Как изглежда традиционната руска сватба през женските очи

Руските ухажвания и брачните ритуали са много сложни.

Запознайте се с всичко, което трябва да преживее руско момиче през XVII и XIX в., за да се омъжи – възстановяваме целия процес чрез три измислени писма.

В традиционна Русия сватбата е един от най-сложните ритуали… сравним само с погребение! И двата са т.нар. „ритуали по преминаване“ – ритуални празници на човек, който влиза в нова фаза на живота. В действителност не е нужно ритуалът да е сложен, за да се смята за обред по преминаване: животът ни е пълен с малки обреди. Но в някогашните руски сватби няма нищо просто.

За да разберете по-добре сложния обичай, последвайте ни на пътешествие във времето и го преживейте под формата на кореспонденция от руско селско момиче и английската ѝ приятелка.

Първо писмо: Как се запознах със съпруга си

Уплашена съм, Мери. Пиша ти това, докато седя вкъщи с моите шаферки и плетем, пеем тъжни песни, както правят всички момичета в руските села, преди някоя да се омъжи. С тези меланхолични песни оплакваме края на живота преди брака. Не че трябва да съм тъжна – в крайна сметка се омъжвам за красив, нежен мъж. Но това е руска традиция – приятелките на булката се събират в дома ѝ малко преди сватбата, за да я подкрепят, прекарват време с нея и символично оплакват преминаването ѝ от статута на момиче към статута на омъжена жена. Това се нарича „девичник“ (моминско парти).

„Сватовниците“ от Н. ПимоненкоКраснодарският регионален музей на изкуствата „Ф. А. Коваленко“

Искаше да знаеш нещо повече за руските ухажвания и сватби. Е, в моя случай всичко започна тази зима, малко след навечерието на Нова година, когато се запознахме с бъдещия ми съпруг. Беше по време на Святки – тогава на младите хора е позволено да се събират, да играят игри, шаради и да се опознаят по-добре. Именно там за първи път срещнах Алексей – или Льошка, както той предпочита да го наричат. Имаше около двадесет души, предимно момичета, както винаги в руските села. Цяла нощ пихме, купонясвахме и се смяхме, а Льошка седна в скута ми по време на една от игрите – знак, че ме харесва и иска да ме ухажва. По-късно същата вечер на предната веранда той ми даде червената си кърпичка и тогава със сигурност разбрах, че иска да се ожени за мен.

С нашите родители обаче не беше толкова лесно. Предполагам, че са поразпитали из селото – в руските села родителите имат тежката дума по брачните въпроси, защото и двете семейства губят работна ръка – младата двойка трябва да построи собствена къща, в която да живее и поддържа.

Накрая, една вечер, докато спях до печката (както правим тук, за да се стоплим), уморена след работен ден в плевнята, чух сватите (сватя – сватовници) да влизат. Погледнах и видях бащата и кръстника на Льошка, облечени в най-красивите им палта, с червени дрехи отдолу, баща му с тежък прът в ръка – ето как разбрах, че са дошли за сватосване. Не влязоха в къщата, но седнаха на пейката до вратата и чух сакралните думи: „Вие имате стоките, а ние имаме търговеца“. Със сигурност и двете семейства се бяха срещали преди това насаме и вече бяха обсъдили всичко, така че посещението беше символично – сватовете идват през нощта, така че селяните да не могат да ги видят и зло око да не попречи на тайнството на сватовничеството. След кратък разговор родителите ни се помолиха заедно, а сватовниците си тръгнаха. Знаех, че скоро ще ме покажат на семейството му.

Второ писмо: От показването на булката до сватбата

Петров Н.П.

Петров Н.П. „Смотрины невесты“Руски музей

Мери, толкова ми е омръзнало моите приятелки да спят в къщата ни всички тези дни! Все пак продължавам своята история. Минаха няколко седмици от сватосването – нашите родители спореха за зестрата. Не знам дали са спорили наистина, но така или иначе, за руснаците е неприятно да се втурнат през процеса на сватосването. Накрая майка ми започна да ме подготвя за показването на булката (запознаване на булката с роднините на младоженеца).

Денят дойде през пролетта. Льошка и родителите му първо минаха из селото в каретата си, украсена с камбанки и червени панделки (за да прогонят злите духове) и накрая дойдоха в нашата къща. Сега пръв път видях Льошка в най-красивите му дрехи, косата му подстригана педантично и колко хубав, колко красив беше той! Родителите му разгледаха къщата ни, хамбарите, двора ни, похвалиха баща ми за неговата разсъдливост и пестеливост. Тогава бащите ни плеснаха ръце в съгласие, извадиха голяма желязна ключалка, заключиха я и изхвърлиха ключа, като ни я подариха за съхранение. Сега вече споразумението беше сключено и аз отидох да кажа на момичетата си, че е време да се съберат за девичник.

Утре става седмица откакто са тук. Едва вчера момичетата ме заведоха в банята и ме измиха, сякаш съм труп – това е символ на моята смърт като неомъжено момиче и прераждане като булка. Те пяха призрачни песни и изляха водата, с която ме измиха, отвън зад банята, където живеят злите духове. Разделиха дългата ми дебела плитка на две нови, което означава, че сега едната плитка е за мен, а другата е за бъдещото ми потомство.

Толкова съм уморена от тези тържествени процедури! Но моята стара баба е доволна, че правим всичко, както се е правило някога. Вечерта Льошка и неговите момчета дойдоха, пияни и весели – тази седмица правят ергенско парти. Но той се взе в ръце и подари на мен и на момичетата ми малки подаръчета – фантастични калаени пръстени, сладкиши, гребени за коса и панделки. Прости ми, трябва да приключвам писмото и да си лягам. Сватбата е в други ден – така че ще пиша малко след това. Не мога да видя написаното от сълзите си. Със сигурност е доста хубави просто да си безгрижно момиче…

Третото писмо: Съпругата си е съпруга

„Руската сватба“ от С. ВорошиловАукционна къща „СОВКОМ“

Мери, съжалявам за закъснението. Току-що приключих с всичките си задължения, които обикновено се изразяват в почистване на къщата, предене и други дейности, както се изисква – сега съм съпруга на пълен работен ден, затова си взех кратка почивка, за да ти пиша, докато Алексей е на пазар, защото той е продавач в магазина за стомана и желязо на баща си в нашия град.

Сватбата започна рано сутринта. Приготвих се да посрещна гостите в сватбената рокля на майка ми (е, моята баба я е носила на собствената си сватба) – както казват, най-красивата рокля в селото! Сватбеното шествие пристигна с голям шум! Цялото му семейство, роднини, приятели се появиха на коне, във файтоните и каруците си, претъпвайки широката централна улица на нашето село… Приятелите на Льошка яздеха отпред, викаха, някои от тях надуваха рогове, за да прогонят кучетата, просяците и бяха готови да се сбият с всеки, който се осмели да пресече пътя на шествието. Единствената, на която това бе позволено, бе майка ми, която стоеше до дебел дънер, преграждайки пътя към нашия преден двор.

„Сватбата“ от Н. П. Богданов-БелскиТюменски художествен музей

Веднага щом шествието влезе в двора, Льошка даде на баща ми голям буркан с ферментирал мед и три бутилки от най-чист домашен алкохол, който той и баща му варят – сватбеният откуп. След това седнах в неговия файтон и се отправихме към църквата заедно с нашите родители, докато по-голямата част от шествието отиде до къщата на Льошка, където масата вече бе пълна с най-вкусните лакомства и ястия, които можеш да си представиш…

Местният ни свещеник (ние в Русия го наричаме батюшка – баща) ни ожени, докато родителите ни държаха лъскави златни корони над главите ни, след което отидохме обратно до къщата на Льошка. Всички там вече бяха пияни – аз и Алексей бяхме единствените, длъжни да останат трезви по време на цялата церемония. Имаше толкова много приятели, роднини и съседи, че трудно можех да ги преброя всички! Основната стая на къщата на Льошка бе толкова пълна с хора, че той и аз трябваше да седим върху печката – странно, но баба каза, че това е важна традиция, което означава, че сега аз съм „господарка“ на печката му! И наистина съм, тъй като му готвя, дори когато пиша това писмо.

„Селска сватба в Тамбовска област“ от А. РябушкинДържавна Третяковска галерия

Съпружеският живот в крайна сметка не е толкова лош, Мери. Най-смущаващият момент настъпи обаче сутринта след сватбената ни нощ, когато роднините ни се втурнаха в стаята ни и взеха чаршафа ни, за да докажат на родителите, бабите и дядовците, че това нещо наистина се е случило между нас. Бях момиче – сега всички знаят, че съм жена и съпруга. Довиждане, Мери, и се надявам британската ти сватба да не е толкова сложна!

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest