Как изглеждат руските православни църкви през вековете?

Проследихме как се променя архитектурата на руските църкви от древността до днес, в съответствие с „модните тенденции“ и технологичния прогрес.

Исторически погледнато, църковната архитектура винаги се е развивала по-бързо от всяка друга архитектура. В много градове църквите са първите каменни сгради във времена, в които другите здания се строят от дърво. Затова не е изненадващо, че от многото древни постройки точно църквите са оцелели до днес. Когато ги посещаваме, можем да попътуваме във времето и да проследим руската история.

Древни времена

Има няколко православни храма на територията на днешна Русия, които са построени преди страната да приеме християнството през 988 година. Например, църквата в Нижни Архиз в Карачаево-Черкезия в Северен Кавказ, истински археологически монумент на древната държава Алания. Църквата е построена през ХХ в. от пясъчник (вид скала – бел.ред.), много необичаен строителен материал за Централна Русия.Стара изоставена древнохристиянска църква в Алания в Кавказките планини

Стара изоставена древнохристиянска църква в Алания в Кавказките планиниGetty Images

Друг обект от предхристиянските времена, е църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Керч, която се смята за най-старата в Русия. Базиликата е издигната през Х в., когато Крим е под управлението на Византийската империя.Църквата

Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Керч, КримСергей Ашмари/Wikimedia Commons

Предмонголски период

Средновековна Русия много страда от нашествието на монголо-татарите, които палят и рушат църквите, като събират данъци от руските княжества в продължение на два века. Малко „предмонголски“ църквии от XI-XV в. оцеляват и са основно в райони, които монголо-татарите не достигат. Много от тях са построени по византийски модел – кръстокуполни църкви, чиято вътрешна част е оформена като кръст с купол отгоре.

Една от най-старите църкви на Древна Рус е катедралата „Света София“ във Велики Новгород, която е построена през 1045-1050 година.Катедралата

Катедралата „Св. София“ във Велики НовгородКатерина Фьодорова/Wikimedia Commons

Традицията църковните стени да се боядисват бели се появява по-късно, докато в древни времена църквите изглеждат повече като църквата „Петър и Павел“ в Смоленск, построена през 1146 година.Църквата

Църквата „Петър и Павел’ в СмоленскBelliy/Wikimedia Commons

Монголо-татарските нашественици не стигат до Псков, така че няколко от местните църкви от XII-XIII в. оцеляват и сега са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Например катедралата „Йоан Кръстител“, построена през 1240 година. Една отличителна особеност на псковската архитектурна школа са ниските църкви с много малко външна декорация.Катедралата

Катедралата „Йоан Кръстител“ в ПсковLudvig14/ Wikimedia Commons

До XV в. Русия съществува под формата на феодална разпокъсаност, като регионите ѝ се развиват като отделни княжества. Едно от най-мощните и с най-силно влияние е Владимирско-Суздалското княжество, което по-късно обединява цяла Североизточна Русия. Една от най-старите църкви на това княжество е традиционният кръстокуполен Спасо-Преображенски събор в Переславъл Залески.Спасо-Преображенски събор в Переславъл-Залески

Спасо-Преображенски събор в Переславъл-ЗалескиNovingalina/Wikimedia Commons

Успенският събор във Владимир, който е построен през 1158 г., представя най-сложната архитектурна форма и има богато украсен интериор: изрисуван е с фрески от легендарния Андрей Рубльов. Подпалван е и е плячкосван няколко пъти по време на монголо-татарското нашествие. Въпреки това обаче съборът се запазва.Успенски събор във Владимир

Успенски събор във ВладимирДмитрий Сергеевич/Wikimedia Commons

Най-старата оцеляла църква в Москва е Спаският събор на Адрониковия манастир, построен през 1420-1425 година. Той има външни декоративни елементи, типични за московската архитектура – закомари и кокошници.Спаският събор на Адрониковия манастир

Спаският събор на Адрониковия манастирЕкатерина Арутюнова /Wikimedia Commons

Обединена Русия и царска Русия

В края на XV в. отделните княжества обединяват сили и се освобождават от монголо-татарско иго. „Обединителят на руските земи“ е Иван III, който се превръща в първия владетел на руската държава със столица Москва. Под негово управление през 1475-1479 г. италианският архитект Аристотеле Фиораванти построява Успенския събор в московския Кремъл. Също така стартира строежа на каменния Кремъл, на мястото на дървения.Успенски събор на Московския Кремъл

Успенски събор на Московския КремълSkif-Kerch/Wikimedia Commons

През 1508 г. друг италианец – Алевиз Новий, построява Архангелския събор в московския Кремъл, за който се използва много по-смела декорация с очевидно влияние от италианската архитектура.Архангелски събор в Московския Кремъл

Архангелски събор в Московския КремълLegion Media

Църковната архитектура продължава да се променя. Един от новите „модни“ елементи от XVI в. е шатровият купол. Първата каменна църква с такъв е „Възнесение Господне“ в Коломенское, построена през 1532 година.Църквата

Църквата „Възнесение“ в КоломенскоеLegion Media

Когато Иван Грозни идва на власт, той се обявява за цар и прави Русия царство. Може би най-известното му архитектурно наследство е храмът „Св. Василий Блажени“ в чест на покоряването на Казан.Храмът

Храмът „Василий Блажени“Legion Media

Църквите продължават да се строят по „стар“ стил, но все повече и повече от тях са с високи входове. Смоленският храм на Новодевическия манастир в Москва е от средата на XVI век.Смоленски храм Новодевическия манастир

Смоленски храм Новодевическия манастирLegion Media

През 1559-1585 г. е построена нова богато украсена църква на главното свещено място – Успенският събор в Света-Троицката Сергиева лавра.Успенски събор вТроице-Сергиевата лавра

Успенски събор вТроице-Сергиевата лавраLegion Media

Ерата на Романови: дърворезба и барок

В началото на XVII в. Русия навлиза в периода на Смутното време, белязано от анархия и полската интервенция. И все пак в средата на века се появява нов архитектурен стил – руска орнаментика. Елегантната църква „Св. Троица“ в Никитники в Москва, която е построена през 1628-1651 г. може да се смята за класически пример за този стил.Църквата

Църквата „Света Троица в Никитни“Legion Media

Той се характеризира с изобилен декор, който превръща църквите в изрисувани структури. Още една типична черта са много малки куполи, вместо големите, шатровите покриви, кокошниците, резбованите наличници и многоцветните плочки. Църкви в този стил са построени не само в Москва, но и в цяла Русия. Един от най-невероятните примери е Одигитриевската църква в Ивановския манастир във Вязма (1630-те).Одигитриевската църква в Ивановския манастир във Вязма

Одигитриевската църква в Ивановския манастир във ВязмаShesmax/Wikimedia Commons

С възкачването на Петър I и растящото влияние на европейската архитектура, в Русия идва и бароковият стил, с изобилни мазилки, резби и позлата. Например храмът „Покров на Света Богордица“ във Фили (постреон през 1690-1694).Храмът

Храмът „Покров на Света Богордица“ във ФилиLegion Media

Освен това руският барок се изразява чрез различни църковни форми, които не са виждани преди това. Например ротондите на Въскресенския събор на Новойерусалимския манастир (късният XVII век).Възкресенски събор на манастира

Възкресенски събор на манастира „Нов Йерусалим“T3ru/Wikimedia Commons

Или църквата „Рождество Богородично“ в Подмоклово, построена малко по-късно – през 1714-1722 – и така всъщност „по-европейска“.Църквата

Църквата „Вход Господен в Йерусалим“ в ТотмаВиола Лучански/Wikimedia Commons

Има и някои невероятно уникални експерименти, като Знаменската църква в Дубровци (1690-1704).Знаменската църква в Дубровци

Знаменската църква в ДубровциVLerik82/Wikimedia Commons

Експертите идентифицират много варианти на руския барок, защото всеки владетел или благодетел има собственаи виждания. Северна Русия има своя собствена версия на барока, която е по-сдържана. Добър пример е църквата „Вход Господен в Йерусалим“ в Тотма (1794).Църквата

Църквата „Вход Господен в Йерусалим“ в ТотмаLegion Media

Междуврменно в отдалечените източни райони се появява т.нар. сибирски барок, оформен от азиатски вляиния. Ярък пример е църквата „Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен“ в Иркутск (1747) с пламтящите си корнизи.Църквата

Църквата „Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен“ в ИркутскRost.galis/Wikimedia Commons

Дървена архитектура

Много руски църкви от XVIII в. продължават да се строят от дърво. Повечето от тях не са оцелели, но има някои уникални екземпляри, особено в северната част на страната. Например известната църква „Преображение Господне“ на о-в Кижи (1694-1714).Църква

Църква „Преображение Господне“ в КижиЕкатерина Григориева/Wikimedia Commons

Кликнете тук, за да научите повече за дървените църкви.

Класическата архитектура на Санкт Петербург

Изморявайки се от претрупаните църкви с изобилен декор, руските архитекти се обръщат към по-простичкото класическо изкуство, което е популярно и в Европа. Църквите в този стил са сравнително чество срещани в руската столица Петербург. Като например Троицкия събор на Александро-Невската лавра, построен през 1776-1790 година.Троицкият събор на Александро-Невската лавра

Троицкият събор на Александро-Невската лавраСанкт-Петербургска духовна академия/ Flickr.com

Една от забележителностите на града е Казанския събор (1801-1811) с известната си колонада, която също е построена в класически стил.Казански събор

Казански съборSkif-Kerch/ Wikimedia Commons

Руски стил

Късният XIX в. е маркиран от тенденция към завръщане „обратно към корените“ Архитектите (както и художниците) започват да се интересуват от автентичната, предпетровска Русия, „неразвалена“ от европейското вляние. Попивайки стила на древните църкви от Североизточна Русия и Новгород, както и руската орнаментика, те започват да строят църкви в неоруски стил. На мястото, където цар Александър II  е убит в Санкт Петербург, синът му Александър III поръчва да се построи църква и той самият избира дизайна за нея в руски стил. Резултатът е църквата „Възкресение Христово“ (1883-1907), която често се бърква с „Василий Блажени“ в Москва, построена векове по-рано.Църквата

Църквата „Възкресение Христово“ в Санкт ПетербургLegion Media

Някои архитекти като Константин Тон разчитат на византийските традиции. Ярък пример е храмът „Христос Спасител“ в Москва. Построен е през 1837-1860 г., но е разрушен от съветиския режим през 1930-те години. Днешната сграда е издигната през 1990-те – тя е реплика на оригинала.Храмът

Храмът „Христос Спасител“ в МоскваLegion Media

Църквата „Неръкотворният образ на Спасителя“ в Клязма (1913-1916) комбинира руски стил с елементи на ар нуво.Църквата

Църквата „Образ неръкотворен“ в КлязмаLudvig14/ Wikimedia Commons

Модерен стил

В съветски времена повече църкви са съборени, отколкото построени. И все пак няколко проекта са започнати преди болшевишката еволюция и са реазлирани. В днешна Русия са построени много църкви. Някои от тях са проектирани в бароков или класически стил, макар и в модерна интерпретация. Има обаче някои църкви в неоруски стил и с елементи на ар деко. Това е църквата „Новомъченици и изповедници на Русия в Лубянка“ в Москва, построена през 2013-2017 година.Църквата

Църквата „Новомъченици и изповедници на Русия в Лубянка“ в МоскваLegion Media

източник: RUSSIA BEYOND

Pin It on Pinterest