Как изглежда Москва в края на XIX век
Докато Санкт Петербург блести като столица, Москва се смята за остров на комфорта и древността.
През XX век тя напълно променя външния си вид и се превъръща в парадната „витрина“ на СССР. Нека да видим гледките от града, много от които остават завинаги само на тези снимки.
1870-те
Камбанарията на Иван Велики в Кремъл. До 1860 година това е най-високото здание в Москва, но губи първенството си от новостроящия се храм „Христос Спасител“.
Храмът „Василий Блажени“ безспорно е визитната картичка на града.
„Цар Камбана“ със счупеното парче, тя никога не произвежда камбанен звън. В средата на XIX век е поставена на постамент в Кремъл и от тогава е една от главните забележителности на Москва.
Тук се вижда новостроящият се храм „Христос Спасител“, където все още се извършват ремонтни дейности и старинната църква „Похвала на Пресвета Богородица“. Двете сгради са разрушени през 1930-те.
Панорама на Пречистенската крайбрежна с гледка към Кремъл – сърцето на Москва.
„Шерер, Набголц и Кº“, Алберт Мей/МАММ/МДФ
На Кремълската крайбрежна (долу вдясно) се вижда павильонът от Политехническото изложение през 1872 година, една от първите постройки, изцяло изградени от метал и стъкло.
Павильонът от по-близо.
Типография И.Н.Кушнерев, Москва, 1872г
В зданието на Манежа, намиращо се близо до Кремъл, се извършват (и до ден днешен) големи изложения.
Типография И.Н.Кушнерев, Москва, 1872г
1880-те
Съвременната сграда на Болшой театър е построена в средата на XIX век (след това претърпява няколко изменения и реконструкции).
„Шерер, Набголц и Кº“, Алберт Мей/МАММ/МДФ
Още една несъсещствуваща вече сграда – църквата „Света Великомъченица Екатерина“ във Възнесенския манастир, който се е намирал зад стените на Кремъл.
През 1883 година, 40 години след началото на строежа, храм „Христос Спасител“ най-накрая е завършен, осветен и в него започват да се провеждат служби. На Кремълската крайбрежна (на преден план) още тогава движението е оживено.
Червените врати. Тази барокова триумфална арка е построена още при Петър I, а болшевиките я разрушават, за да построят път на нейно място. Все пак названието „Червените врати“ си остава в топонимиката на Москва – до ден днешен има площад и станция на метрото с това название. Отляво е църквата „Три Светители“, която също е унищожена.
Чудовият манастир в московския кремъл прилича на приказен дворец. Днешните туристи не могат да го видят, защото манастирът е унищожен от болшевиките.
А това е Варварската врата в Китайградските стени, които опасвали целия център на Москва. Днес от тях са останали само фрагменти.
Николай Найденов
През 1887 година на площад Илински Врати е разположен паметник на героите от Плевен, в чест на битката до Плевен в хода на Руско-турската война.
Свободен източник
Николската улица, отляво – Синодалната типография, построена в началото на XIX век на мястото на Московския печатен двор. Днес там се намира Историческо-архивният институт на РГГУ.
Още една изчезнала постройка – църквата „Николай Мокрий“ в Зарядие.
1890-те
Това шикозно неоготическо имение на Зинаида Морозова е построено през 1898 година на улица „Спиридоновка“. Автор на проекта е архитектът Фьодор Шехтел. Днес имението се използва за приеми на Външно министерство на Русия.
Малкият Николаевски дворец в Кремъл е една от резиденциите на царете, когато те трябва да посетят Москва. Това здание е загубено през 1929 година, след като е унищожено от болшевиките.
Воробьовите гори – любимо място за отдих на московчани. В далечината се вижда Новодевическият манастир. Днес на тази страна на реката се разполага цял комплекс от спортни сгради и стадион „Лужники“.
Оживление на търговската улица „Охотни ряд“. Днес тук се намира сградата на Държавната Дума и хотел Москва, но търговията по традиция не спира – построен е подземен търговски център „Охотни ряд“.
Така е украсена улица „Охотни ряд“ по време на празничните тържества по случай коронацията на Николай II през 1896 година.
В миналото територията на Кремъл е с вход свободен за граждани (днес там се влиза само с билети). На снимката се вижда съхраненият Благовещенски събор.
Една от най-красивите сгради в Москва – Домът на Пашков. В средата на XIX век там се съхранява колекцията на Румянцевската библиотека, която е преобразувана и известна като Руска Държавна Библиотека (Ленинка). Днес зданието отново принадлежи на библиотеката.
Днешният московчанин трудно може да си представи, че на гранитната крайбрежна на река Москва някога е растяла трева.
Трамвай до храм „Рождество Богородично“ в Путинка, храмът е съхранен до ден днешен.
Паметникът на Минин и Пожарски първоначално стои пред ГУМ, но в съветско време е преместен пред храм „Василий Блажени“.
Още една сцена, която си остава само на снимка – конен трамвай на Серпуховския площад.
Между другото, до 1930 г. има трамвайна линия на Червения площад! Премахната е, защото пречи на провеждането на военните паради.
Уникалният дом на търговеца Игумнов е построен в руски стил през 1895 година. По-късно той служи като резиденция на френския посланик в Русия.
Петровският пътен дворец в северна Москва, тук царете си отдъхват по пътя за Санкт Петербург. Сега дворецът служи като музей и бутиков хотел.
Стара Москва. Улица „Кузнецкий мост“. Руска тройка коне.
източник: RUSSIA BEYOND
