Как главният палач на Сталин лично убива 15 000 души

Болшинството от палачите от периода на сталинските репресии сами стават жертви на терора, който налагат.

Но най-ужасният сред тях благополучно надживява не само всичките си началници, но дори самия Сталин.

Той е най-страшният палач на Сталин. Василий Блохин не само ръководи разстрелния екип (известен като „спецгрупа“), който се занимава с масовите екзекуции на „враговете на народа“ в СССР, но и лично изпраща на онзи свят до 15 000 души.

Блохин става отговорен за екзекуциите през 1926 г., като заема поста на комендант на съветската служба за сигурност ОГПУ. В течение на почти 30 години тази организация не веднъж сменя името си (НКВД, МГБ), сменят се и ръководителите ѝ. Несменяем остава само Блохин.

Палач от дявола

Василий Блохин
Василий БлохинPublic domain

Извършването на ежедневни убийства не може да не влияе на човешката психика. Мнозина от болшевишките палачи не издържат: влизат в психиатрични клиники, изпадат в дълбока депресия, търсят спасение в алкохола. Дори към процеса на екзекуцията е прието да се пристъпва в нетрезво състояние.

Василий Блохин обаче не е такъв. Към дейността си подхожда „професионално“, с трезв разсъдък. Самият той не пие преди убийствата и забранява същото на своите подчинени. „Да свалят напрежението“ се разрешава само след приключване на работата.

„Водка, разбира се, пиехме до загуба на съзнание. Каквото и да си говорим, работата не беше от леките. Толкова се изморявахме, че едва се държахме на крака. И се миехме с одеколон. До кръста. Иначе не можеш да се избавиш от миризмата на кръв и барут. Дори кучетата бягаха от нас и, ако ни лаеха, то беше отдалеч“, спомня си Александър Емелянов от разстрелния екип. (Олег Смислов. Генерал Абакумов. Палач или жертва. М., 2017)

Public domain

Блохин никога не задълбава в страшната си работа. Вероятно той е единственият палач в историята, получил висше образование. Освен това конете за него са истинска страст. В домашната си колекция има до 700 книги, посветени на тези животни.

Издръжлив и изпълнителен, Блохин стремително гради кариера. По време на периода на масови репресии от края на 1930-те му поверяват най-високопоставените престъпници. С помощта на любимия си пистолет „Валтер“ (който по време на стрелба не загрява толкова силно, колкото руските) той лично застрелва осъдените висши военни ръководители на държавата – Михаил Тухачевски, Айона Якир и Йероним Уборевич.

В списъка на личните жертви на Сталиновия палач са журналистът Михаил Колцов, театралният режисьор Всеволод Мейерхолд и писателят Исак Бабел. Блохин не се поколебава и пред разстрела на бившия си началник – шефа на НКВД Николай Ежов, който изпада в немилост пред върховната власт.

Николай Ежов
Николай ЕжовPublic domain

На прага на гибелта

През 1939 г. принципът на бумеранга едва не си изиграва лоша шега с Василий Блохин. Току-що оглавилият органите за държавна сигурност Лаврентий Берия предприема чистка на апарата от хората на Ежов и Блохин е в списъка му – не на последно място.

Но при посещение при „бащата на народите“ Берия е разубеден. „И. В. Сталин не се съгласи с мен и заяви, че такива хора не трябва да се задържат, те изпълняват черната работа“, спомня си той през 1953 година. (Политбюро и делото на Берия. Сборник документов. М., 2012)

Като се връща в кабинета си Лаврентий Берия веднага вика Блохин и другите ръководители на „спецгрупата“. След дълъг разговор те си тръгват с пълен карт-бланш от новата власт за продължаване на дейността си.

Лаврентий Берия
Лаврентий БерияPublic domain

Разстрелът на полските офицери

Кулминацията в кариерата на Блохин е разстрелът на полските офицери от 1940 г., които са задържани в Осташковския лагер в Калининска (днешна Тверска) област. Той е изпратен от Москва, за да оглави процеса на екзекуцията и получава на разположение 30 чекисти.

„Блохин облече специалните си дрехи: кафява кожена шапка, дълга кожена кафява престилка, кожени кафяви ръкавици над лактите. Това ми направи огромно впечатление – видях палача!“, спомня си началникът на Управлението на НКВД за Калининска област Дмитрий Токарев. (Олег Смислов. Генерал Абакумов. Палач или жертва. М., 2017)

Разстрелват нощем на „партиди“ от по 250 души. На един смъртник отделят средно по три минути.

След всяка нощна смяна Блохин дава на развълнуваните си подчинени алкохол. Единствено той остава спокоен, като демонстрира пълно равнодушие към случващото се.

Public domain

В резултат на „разтоварването“ в Осташковския лагер са разстреляни 6311 души. Лично Блохин убива 600 поляци. Краят на разстрелите е отбелязан с голям банкет.

Краят на палача

Василий Блохин може да се смята за истински щастливец. Преживява много от разстреляните си началници: Хенрих Ягода, Николай Ежов, Лаврентий Берия, Виктор Авакумов. Властта го обсипва с награди: орден „Ленин“, два ордена „Червена звезда“, орден „Отечествена война“ от първа степен, знак „Почетен чекист“.

Скоро след смъртта на Сталин Блохин излиза в почетна пенсия. Но не му дават да се наслади на почивката. В страната започва преразглеждане на делата на репресираните, инициирани са следствия по разследване на престъпленията от сталинския режим.

Палачът-рекордьор нееднократно е привикван за разпити. Блохин избягва наказателното преследване, тъй като, както се смята, не е организатор, а сляп инструмент на терора.

Йосиф Сталин
Йосиф СталинPublic domain

И все пак през ноември 1954 г. Василий Блохин е лишен от званието си генерал-майор заради „дискредитация за времето на работа в органите… и недостойнство във връзка с високото звание на генерала“. Буквално след няколко месеца умира от инфаркт на миокарда на 60-годишна възраст (според други данни се застрелва).

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest