Как изглеждат днес местата от картините на художниците?
Старата Москва, стените на Кремъл и дълбоката провинция… днес някои места от картините на художниците са се променили до неузнаваемост.
Но има и такива, които изглеждат по същия начин стотици години по-късно.
Михаил Гермашев, „Стара Москва. Улица „Арбат“
Музей на Москва; Legion Media
Картината на Гермашев изобразява една от главните улици на Москва. През 1913 г., когато художникът я рисува, „Арбат“ изглежда съвсем различно от сега. Много от сградите на картината вече не съществуват. Например имението на княз Трубецкой (шестколонната сграда вдясно) е разрушено през 1941 г. от фугасна бомба. На „Стара Москва“ е изобразена и църквата на Никола Явленни, в която се промъква Пиер Безухов в романа на Лев Толстой „Война и мир“. Храмът също е разрушен през 1931 година. Сега на изобразеното място на „Арбат“ има широка пешеходна улица, много кафенета, както и главната сграда на Следствения комитет на Руската федерация.
Фьодор Алексеев, „Изглед към Воскресенските порти“
Третяковска галерия; Legion Media
Преди повече от 200 години река Неглинная тече на мястото на Манежния площад пред Московския кремъл. Алексиев изобразява и първия каменен кръстопът в столицата – той е построен през 1603 г. при Борис Годунов. По това време Кремъл редовно е бил избелван, това е правено до 1880-те, а след това остава познатата ни днес червена тухла.
В наши дни вместо реката има площад, а реката е вкарана в тръба. Мостът обаче не е демонтиран, а просто е засипан с пръст. През 1990-те години археолози го разкопават и впоследствие успяват да открият подземен Археологически музей, където сега можете да разгледате този и други артефакти от столицата. Възкресенската порта, показана вляво на снимката, е разрушена през 1931 г., но нейната обновена версия е построена едва през 1995 година.
Жерар Делабарт, „Изглед към Моховая и дома на Г. Пашков. Москва. 1799“
Свободни източници; Rakoon/Свободни източници
Френският художник рисува тази картина през 1795 г., по време на управлението на императрица Екатерина II. На платното е изобразена една от къщите на Пашков, „първия цар на водката“. През 1812 г. имението е силно опожарено и се налага да бъде възстановено. Сградата все още стои на това място, а вътре се намират отделите на Руската държавна библиотека. Изчезнали са обаче красивата ограда и пейзажната градина – наложило се е да бъдат премахнати заради разширяването на улица „Моховая“.
Алексей Саврасов „Гарваните долетяха“
Третяковска галерия; Legion Media
Картината, нарисувана през 1871 г., изобразява отдалеченото село Молвитино в Костромска област. И макар че църквата на фона на платното не е рисувана на място, тя има реален прототип в лицето на църквата „Възкресение Христово“, намираща се в същото село.
В момента това селище все още съществува, но вече се нарича Сусанино.
Максим Воробьов, „Остров Елагин през нощта“
Свободни източници; Legion Media
Елагин е най-северният остров на Санкт Петербург. Преди да бъде забелязан и облагороден от аристокрацията през XIX в., там има много неприветливи блата и труднодостъпни гори. Обергофмайстор Елагин (островът е наречен в негова чест) е собственик на тази територия и по-късно успява да я превърне в място за отдих както за царското семейство, така и за обикновените жители на „северната столица“. Сега там се намира Централният парк „Киров“.
Понастоящем той почти напълно е запазил историческия си облик, до голяма степен благодарение на архитектурните паметници: имения, мостове и насипи. А също така в парка се намира единствената съвременна работилница за издухване на стъкло, която функционира на базата на музея.
Иван Айвазовски, „Гледка към Москва от Врабешките хълмове“
Руски музей; Алексей Филипов/Sputnik
Воробьови гори или Врабешките хълмове е най-високата точка на столицата. Оттам се вижда почти целият център на Москва, но това не винаги е било така. През 1849 г. на мястото на оживения мегаполис е имало чисто поле, а катедралата „Христос Спасител“ е била все още в строеж, което се вижда на картината на Айвазовски.
Сега на мястото, където художникът е нарисувал платното, има пълноценна наблюдателна площадка. Оттам се вижда гъстото градско застрояване и един от най-големите стадиони в Русия „Лужники“.
Константин Коровин, „Москворецки мост“
Държавен исторически музей; Legion Media
Стените на Кремъл и Москворецкият мост са сред най-разпознаваемите обекти на столицата. В картината на Коровин можете да видите как е изглеждало това място през 1914 година.
Оттогава много неща са се променили: къщите, построени почти под стените на Кремъл, са разрушени през 1936 година. Църквата „Свети Николай“, която се е намирала пред църквата „Василий Блажени“, е изчезнала. Дори Москворецкият мост е бил различен – дървен. Той е заменен с нов, изработен от камък едва през 1938 година.
Иван Айвазовски, „Аул Гуниб в Дагестан. Изглед от източната страна“
Руски музей; Maria-guide (CC BY-SA 4.0)
През XIX в. художникът пътува до Кавказ, където рисува картина, посветена на красотата на Кавказките планини. Обикновено Айвазовски рисува по памет още в ателието си, но Аул Гуниб той рисува на място. Не е изненадващо, че платното много точно отразява местността от онова време. Нещо повече, дори и сега планината, изобразена на картината, е останала непроменена – единствената промяна е, че сега аулът, разположен на планината, е признат за един от най-добрите климатични курорти в Дагестан. Но в миналото е било много трудно да се стигне до това място поради липсата на нормални пътища и височината на планината.
Александър Беноа, „Домът на Анна Монс“
Свободни източници; Алексей Егоркин
Беноа рисува тази картина през 1911 година. Тя показва имението на Анна Монс, една от любимките на Петър Велики. Съществува легенда, че той ѝ е подарил тази къща, когато са разкрили връзката си пред всички. На платното обаче къщата и околностите ѝ не изглеждат точно така, както през XX век – художникът взема за основа описанието на сградата от архивите, за да възстанови облика на тези места такъв, какъвто е бил през XVII век. Между другото, самото имение остава единственият архитектурен паметник на Немската слобода – исторически квартал на Москва, където са живеели предимно чужденци, които не са приемали православието и/или не са знаели руски език.
В днешно време имението все още стои на полагащото му се място. Но не можете да стигнете до него, входът му е затворен за туристи. Единственото, което ви остава, е да гледате отдалеч.
източник: RUSSIA BEYOND
