Как и защо Италия се сражава срещу СССР по време на Втората световна война?

Италианците са крайно неподготвени за война със Съветския съюз. А и те не искат особено да воюват с руснаците, ако изключим ръководството.

„Когато италианският войник знае за какво воюва, той воюва добре, както е по времето на Гарибалди. В тази война войниците не просто не знаят за какво воюват, но не са искали и не искат тази война. Затова и само мислят как да се върнат вкъщи“, разказва за участието на Италия във военната кампания срещу СССР един от берсалиерите (елитните стрелци) на дивизия „Принц Амедео херцог Д’Аоста“, изпратен от италианския лидер Бенито Мусолини на Източния фронт през лятото на 1941 година.Парад на италиански войници в Рим

Парад на италиански войници в РимGetty Images

Въпреки че Италия обявява война на Съветския съюз в деня на началото на операция „Барбароса“ – 22 юни 1941 г., италиански войници в инвазията тогава няма. Отначало Адолф Хитлер не възнамерява да ангажира своя главен съюзник с „кръстоносен поход срещу болшевизма“. Рим, както предполага фюрерът, и без друго си има много неприятности: с големи окупационни сили в Албания, Гърция и Югославия, практически са загубени италианските владения в Източна Африка, а в Северна италианците успяват да устоят едва благодарение на подкрепата на немските войски на генерал Ервин Ромел. Въпреки това Бенито Мусолини убеждава лидера на Третия райх да даде на войските му шанс да се докажат в борбата срещу руснаците.Русия, 1942 г.

Русия, 1942 г.Paxox(CC BY-SA 4.0)

Първите италиански войници пристигат на Източния фронт през август 1941 година. Така нареченият Експедиционен италиански корпус в Русия (Corpo di Spedizione Italiano in Russia, CSIR) наброява над 62 000 души, включително 600 есесовци – дълбоко предани на режима на черноризците от Доброволната милиция за национална безопасност. Въздушна поддръжка осъществяват 51 изтребителя Macchi C.200 Saetta от Кралските военновъздушни сили.Свободни източници

Първите седмици активност на CSIR в Съветския съюз показват, че Италия съвсем не е готова за тази война. Снабдяването с провизии, дрехи и боеприпаси е зле организирано. Още по-лошо стоят нещата с автотранспорта – италианските камиони не издържат на руските пътища. Войниците от дивизия „Торино“ са принудени да ходят пеша от румънската граница на изток над 1300 км, сравняват се със средновековните войници, които немските им господари, спокойно придвижващи се на коне, вземат със себе си на война.Свободни източници

Особено проблемно е въоръжението на корпуса. 47-мм противотанкови оръдия се оказват безсилни срещу съветските Т-34. От снарядите в броните на вражеските танкове остават само малки вдлъбнатини или просто ударите приключват с рикошет. Като бронетехника италианците имат само 60 танкети L 33/35, които не са способни наравно да се сражават срещу танковете на Червената армия. Когато удрят студовете, започват да падат и изтребителите: Macchi C.200 първоначално са предназначени за средиземноморската „сцена“ на военни действия, а не за руската зима.Бенито Мусолини инспектира оръдията, които ще заминават на руския фронт

Бенито Мусолини инспектира оръдията, които ще заминават на руския фронтGetty Images

Всички тези фактори водят до постоянно недоволство на италианския корпус от командването на групата от армия „Юг“, на която се подчинява. Въпреки някои локални успешни операции (като победата в „Рождественската битка“ на 26 декември 1941 г. край р. Миус), немците имат ниско мнение за италианците като войници. „С оглед на ниската боеспособност на италианските дивизии тях, за съжаление, можем да използваме само за пасивно флангово прикритие в тила“, пише във военния си дневник началникът на Генералния щаб на сухопътните войски Франц Галдер.Свободни източници

Иначе стоят нещата с кралските военноморски сили на Италия, които получават големи похвали от немците. Едно от най-ефективните спецподразделения на Втората световна – 10-та флотилия МАС, активно действа в Черно море, където торпедни катери, мини подводници и диверсионни групи успешно се сражават срещу съветските войски и флота в Крим. Няколко катера са изпратени и далеч от Италия в Балтийско море.Свободни източници

По отношение към местното население и военнопленниците на Червената армия италианците се отнасят по-хуманно от германците, унгарците и румънците. „Рано сутринта на 21 октомври 1941 г. в града вече имаше италиански войски“, спомня си жителката на украинския град Красноармейск Екатерина Матейчук (Гайдук): „И ние, деца, бягахме да гледаме какви са им красиви униформите: барети с ярки пера, акселбанти… нищо страшно нямаше у тях, но италианците много бързо си отидоха и щом в града се появиха и започнаха да зверстват немците, разбира се, усетихме разликата…“ Въпреки че италианците се опитват да се дистанцират от жестоките методи на съюзниците си, пътят на CSIR по територията на СССР също е белязан от редица военни престъпления: убийства на граждани, изнасилвания, грабежи и разрушена инфраструктура.Бундесархив

До лятото на 1942 г. Експедиционният корпус губи около 15 000 души – една четвърт от състава си. Мусолини решава съществено да усили военната си групировка в СССР и през юли на базата на корпуса е разгърната 8-ма армия, също известна като Италианската армия в Русия (Armata Italiana in Russia, ARMIR). Макар числеността ѝ вече да е 235 000 души, предишните проблеми със снабдяването и въоръжението си остават. Постъпилата неголяма група от 19 леки танка L6/40 не може да стане особено значима ударна сила, затова в състава на ARMIR периодично включват немски бронетанкови съединения.Танк L6/40

Танк L6/40Свободни източници

Най-ценна придобивка за италианските войски на Източния фронт са няколко дивизии елитни алпийски стрелци, които формират т.нар. Алпийски корпус. Свикнали със студовете, добре въоръжени, екипирани и подготвени, те се смятат за най-надеждните части във въоръжените сили на кралството. Именно те неколкократно измъкват ARMIR, когато за тях настъпват тежки времена.ARMIR

ARMIRСвободни източници

А тези тежки времена за италианците настъпват съвсем скоро. Малко след обкръжението на 6-та армия на Вермахта в Сталинград през ноември 1942 г. съветските войски удрят по разположената край Дон 8-ма италианска армия. По време на няколко настъпателни операции през декември-януари италианците са напълно разгромени. Танкистът от 18-ти танков корпус Сергей Отрошченков си спомня за успешно проведената внезапна атака на отстъпващите части на ARMIR край Петровското стопанство: „Когато предните части на италианците се изравниха с нас, по (танковите) колоните тръгна команда „Напред! Мачкай!“. Ето тогава ги натиснахме от двата фланга! Такава бъркотия никога повече не съм виждал. Италианската армия буквално беше затрита в земята… Зима, нашите танкове бяха боядисани с вар в бяло. А когато излязоха от боя, от куполите надолу бяха червени. Сякаш са плавали в кръв. Погледнах веригата – тук ръка закачена, там парче череп“.Getty Images

Отстъплението на разгромената ARMIR от Дон на запад прилича на бягството на Великата армия на Наполеон от Русия през 1812 година. „Измъчените хора падаха в снега, за да не станат никога повече“, спомня си офицерът от дивизия „Пасубио“ Еудженио Корти: „Някои се побъркваха и не разбираха, че умират. Най-упоритите още дълго пълзяха по пътя, докато силите окончателно не напуснат нещастниците. Най-често чувах за случаи на полудявания. Помня как ме потресе разказ за човек, който неочаквано започнал да се смее, седнал в преспата, събул се и се хванал да си закопава босите крака в снега. Изсмивайки се, той силно запял нещо много весело. Аналогични случаи имаше страшно много“. Организирана съпротива периодично оказват само алпийските стрелци, които прикриват оттеглянето на другарите си.Getty Images

За времето на боевете в Русия 8-ма италианска армия губи над 114 000 души: убити, пленени и безследно изчезнали. Омаломощените войски се връщат в родината си през 1943 г., без да постигат никакъв успех. Катастрофата на ARMIR шокира италианското общество и става една от главните причини за скорошното падане на фашисткия режим на Бенито Мусолини в Италия.Getty Images

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest