Как хората стават роби в Русия?

Кореспондент на Russia Beyond присъства на акция за освобождаване на хората от робство.

Малко над един милион души фактически са роби в страната.

Тя бяга от полицейската акция ловко – с голям скок. Гумените ѝ чехли се изплъзват от краката ѝ и тя ги оставя пред входната врата. Тича боса изтъмните дворове. Нейната „приятелка“ прави същото – възползва се от момента и побягва в тъмнината, отдалечавайки се от полицейската кола; всичко става много бързо.Екатерина Синелшчикова

Бела наблюдава целия този ажиотаж през предното стъкло на полицейската кола. Тя е изведена от същия апартамент, където са били и „бегълките“. Само че влиза покорно в колата. Защото именно тя е в основата на всичко това. Разкрива съществуването на публичния дом с нигерийските момичета, където прекарва повече от месец в сексуално робство.

Вуду проклятие

Югозападната част на Москва, район „Тьоплий стан“ (на 18 км от Кремъл). Еднакви високи блокове, пустеещи дворове. Всички сгради си приличат. Ако не можете да прочетете имената на улиците на руски, никога няма да разберете къде сте. Вдясно има денонощен магазин без име и огради; отляво има още един денонощен магазин без име и пак без огради.

Бела и Джой – момиче от бардака на съседната улица – живеят тук. Те си разменят СМС-и и понякога пътищата им се пресичат на „работното“ място.

В Нигерия на Бела ѝ предложили работа в Русия. Не ѝ казали каква е работата, но ѝ обещали, че „всичко ще бъде наред“. Тя има документ за самоличност на футболен фен и влиза в страната по време на „безвизов режим“ за Световната купа. Казват, че много момичетата са вкарани по този метод. На летището в Москва Бела е посрещната от жена, която по-късно става нейната „мадам“ и взима паспорта ѝ. Откарват я в апартамент в „Тьоплий Стан“, където други момичета от Нигерия живеят от повече от три години. Представят ѝ сметка за „дълг“ от $55 000 долара, която трябва да изплати, като работи като проститутка, преди да може да се освободи. Заплашват я и ѝ казват, че ще има проблеми, ако се опита да се свърже с полицията.Всички сгради са еднакви. Ако не можеш да прочетеш имената на улиците на руски, никога няма да разбереш къде се намираш.

Всички сгради са еднакви. Ако не можеш да прочетеш имената на улиците на руски, никога няма да разбереш къде се намираш.Ася Доброволская/TASS

Джой е доведена под друг претекст. В Нигерия е присъствала на вуду ритуали. На един от тях  била „прокълната“. Казали ѝ, че за да свали проклятието, трябва да плати. Веднага ѝ предложили възможността да замине за Русия, за да събере „бързо“ парите.

„Донесохме пиле и гълъб, прерязахме гърлата им, изляхме кръвта на пилето и гълъба в чаша и го смесихме с алкохол, а аз го пих, след което Баба Лау каза, че ако не платя, злото ще ме сполети „, разказва Джой.

Случилото се с тях е обичайната история: водят ги в Москва и им представят“дълга“, който трябва да върнат; всеки ден ги откарват на „мястото“ им по магистралата. И ги предупреждават, че ако е необходимо, паспортите им ще бъдат унищожени. Мадам ѝ казва: „Когато за пръв път пристигнах в Русия, също бяха изплашена, но когато отивах на работа, бях смела“.

След това мадам ѝ разказва история за това как клиент искал да изхвърли едно момиче през прозореца и как най-напред тя самата скочила от прозореца от страх. Съветът на госпожата е: „Стойте далече от прозорците, ако Бог е на ваша страна, ще можете бързо да погасите дълга си“.

„Когато пристигнах в Русия, също бях уплашена, но когато отивах на работа, бях смела“.Екатерина Сенилшчикова

В края на лятото Джой и Бела успяват да се свържат с доброволците от „Алтернатива“ – руска организация, която помага на хората да се измъкнат от робство – и ги молят да освободят тях и другите. Първо освобождават Джой, а една седмица по-късно и Бела.

Как се купува човек

Според Фондацията за свободно движение на хора, която е с идеална цел, броят на хората, станали роби в Русия, е достигнал малко над един милион. В света в робство живеят 45,8 милиона души. В глобалния индекс на робството Русия е на 64-о място. С други думи на всеки 1000 граждани има 5,5 „роби“. Русия не води собствена статистика.

„За нас това звучи глупаво: как може да се вярва във вуду проклятие? За да плаши момичетата, мадам им казва, че нейният съпруг е приятел на Путин. И те вярват. Тези момичета са необразовани и не знаят например че паспортът може да бъде преиздаден и че вудуто е пълна глупост“, казва Олег Мелников, ръководител на „Алтернатива“.Олег Мелников

Олег Мелниковличен архив

Седнали сме в кафене, където се пуши наргиле, в центъра на Москва, в развлекателния център „Красний Октябр“ („Червения октомври“). „Алтернатива“ има офис наблизо в съвременни помещения в лофт стил. Офисът би могъл да бъде дизайнерско студио или рекламна агенция. На стената има черна дъска с надпис „Судан е наш“, което означава, че има споразумения с Южен Судан за спасяване на хората в сътрудничество с местната полиция. „Алтернатива“ в момента разширява дейността си по целия свят.

Според Олег сексуалната експлоатация, както и историята на нигерийските момичета, е само част от робската индустрия. Трудовото робство е по-често срещано. Престъпниците следват установена схема.

Хората от провинцията идват в големия град за работа. Често те нямат достатъчно пари, за да се настанят някъде. Няколко дни живеят по жп гарите и търсят обяви за работа. След това някой, който наема хора, им предлага работа „на юг“. Казват им, че не са необходими специални умения и че ще бъдат добре платени.Хора от провинцията пристигат в големия град, за да работят. Често те нямат достатъчно пари, за да си намерят подслон.

Хора от провинцията пристигат в големия град, за да работят. Често те нямат достатъчно пари, за да си намерят подслон.Комерсант

Човекът се съгласява. „Посредникът“ предлага да полеят „сделката“ и да пият. В алкохола вече е сложен азалептин или клонидин. Човекът заспива за два дни и се събужда някъде в завод в Дагестан, без паспорт и телефон. Иска да напусне, но му казват, че „ти си купен. Или плащай, или работи“.

„Човекът си мисли, че ще работи месец, а след това ще го пуснат да си ходи. Но месец по-късно му казват, че чувал цимент или няколко овце липсват, и че дължи пари за храна и т.н. Когато хората се опитат да избягат, често ги хващат, бият и ги връщат на работа“, казва Олег.

Той посочва някои цифри. Работник роб струва 25 000 рубли ($ 366); момиче, предоставящо сексуални услуги – 150 000-200 000 рубли ($ 2200-3000). Човек на инвалидна количка или възрастна жена се продават за по 50 000 рубли ($ 730), а бебе – за около 150 000 рубли ($ 2200). И тяхната „работа“ е да просят.

„Довели я в Москва, зашили ѝ клепачите и я оставали пред Курската железопътна гара да проси. Колкото повече очите ѝ гноясвали, толкова повече пари ѝ давали“.Николай Гингазов /Global Look Press

„Ето един христоматиен пример. Възрастната жена е загубила зрението си, когато е била млада. Тя е живеела сама в Луганск. През 2012 г. някакви хора отиват при нея и ѝ казват: „В Русия има програма за възстановяване на зрението и има възможност да се възползваш от нея“. Олег дръпва от цигарата си, после бавно издишва и отпива от фантата си. „Докарали я в Москва, зашили клепачите ѝ и я сложили пред Курската жп гара, за да проси. Колкото повече очите ѝ гноясвали, толкова повече пари ѝ давали“.

Мащабът на проблема

В нощта на хайката в нигерийския бардак само трима души отиват в полицейското управление. Бела, една от „бегълките“ (втората така и не е заловена) и един сводник – едър нигерийски мъж с червени панталони и  жълта жилетка. Съседи твърдят, че е журналист, работещ в един от московските университети. Както се оказа, той едновременно „се е занимавал с дейността“ на публичния дом: давал подкупи, водил преговори с полицията и организирал сигурността. Оказва се, че други африкански жени от бардака вече са изплатили своя „дълг“ и са се занимавали с проституция доброволно. Всички освен Бела. Само че никой не вярва на Бела. Прекарваме три часа в полицейското управление.Съседи казват, че той е журналист, който работи за един от московските университети. Оказва се, че той едновременно

Съседи казват, че той е журналист, който работи за един от московските университети. Оказва се, че той едновременно „се е занимавал с дейността“ на публичния дом.Екатерина Сенилшчикова

Според активисти нещата зависят от района и не всички полицейски служители са такива. Бела просто няма късмет и в някои полицейски участъци хора като нея могат да получат помощ от полицията. Активисти от „Гражданское содействие“ („Гражданско съдействие“), друга обществена организация, казват, че руското законодателство в тази област не работи. В „Алтернатива“ коментират, че то е „недоправено и недомислено“. Събирането на доказателства, призоваването на свидетели и разпитите са процеси, които отнемат месеци.

„А когато човек бъде освободен от плен, какво да правим с него по-нататък? Никой не взима тези хора в някакви центрове, където да се грижат за тях, защото в Русия няма такива центрове. В най-добрия случай човекът се връща там, откъдето е дошъл. Викат ги в съда да дадат показания, но не могат да се явят и случаят е закрит“, оплаква се Мелников.

Russia Beyond не получи отговор на молбата за коментар от омбудсмана по човешките права на Русия Татяна Москалкова. Руското министерство на вътрешните работи също не коментира проблема с робството и борбата срещу него и само предостави статистически данни за наказателни дела. Според цифрите през 2017 г. в цялата страна са започнати шест наказателни дела по член „Използване на робски труд“ и 21 случая за трафик на хора. Общо 374 случая са разследвани миналата година по член „Отвличане“ и 458 случая – по член „Незаконно лишаване от свобода“. Общо 859 са случаите, които по един или друг начин включват жертвите на съвременното робство.

Странни хора

Седмица по-късно Джой седи на задната седалка на кола. Отвеждат я за временно настаняване – нигерийската общност се е съгласила да я вземе, докато нещата се оправят. Тя не иска да се върне в Нигерия дори след случилото се и за пети път пита кога „най-сетне“ ще ѝ дадат микрофон. Джой иска да пее, да се представя пред публика и трябва да се упражнява.

След това пита как да си намери руски съпруг. Жената активистка в седалката на шофьора я прекъсва: „Ако искаш да останеш в Русия, научи се да оцеляваш сама“.Джой

Джой“Алтернатива“

През последните седем години „Алтернатива“ е освободила около 1000 души. Това не е много, казват нейните активисти. Много повече хора се свързват с тях по горещата линия, но те не могат да помогнат на всички. Няма достатъчно пари – 100 000 рубли ($1500) на месец, които успяват да съберат от дарения, е около 5 % от това, от което се нуждае групата. На някои от жертвите трябва да им се купи билет до дома, други се нуждаят от медицинска помощ и храна. Невъзможно е да се съберат достатъчно пари от дарения. „Алтернатива“ не получава никакви държавни помощи. Почти всички пари идват от бизнеса на Мелников: няколко предприятия и хотели, както и кафенето, където се пуши наргиле, в което сме седнали.

Докато разговаряме той шест пъти се обажда по телефона на познати (търси преводач за жертвите) и почуква три пъти на дървената масичка, когато говори за нещо лошо (за да отблъсне злото, според руските вярвания). Уморен, той се обляга на дивана. Като фон се носи компилация от успокояваща музика. Мелников се шегува, че те са като сицилианската мафия – винаги се срещат в слабо осветеното кафене на наргиле и решават кого и кога да нападат.

„Вероятно сме най-странните доброволци, които някога сте срещали, нали?“, пита той. И изглежда му харесва да е странен. Само че не го признава. Официалната версия е, че би искал да прави нещо друго, но времето за това все още не е настъпило.  И, честно казано, „би било жалко да се откажем от това“.  

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest