Как хърватски военни формирования воюват срещу СССР във Втората световна война

Хърватският легион е единственото чуждестранно подразделение, което немците успяват да привлекат да се включи в щурма на Сталинград.

Хърватските легионери възприемат това като голяма чест, без да осъзнават какъв кошмар ги очаква там.

Т. нар. Независима хърватска държава (НХД) е създадена под патронажа на Германия и Италия върху руините на разгроменото кралство Югославия през април 1941 година. Когато два месеца по-късно немците нахлуват в СССР, НХД може да остане напълно встрани от този конфликт: Източният фронт е далеч, а и Хитлер няма нужда от нейните въоръжени сили за този конфликт.

Въпреки това, на 23 юни, ден след началото на операция „Барбароса“, лидерът на хърватските нацисти Анте Павелич официално съобщава на фюрера желанието на НХД да се присъедини към борбата „на всички свободолюбиви нации срещу комунизма“ и готовността да прати своите войски на Източния фронт. Хитлер приема това предложение.Свободни източници

Политиката на Павелич обаче предизвиква разкол в хърватското общество, значителна част от което не поддържа дошлите на власт нацисти. След като разбират за нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941 г., комунистите на Йосип Броз Тито (полухърватин-полусловенец по националност) започват мащабна въоръжена съпротива срещу местните нацисти (усташите), немските нацисти и италианските фашисти.

Тя стремително набира обороти и в рамките на няколко месеца обхваща голяма част от територията на Хърватия, Босна и Херцеговина (присъединена към НХД), Черна гора и Сърбия, обединявайки антифашисти, сърби, босненски мюсюлмани, черногорци, македонци и словенци. Партизанската армия на Тито става най-мощната и най-организираната въоръжена сила на антифашисткото движение за Съпротива в окупираните от нацистите страни в Европа. От 80 000 през 1941 г. броят на бойците ѝ достига 800 000 през 1945 година.

Хърватският легион

Анте Павелич

Анте ПавеличАрхивна снимка

Голяма част от въоръжените сили на НХД са принудени да останат на територията на тази държава, за да се борят срещу партизаните на Тито заедно с немските и италианските окупатори. Режимът на усташите решава да изпрати доброволци срещу Съветския съюз.Хърватски легион, 1942

Хърватски легион, 1942Getty Images

За борба с Червената армия е учреден 369-и усилен пехотен полк, който наброява 4000 души, известен още като Хърватския легион. Основната маса от войниците в него са хървати, но има и немалко босненски мюсюлмани.Войници от дивизия на CC

Войници от дивизия на CC „Ханджар“Бундесархив

Полкът официално е част от 100-тната лека пехотна дивизия на вермахта (от 6 юли 1942 г. – егерска дивизия). Хърватите носят немски униформи с нашивки на левия ръкав в червено-бяло каре и надпис „Hrvatska“ (Хърватия). Същият знак е изобразен и от лявата страна на шлемовете им.

Обозначението „усилен“ полк е добавено, за да се знае, че към него има артилерийска батарея от 18 105-милиметрови оръдия.

Сталинградският кошмар

Аркадий Шайхет

В началото на октомври 1941 г. хърватските легионери пристигат в Украйна, където се присъединяват към настъплението на Южната група от армии. „Немците се отнасят лошо с нас“, спомня си Марко Блажкович – войник от ротата за противотанкова отбрана, попаднал в съветски плен. „Когато пристигнем в някое село, те заемат всички жилища, а ние трябва да спим на полето. Това често предизвиква възмущението на хърватите. В сравнение с немците, хърватите се хранят по-лошо“.

На 27 септември 1942 г. Хърватският легион, като част от 100-ната егерска дивизия, навлиза в Сталинград. Той е единственото чуждестранно формирование, съюзило се с немците, което взема участие в градските боеве, а не е разположено в тила или оставено да прикрива фланговете на 6-а армия на Фридрих Паулус, както се случва с италианската и румънската войска.

Легионерите смятат това за голяма чест и отчаяно се втурват към Волга, на чийто бряг водят кръвопролитни боеве за металургичния комбинат „Червен октомври“.Свободни източници

Командирът на 2-ри батальон Иван Корич описва участието на своето подразделение в Сталинградската битка със следните думи: „Напредвахме към позициите на 227-и полк, пропълзявайки през огромните ровове, останали след бомбардировките.

На лунна светлина съветските самолети лесно ни засичаха и започваха да ни обстрелват с фосфорни бомби, които след взрива горяха с ярки пламъци. Много от моите войници изгоряха живи. Това бе чудовищно зрелище. Здрави и ранени скачаха и побягваха, за да спасяват горящите си другари… Моят батальон, който сега е прикрепен към 227-и полк, се придвижваше напред с огромни трудности, сражавайки се за всяко здание“.

Има версия, че германският Генерален щаб, в знак на уважение към съюзниците, се канел да преименува 100-ната егерска дивизия на 100-на немско-хърватска егерска дивизия. Когато обаче на 19 ноември 1942 г. внезапно започва мащабното руско контранастъпление, вече на никого не му е до името.Getty Images

След тежките зимни боеве, легионът на практика престава да съществува. Тези, които са останали живи, попадат в съветски плен. Около 1000 души успяват да се евакуират от Сталинград по въздух. Те се вливат в новата 369-а хърватска пехотна („Дяволска“) дивизия, която води бойни действия срещу партизаните на Тито на Балканите. Те така и не се завръщат на Източния фронт.

Трябва да отбележим, че не всички военни от НХД се сражават в състава на германските войски. По молба на италианците, към тяхната 8-а армия в СССР е присъединена хърватска Лека транспортна бригада от около 1200 души. През декември 1942 г. тя е напълно унищожена в боевете при Дон.

Хърватски въздушни сили и морски легиони 

В началото на октомври 1941 г. към Южната група от армии се присъединяват 369-и усилен пехотен полк и 4-а изтребителна авиогрупа, част от Хърватския въздушен легион. Хърватските пилоти, които летят на самолети Messerschmitt Bf 109, са удостоени с високи похвали от немското командване.Messerschmitt Me 109

Messerschmitt Me 109Бундесархив

До завръщането си на Балканите през юли 1944 г. хърватите успяват да свалят 283 съветски самолета. Общо 14 пилоти получават званието „ас“ (то се дава на пилот, когато е свалил най-малко пет самолета), а 4 са наградени с Железен кръст I и II степен.

Най-резултатният хърватски пилот е Мато Дуковац, който има 44 свалени съветски самолета. Въпреки това, това не му пречи на 20 септември 1944 г. да премине на страната на Червената армия (според друга версия е взет в плен). След това Дуковац служи като инструктор в съветските и югославските ВВС.Мато Дуковац

Мато ДуковацСвободни източници

Пета авиогрупа действа по- на север. Оборудвана с немски Dornier Do17, тя участва в бомбардировките на Ленинград и Москва.Getty Images

От есента на 1941 г. в Черно море действа Хърватски морски легион, който е част от състава на Кригсмарине. Също като пехотинците и пилотите, моряците носят немски униформи с отличителната нашивка във вид на хърватския герб на ръкава.Бундесархив

Снабдени с миночистачи и бързоходни ударни катери, моряците от легиона са заети със залагане на мини, охрана на морското крайбрежие и лов на съветски подводници. През пролетта на 1944 г. легионът е разпуснат, а моряците са изпратени да воюват в Адриатическо море.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest