Как излита първият руски военен дирижабъл

Преди 110 години, на 12 август 1910 г., първият руски военен дирижабъл „Кречет“ се издига в небето над Волковското поле край Санкт Петербург.

Това е един от малкото руски дирижабли. Руската империя овладява въздушното пространство толкова бързо, че до началото на Първата световна война етапът на строене на дирижабли на практика е отминал и веднага се пристъпва към разработването на самолети, по-тежки от въздуха. Въпреки това „Кречет“ успява да се превърне в един от символите на дореволюционната авиация, пише „Российская газета“.

Проектирането на дирижабъла започва през февруари 1907 г., но строителството се забавя и въздушната машина е завършена едва през лятото на 1909 г., а още цяла година си заминава в отстраняване на недостатъците и подготовка за изпитания. Първият полет на „Кречет“ е успешен, за което свидетелства докладът на комисия, създадена специално за производството на управляемия балон:

„Тестовете на балона ‘Кречет’ трябва да се считат за завършени. Балонът извърши шест полета с обща продължителност от около 4 часа и разви скорост до 12 м в секунда при 800 оборота на двигателя. Управляемостта на балона е напълно задоволителна както във височина, така и в хоризонтална посока. Балонът добре задържа газта, като губи около 50-60 м3 (около един процент) на ден. Платформата и стрелата се оказаха достатъчно яки, което многократно беше потвърдено при падането на вътрешното налягане в балона 0 милиметра. В резултат на това комисията би сметнала за възможно в случай на благоприятно време да се пристъпи към предаване на балон ‘Кречет’ на 9-та въздухоплавателна рота“.

Малко по-рано Руската империя купува от французите дирижабъл „Лебед“, сглобен в завода „Лебоди“, откъдето получава и името си, но той е руски само по регистрация. А този, който наистина може да се опита да оспори превъзходството на „Кречет“, е балонът „Учебни“, построен до есента на 1908 година. Както подсказва името, той не е истински боен дирижабъл, а е използван като „въздушна лаборатория“ в Учебния авиационен парк край Санкт Петербург.

Самият „Кречет“ е изцяло проектиран от руски инженери и е създаден от материали, направени в Руската империя. Петербургският завод „Триъгълник“ прави горната част за балона, витлата също са произведени в столицата, а московският завод „Дукс“, който специализира в производството на велосипеди, създава платформата и кабината.

Единствено двигателите на дирижабъла са от чуждо произвоство, въпреки че първоначално са поръчани в Петербургския завод на „Леснер“. Фабриката проектира и сглобява двигателите, но по време на тестовете са открити фатални недостатъци в тях, които не могат да бъдат отстранени. В резултат на това вместо два мотора с мощност 50 к.с. от френския завод „Панар-Левассор“ поръчват двигатели с мощност 85 к.с. Те тежат повече, поради това обемът на корпуса на руския дирижабъл трябва да се увеличи от 4073 куб. м. до почти 6000.

Поради цялото това двигателно объркване времето за изграждане на руския балон е осуетено и строежът му приключва едва през юли 1909 година. По това време името на проекта вече е променено на „Кречет“ – решено е дирижаблите да се кръщават с имена на „птици“. Заостреният нос прилича на голям сокол, а размерите му се оказват огромни: той достига 70 м дължина, а диаметърът (в най-широкото място) е 11,4 метра.

Малко се знае какво е станало с дирижабъла след изграждането и тестването. Той участва в погребалното шествие на пилота Лев Мациевич, който катастрофира през есента на 1910 г., след което е изпратен, по нареждане на комисията, в 9-та въздухоплавателна рота със седалище в Рига. Какво се случва с първия руски военен дирижабъл – историята мълчи.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest