Как гълъби помагат на Червената армия да победи през Втората световна война

Не са редки случаите, при които специално обучени германски ястреби и соколи са пращани на бойното поле да ловят съветските крилати свързочници.

От времената на древен Китай и Римската империя военната поща (свръзка) с гълъби се е определяла като изключително ефективна и активно се е използвала по време на различни по рода си войни и конфликти. Дори през годините на Втората световна война гълъбите продължават да вършат важната си работа, да спасяват войници, когато техните най-съвършени радиостанции излязат от строя.

Почти всички държави, които участват в световния конфликт, в една или друга степен използват гълъби. Съветският съюз не прави изключение и неговите крилати войници е трябвало не само да доставят информация, но дори да атакуват вражеските самолети.

Армия от гълъби

Евгений Халдей/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В средата на 1920-те години интересът към връзката чрез гълъби в Червената армия, който след края на Първата световна война донякъде е отслабнал, отново рязко се засилва. Преди всичко малките пернати помощници се оказват необходими на Работническо-селския Червен въздушен флот.

Във връзка с повече от скромното развитие на средствата за авиационна радиовръзка започват да се използват гълъби за изпращането на откритите координати на подходящи места в случай на принудително кацане на самолета. Гълъбните грами (депеши) са писани на тънка хартия и слагани в лек метален контейнер (поддепешник), прикрепен към крачето на птицата. 

Освен това са правени експерименти, при които от самолети, летящи на височина от 300 метра до няколко километра, пускат гълъби. След „скока“ птиците моментално се ориентират в пространството, пикират към земята и незабавно се устремяват към родния гълъбарник. Олга Игнатович/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

През 1928 г. заместникът на народния  комисар по военните морски дела на СССР Йосиф Уншлихт дори предлага в страната да се въведе „военна повинност за гълъбите“, за да бъдат удовлетворени потребностите на Червената армия през военно време от пощенски гълъби, необходими за службите за свръзка. Още на следващата година във въоръжените сили е учредена специалността „военен треньор-селекционер на пощенски гълъби“.

Способни птици служат в сухопътните войски, авиацията и във флота, а освен това се използват  за охраната на държавните граници. Активно се развива мрежа и от постоянни (стационарни), и от подвижни военни бази за гълъби, с които те са транспортирани с автомобили и коне. През 1936 г. в СССР действат над 250 станции с 30 000 птици.

При все това няколко военни операции на Червената армия в края на 1930-те години (конфликта с Япония на река Халхин Гол и съветско-финландската война) демонстрират неефективността на пощата с гълъби. Стремителното придвижване на войските и честата смяна на дислокацията прави използването ѝ просто невъзможно.  Леонид Великжанин/ТАСС

„Този вид на свръзка при съвременните форми на операция не може да бъде оправдан“, докладва през август 1940 г. началникът по свръзките на Западния специален военен окръг генерал-майор Андрей Григориев на своето ръководство: „Бих счел за възможно гълъбите да се изключат от състава на комуникациите като средство за оперативна свръзка и да се прехвърлят на разузнавателните служби, за да се осигури доставката на служебна информация“.

На бойното поле

При все това започналата скоро война срещу нацистка Германия показва, че все още е рано да се слага кръст на пощата с гълъби и пернатите войници все още могат да донесат немалка полза на бойното поле.

Дресирани гълъби се използват за оперативна свръзка на щабовете с подразделенията на предната линия. Когато радиостанциите излизат от строя, единствената надежда е в безотказните крилати свързочници.

Свръзката чрез гълъби става важно звено в системата на отбрана на Москва. За приноса си в спасяването на столицата с ордени и медали са наградени близо тридесет специалисти по отглеждането и дресирането на гълъби.Леонид Великжанин/ТАСС

Германците, самите те използващи гълъби за свръзка, прекрасно разбират каква вреда могат да им нанесат пернатите войници в ръцете на партизаните и членовете на нелегалните групи. Те изискват от населението в завзетите от тях територии да предават всички гълъби в комендатурата. Неподчинението често е наказвано със смърт. Жителят на Ростов на Дон Виктор Черевичкин, на 16 години, е разстрелян от 28 ноември 1941 година за това, че една седмица е криел птиците, които е имал.

За залавянето на съветски гълъби германците имат обучени соколи и ястреби. Запазено е донесение за тежката съдба на гълъб с номер 48, който няколко пъти е атакуван от ястреб, но в крайна сметка успява да стигне до дома: „Вече на свечеряване под краката на гълъбаря Попов падна 48-и. Едното му краче беше счупено и се крепеше на тънка кожа, гърбът му беше изподран, а на гърдите имаше спекла се кръв. Гълъбът дишаше тежко и отчаяно поемаше въздух с отворен клюн. След като в щаба беше предадено донесението от разузнавачите, гълъбът бе опериран от ветеринарен лекар и спасен“.    

Крилатите свързочници осигуряват непрекъсната свръзка между щабовете с групите на армейското и дивизионното разузнаване, действащи в близкия тил на противника. За целта на някои от заданията заедно с бойците е потеглял гълъбар с 20-30 гълъба, сложени в кошници, изплетени от върба. Птиците стават едва ли не най-надеждното оперативно средство за получаване и предаване на секретна информация за многобройните партизански отряди. 

През 1944 г. на 2-и Прибалтийски фронт дори е сформирана специална рота за свръзка с гълъби. Петстотин гълъба под надзора на 80 военнослужещи са дресирани да летят в 22 направление в радиус от 10-15 км. За половин година те доставят над 4000 гълъбограми.Архивна снимка

Освен гълъбите свързочници в Червената армия са могли да се появят и така наречените гълъби снаряди. Със закрепени снаряди, сработващи чрез натиск, е трябвало да кацат на авиобомбите, окачени към крилете на германските самолети. Снарядът автоматично се освобождава като  позволява на пернатия диверсант да излети, а след това сработва взривателят. 

Проектът за гълъби снаряди обаче така и не е приложен на практика: птиците изобщо не различават авиобомбите на вражеските самолети от авиобомбите на съветските бомбардировачи и поради тази причина могат да бъдат голяма опасност за собствената авиация.

Съветската армия от гълъби понася огромни загуби по време на Втората световна война. При все това тя успява да внесе значителен принос за общата победа като доставя до адресата десетки хиляди важни съобщения. След края на войната техническият прогрес окончателно измества гълъбите от системата за военна свръзка и наред с разформироването на станциите за гълъби пернатите войници са изпратени на заслужена почивка. 

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest