Общество

Как градоначалник от Урал събира най-голямата колекция от тайно направени староверни икони

Бившият кмет на град Екатеринбург успява да събере колекция от изключително редки икони, някои от които датират от началото на XVIII век.

Подобно нещо не съществува нито в Русия, нито където и да било другаде по света.

Колкото и странно да звучи, по време на имперската епоха можеш да бъдеш убит за рисуването на тези икони. Сега на пазара струват стотици хиляди долари, а по отношение на изкуството и културната история, те са безценни.

Всичко започва през 1650-те години, когато Руската православна църква се разделя на две части: староверците, които се придържат към древните руски богослужебни канони и текстове; и нововерците, които следват литургичните реформи на патриарх Никон. Тъй като руската държава твърдо застава зад Никон и официалната православна църква, староверците са обявени за еретици и са жестоко преследвани заради своите вярвания.

Макро снимка

Макро снимкаПресснимка

Животът като староверец означава възможно принудително приемане на общоприетото православие, но още по-строго преследване очаква онези, които рисуват иконите на староверците. Един от ключовите елементи на реформата на Никон е промяната на канона на православната иконопис и патриархът иска процедурата да остане вярна на гръцките оригинали. Ето защо много стари руски икони са забранени.

Макро снимка

Макро снимкаПресснимка

Свети Христофор традиционно е изобразяван с глава на куче и почитан в тази форма от староверците. През 1722 г. обаче официалната църква заповядва да го рисуват с човешка глава. Въпреки това староверците продължават да се придържат към стария начин на рисуване на тази икона.

Всички тези „нови“ икони се считат за еретични, поради което староверците са готови да платят големи суми на тези, които ги създават – умели художници, рискуващи здравето и свободата си. Днес наистина ни е трудно да разберем напълно значението на тези свещени образи за вярващите.

Евгений Ройзман в своя музей за икони

Евгений Ройзман в своя музей за икониПресснимка

В края на 1990-те експерти разбират, че иконите от малкия уралски град Невянск са върхът на религиозното изкуство на староверието. В продължение на много години Евгений Ройзман, бивш кмет на Екатеринбург, събира най-голямата колекция от икони на староверците; най-ранната от тях датира от 1734 г., а последната – от 1919 година.

„Дори намерих иконописец на старата вяра, който каза, че е работил до 1934 г.“, казва Ройзман. „Невянск беше последната чисто руска иконописна школа, която не беше повлияна от европейските художествени традиции.“

Защо иконите на Невянск са толкова специални?

Стилът на иконописта, известен като „невянски“, възниква в началото на XVIII в. и получава нов „живот“ в началото на XIX век, благодарение на индустриалното развитие на Урал. С поръчки от богати собственици на фабрики, търговци и собственици на златни мини, много от които са тайни староверци, невянските майстори създават великолепни шедьоври на религиозното изкуство.

Макро снимка

Макро снимкаПресснимка

Самият Невянск е малко селище на староверците, където има само няколко работилници. Животът на зографите е труден: полицията провежда редовни обиски и претърсвания, а майсторите трябва да крият своите инструменти и икони.

Тези религиозни художници не рисуват за продажба; рисуват само когато имат конкретни поръчки от староверците. Ако нямат такива, те изобщо не рисуват.

Макро снимка

Макро снимкаПресснимка

Днес не са оцелели много невянски икони, а колекцията на Ройзман е най-голямата по рода си в света. Тези икони се различават по това, че са пищни и визуално богати на изпълнение и на материали.

Как един бивш кмет събира рядка колекция

Евгений Ройзман казва, че интересът му към иконите на старите вярващи за пръв път се заражда, когато той е едва на 15 години. През 1999 г. Ройзман създава Музея на невянските икони в Екатеринбург и открива уникалната колекция за обществеността. Поради това невянските икони стават част от канона на руската история на изкуството.

Пресснимка

„Поради преследването, тези икони служат като инструмент за самоидентификация на староверците“, добавя Роизман. „Иконите определят кой е част от тяхната общност и кой е извън нея.“

Тези икони са и средство за визуална агитация на староветските вярвания. Ето например „Обезглавяването на Йоан Кръстител“: от гледна точка на староверците, когато православната църква възприема модернизираната вяра в средата на XVII век, тя е „обезглавена’.

Някои икони имат изящни детайли, които могат да се видят само под микроскоп. „Например, косата на всеки кон над копитата е в злато, какъвто е всеки детайл от робата на свещеника“, казва Ройзман.

Икона на Мария Египетска

Икона на Мария ЕгипетскаПресснимка

„Невянската иконопис е изцяло отделен феномен на руската култура и можем да открием целия период от съществуването ѝ в колекцията от икони на Евгений Ройзман“, казва Елена Лаврентиева, реставратор на икони в Държавния изследователски институт за реставрация в Москва. „Той има десетки най-ранни невянски икони от първата половина на XVIII в., които е почти невъзможно да се намерят в държавните музеи и други колекции; доколкото знаем, само две ранни невянски икони са в руските държавни музеи.“

Лаврентиева работи над колекцията от шест месеца и установява, че почти всички икони от ранния период в Невянск от първата половина на XVIII в. са рисувани с помощта на едни и същи пигменти – общо около 10 пигмента. Когато рисуват лицата на светиите, невянските майстори от началото и средата на XVIII в. използват техники, подобни на московските майстори – многократно редуване на слоеве от така наречените „белила“ (бяла боя) и „охра“ (жълта охра).

Пресснимка

„Химическият анализ на пигментите доказва, че иконописците в началото на XVIII в. в Урал са използвали синтетичен азурит, индиго, цинабар, червено олово, червен органичен пигмент и различни видове охра“, казва Лаврентиева и добавя, че те покриват фона на иконите и ореолите на светците с т. нар. „двойник“ – тънък сребърен лист, слят с тънък златен лист.

автор: ДЖОН ВАРОЛИ

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest