Как изглеждат героите от съветските анимационни филми, преди да се появят на екрана?
Някои от всеобщите любимци много са се променили!
„Снежната кралица“ (1957, Лев Атаманов)
худ. Александър Винокуров /Фонд за Анимация/Музей на киното; Лев Атаманов, 1957/Союзмультфильм
Известният японски режисьор Хаяо Миядзаки казва, че съветската филмова адаптация на едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен му е показала към какво трябва да се стреми в анимацията.
худ. Александър Винокуров /Фонд за Анимация/Музей на киното; Лев Атаманов, 1957/Союзмультфильм
Класиката на съветската анимация печели слава не само в родината си – анимационният филм редовно се показва по телевизията по време на новогодишните празници в САЩ през 1960-1970 година.
„Лукчо“ (1961, Борис Дьожкин)
Фонд за Анимация/Музей на киното; Борис Дьожкин, 1961/Союзмультфильм
Заснет по приказка на италианския писател Джани Родари, анимационният филм е по-опростен и по-кратък от оригинала. Сценаристът Мстислав Пашченко има намерение да предаде сюжета на приказката във всеки детайл, но режисьорът Борис Дьожкин настоява за по-съкратена версия.
Фонд за Анимация/Музей на киното; Борис Дьожкин, 1961/Союзмультфильм
В резултат филмът („Чиполино“ на руски) предава всички основни събития и запазва смисъла – смелото момче луковица и неговите приятели спасяват несправедливо осъдения баща на Чиполино от затвора и вдигат революция.
„Ваканцията на Бонифаций“ (1965, Фьодор Хитрук)
Фонд за Анимация/Музей на киното; Фьодор Хитрук, 1965/Союзмультфильм
Създаден е по приказката „Бонифаций и неговите племенници“ на чешкия писател Милош Мацуорек. Според сюжета цирковият лъв Бонифаций отива на почивка при баба си, но на острова местните деца не му дават да си отдъхва.
Режисьорът Фьодор Хитрук разказва, че идеята за анимационния филм се появява съвсем случайно: „Веднъж, докато разчиствах бюрото си за следващия снимачен екип, намерих няколко листа с машинописен текст в едно от чекмеджетата и преди да ги изхвърля, прочетох няколко реда. Привлече ме репликата на директора на цирка: „Помислете само – забравих, че лъвовете също имат баби!“
„Маугли“ (1967-1971, Роман Давидов)
худ. Александър Винокуров/Фонд за Анимация/Музей на киното; Роман Давидов, 1967/Союзмультфильм
Цяла серия мултфилми е създадена по „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг. Интересното е, че в превода на руски на приказката Багира става самка и тази особеност е запазена и в анимационния филм.
худ. Александър Винокуров/Фонд за Анимация/Музей на киното; Роман Давидов, 1967/Союзмультфильм
По време на създаването на лентата Роман Давидов кара аниматорите да се вживяват в ролите на животните. На художниците на филма, които пресъздават образа на Багира, той дава домашна задача да наблюдават котките.
„Мечо Пух“ (1969-1972, Фьодор Хитрук)
Фонд за Анимация/Музей на киното
Режисьорът не е гледал американската версия на анимационния филм, което му позволява да създаде своя собствена интерпретация на приказката на Алън Милн.
Едуард Назаров, Владимир Зуйков/Фонд за Анимация/Музей на киното; Фьодор Хитрук, 1969/Союзмультфильм
В съветския анимационен филм изобщо няма Кристофър Робин, целият сюжет е фокусиран върху Мечо Пух (Вини-Пух) и неговите приятели. Според Хитрук момчето само подчертава природата на играчки на героите, а за анимационния екип приказката на Милн е „светът на Мечо Пух“.
Едуард Назаров, Владимир Зуйков/Фонд за Анимация/Музей на киното; Фьодор Хитрук, 1969/Союзмультфильм
„Крокодилът Гена“, „Чебурашка“, „Шапокляк“ (1961, 1971, 1983, Роман Качанов)
Леонид Шварцман/Фонд за Анимация/Музей на киното; Роман Качанов, 1969/Союзмультфильм
Във всички серии зрителят се среща с главните герои – Чебурашка, Крокодила Гена и Шапокляк, на които са кръстени епизодите. Тези герои са измислени от детския писател Едуард Успенски, който е написал книгата „Крокодилът Гена и неговите приятели“ през 1966 година. Именно по мотивите на това произведение Качанов прави анимационен филм. Между другото името Чебурашка се основава на глагола „чебурахнуться“, тоест „да падна“. Успенски чува тази дума, докато е на гости при приятел. И оригинално Чебурашка е този, който постоянно пада.
Колкото и невероятно да изглежда, но колегията на „Союзмултфилм“ успява да съзре политическата сатира в детските анимационни филми за приятелството и доброто. Режисьорът е обвинен в осмиване на изграждането на Съвета за икономическа взаимопомощ в първия епизод „Чебурашка“ – пионерия. За щастие мултфилмите все пак успяват да излязат пред широката публика и Чебурашка така очарова зрителите, че се превръща в един от неофициалните символи на Русия.
„Филм, филм, филм“ (1968, Фьодор Хитрук)
Владимир Зуйков/Фонд за Анимация/Музей на киното; Фьoдор Хитрук, 1968/Союзмультфильм
Хитрук създава ироничен късометражен филм за „кухнята“ на кинопроизводството и режисьорските мъки на творчеството, след като общува с режисьора Виктор Шкловски.
Владимир Зуйков/Фонд за Анимация/Музей на киното; Фьoдор Хитрук, 1968/Союзмультфильм
Той разказва на Хитрук за това как филмите му са били забранявани, оригиналните им идеи – изопачени и изобщо за това какъв хаос, според него е, съветското кинопроизводство. Но накрая, разтапяйки се в усмивка, той добавя: „И това е нашето кинематографско щастие!“
„38 папагала“ (1976-1991, Иван Уфимцев)
Фонд за Анимация/Музей на киното; Иван Уфимцев, 1976/Союзмультфильм
Цикълът се състои от 10 анимационни филма за приятелството на Слончето, Маймунката, Боата и Папагала. Сюжетът често става напълно абсурден, например в първия епизод приятелите се опитват да измерят дължината на Боата в Папагали и констатират, че дължината на Боата е 2 Слончета, 5 Маймунки или 38 Папагала. Само че в крайна сметка този подход на авторите се оказа много успешен.
Фонд за Анимация/Музей на киното; Иван Уфимцев, 1976/Союзмультфильм
Някои смятат, че аниматорите умишлено са представили в героите четири типа темперамент според Хипократ: Боа – меланхолик, Слонче – флегматик, Маймунка – холерик и Папагал – сангвиник. Прототипът на последния герой между другото е Ленин.
„Завръщането на блудния папагал“ (1984, Валентин Караваев)
Анатолий Савченко/Фонд за Анимация/Музей на киното; Валентин Караваев, Александър Давидов, 1984/Союзмультфильм
Един ден Караваев върви по улицата и вижда ято врабчета, а в центъра на ятото – папагал, който „разказва“ нещо на събралите се. Той започва да умува откъде може да се е появил папагал на московска улица – може би е избягал от собствениците си? Именно така се ражда идеята за мултфилма.
Анатолий Савченко/Фонд за Анимация/Музей на киното; Валентин Караваев, Александър Давидов, 1984/Союзмультфильм
Според сюжета домашният папагал Кеша живее в дома на момчето Вова. Но Кеша има лош характер, той постоянно се кара със собственика и изобщо не го слуша. Птицата редовно бяга от дома си и се забърква в различни неприятности, но винаги се връща и се помирява с Вова.
автор: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
