Как и къде са криели съкровищата на руските музеи през Втората световна война

През първите месеци на войната музейните работници е трябвало спешно да опаковат и да извозват произведения на изкуството по-далече от фронтовата линия.

Само че много експонати остават в музеите и са запазени благодарение на личното мъжество и грижа на сътрудниците.

  1. Третяковската галерия и ГМИИ „А.С. Пушкин“

Третяковска галерия

Когато идват първите новини за нахлуването на Германия в СССР на 22 юни 1941 година, сътрудниците на столичната Тетяковка и на Пушкинския музей за рекордните 10 дни опаковат и изнасят повечето от най-ценните вещи от своите колекции. Не минава и без значителни затруднения.Окачването на картината на Иля Репин

Окачването на картината на Иля Репин „Иван Грозни и сина му Иван на 16 ноември 1581“, 1945 г.

Така например легендарното платно на Александър Иванов „Явяването на Христос пред хората“ от Третяковка не влиза в нито един товарен вагон дори и опаковано. Директорът на галерията Александър Замошкин лично мери вагони и решава с железничарите какво може да се направи. За транспортирането на картината с размери 5,5 на 7,5 метра са заделени две открити платформи, а самото платно е навито на руло и опаковано в брезент. Пушкински музей

Сътрудничката на Третяковка София Голдщейн по-късно си спомня, че при пренасянето на кутии и платна от галерията до гарата помагат съвсем малки ученици от училища по занаяти и красноармейци.

Една нощ в средата на юли специален ешелон от 17 вагона секретно потегля към Новосибирск (3300 км от Москва). Там, в недостроеното здание на Оперния театър са преместени експонати от Третяковката, Пушкинския и няколко други московски музеи. Част от колекцията на Пушкинския отива и в град Соликамск в Пермския край (1600 км от Москва).Пушкински музей

Експонати от столични музей са изнасяни от Москва в продължение на още една година. През 1942-а зданието на Третяковската галерия е ударено при бомбардировка и, както сочат очевидци, из празните зали се носят вятър и сняг. Много сътрудници на музея са евакуирани или са отишли на фронта, но остават и техни колеги, които съхраняват рамките и чакат завръщането на съкровищата, които са изнесени. 

Сградата на Пушкинския също понася щети – през октомври 1941 г. взривна вълна от бомба разрушава огромния стъклен покрив на музея и избива прозорците. Не само декорът на няколко сгради е засегнат, но също и знаменитите отливки в реален размер на архитектурни чудеса и скулптури от колекцията на музея, които не са могли да бъдат изнесени.

А само седмица след капитулацията на Германия Третяковката отново отваря врати за посетители, а Пушкинският заработва през октомври 1946-а.

  1. Историческият музей и музеят на Кремъл

Исторически музей

Историческият музей на Червения площад, както и самият Кремъл, лесно са могли да станат обекти на бомбардировки. Затова неговите разнообразни експонати – от шпагата на пълководеца Александър Суворов и златните прибори за писане на Александър Пушкин до кафтана на Иван Грозни и официалната рокля на Екатерина II – е трябвало възможно най-скоро да бъдат евакуирани. 

Археологът Александър Брюсов ръководи изпращането на товара и в края на юли 1941 г. над 900 кутии са изпратени с открита баржа по Волга в градчето Хвалинск (900 км от Москва). Само че скоро до него се доближава фронтовата линия, започва битката край Сталинград и кутиите поемат с влак към Кустанай (съвременния Казахстан, 2000 км от Москва).Исторически музей

Музеят, между другото, продължава да работи и през годините на войната. Сътрудниците се изхитряват и правят копия на особено ценните експонати, за да има какво да гледат посетителите. 

През 1944-а реликвите се връщат в музея. Запазени са снимки, на които може да сё види как сътрудниците се радват на своето музейно щастие. 

Реликвите на съседните музеи на Кремъл първо планират да бъдат скрити в самата крепост – в кулите и подземните хранилища. Германците обаче стремително се приближават и комендантът на Кремъл Николай Спиридонов решава да евакуира съкровищата. Близо 75% от експонатите на Оръжейната палата заминават за Свердловск (сега Екатеринбург, 1700 км от Москва), където те се съхраняват в зданието на НКВД. В музея остават само обемните царски карети. Кремъл приютява и повечето икони, а самият той на практика е „скрит“ от германската авиация. Златните куполи са боядисани с тъмна боя, червените звезди на Кремъл са прикрити от тъмна материя, а Цар Камбана е „опакован“ с дъски. 

Кремълските музеи отварят още преди края на войната през април 1945 година. Първите посетители са войници от кремълския гарнизон, които помагат за евакуирането и връщането на вещите на местата им.

  1. „Ермитаж“

„Ермитаж“

Музеите в Ленинград (сега Санкт Петербург) претърпяват по-сурови изпитания. Персоналът и доброволци на практика нощуват в залите на Ермитажа, за да опаковат повечето експонати. Първите ешелони с колекцията отпътуват бързо – близо милион ценни предмети са изнесени също в уралския Свердловск. Само че на 8 септември 1941 г. започва блокадата на Ленинград и поредният ешелон с шедьоври от Ермитажа не успява да отпътува, предметите са върнати в музея и са съхранявани в подземията и на първия етаж на музея. „Ермитаж“

Директорът на музея Йосиф Орбели и неговите сътрудници рискуват живота си, за да защитят зданието и останалите ценности. Подземията на Ермитажа стават бомбоубежища и някои сътрудници със семействата се нанасят там. Те дежурят денем и нощем, ловят запалителни бомби, гасят пожари и понасят всички ужаси на блокадата, борят се за собствения си живот.„Ермитаж“

Художничката и очевидец на събитията Вера Милютина си спомня за суровата зима на блокадата, за невероятното впечатление, които създават залите на музея: празни рамки, стени, покрити със скреж, а под краката ти хрущят парчета от счупените прозорци и този звук отеква в огромните зали. 

Дори по време на блокадата обаче в музея са организирани няколко екскурзии и поетични вечери. Между другото, от множеството картини и ценности, евакуирани по време на войната, от сбирката на музея изчезва само една картина – „Свети Себастиян“ на Антонис Ван Дайк. Тя не е намерена и досега. 

  1. Руският музей

Руски музей

В основната съкровищница на националната живопис и скулптура в Петербург, Руския музей, над 7500 произведения на живописта са свалени от стените и подготвени за евакуация. Сред тях над 60 монументални, чиято дължина е четири и повече метра. „За да се свалят от стените такива огромни платна като „Последният ден на Помпей“ на Карл Брюлов, „Медната змия“ на Фьодор Бруни, са се изисквали усилията на няколко десетки души“, спомня си директорът Пьотр Балтун. Руски музей

Огромните платна с площ 20-60 кв. м. е трябвало не само да се извадят от рамките, но и внимателно да се навият на специални рула без нито една гънка и без изобщо да се повреди слоят от бои. Някои свитъци например са достигали дължина от 10 метра, а диаметърът на всеки от тя е бил между 60 и 120 сантиметра. 

Първата партида от картини е евакуирана в Горки (днес Нижни Новгород, 1200 км от Петербург), а втората – в Перм (1800 км от Петербург).Руски музей

Балтун разказва, че и една голяма скулптура има особена съдба. Трудно е било дори само да се спусне от втория етаж знаменитата „Анна Йоанновна с арабчето“ на Карло Растрели и затова музейните работници решават да я скрият в земята. В градината пред музея е изкопан дълбок ров, самата статуя внимателно е покрита със солидол (специална гъста смазка) и плътно опакована в хидроизолиращ материал. На мястото, където е скрита статуята, е направена голяма леха, която скоро е покрита гъсто от цветя.

  1. Петерхоф

Getty Images

Съдбата на разкошния дворец и на неговите експонати като че ли е най-печалната. Около 14 000 предмети на изкуството са евакуирани в Новосибирск и в град Сарапул в Удмуртия (1900 км от Петербург). Само че едва част от многобройните скулптури от парковия комплекс успяват да стигнат до товарната станция на Московската гара и ленинградския Исаакиевски събор, който  нито веднъж не е пострадал от бомбардировки, защото е служел за ориентир на германската авиация. „Петерхоф“

След изнасянето на ценните експонати сътрудниците на музея се опитват да скрият останалото. Те заравят останалите скулптури в сандъци направо в парка и укриват бронзовите  статуи в тунела на фонтана на Голямата каскада. Подготвят за бомбардировки и самите дворци: залепят прозорците, засипват с пясък паркетите по пода, залепят и пана по стените на залите. „Петерхоф“

Само че Петерхоф не просто е бил бомбардиран, но и се оказва истинско бойно поле и е почни унищожен. От Големия дворец на този руски Версай остават само обгорели руини, фонтаните са разрушени, а повечето дървета в парка са изгорени. Над 16 000 ценности са изгубени безвъзвратно, включително и оригиналната скулптура на Самсон от пиедестала на знаменития фонтан.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest