалихме ските. Докато изминавахме тези последни метри, имаше много прегръдки и викове“, споделя изследователят.

Когато екипът N2i стига до съветската станция, тя е почти изцяло погребана под снега. Само бюстът на Ленин, който съветските изследователи поставят на най-високата точка на цялата структура, се подава изпод снега.

Към днешна дата никой не знае дали бюстът все още се вижда или пък е покрит със сняг като останалата част на съветската хижа в най-недостъпната точка на Антарктида.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest