Как френски генерал предава Върховния управник на Русия

Този легендарен руски адмирал не позволява на чуждестранните интервенти да изнесат от Русия златния ѝ резерв.

Това е причината те да го предадат и той е разстрелян от болшевиките.

„Пълнолуние, светла, мразовита нощ… На предложението ми да му завържа очите Колчак отговаря с отказ. Взводът е построен, винтовките са в готовност… Давам команда: Взвод, по враговете на революцията – огън!“. Така ръководителят групата по разстрела Иван Бурсак си спомня екзекуцията на един от главните врагове на съветската власт, Върховния управник на Русия Александър Василиевич Колчак. А.В. Колчак

А.В. КолчакСвободни източници

Лидерът на антиболшевишкото Бяло движение лесно е можел да избегне тази горка участ, ако не е бил френският генерал Морис Жанен. 

Врагове

Ученият океанограф, полярен изследовател и морски командир Александър Колчак е бил далеч от политиката през целия си живот, но след социалистическата революция през 1917 г. той става ръководител на Бялото движение в Сибир. На 18 ноември 1918 г. адмиралът заема поста Върховен управник на Русия и скоро неговата власт е призната от белите генерали в южните, северните и северозападните части на страната.

Държавите от Антантата обаче не бързат с признаването на високия статут на адмирала, но пък му оказват, както и на други антисъветски сили, военна помощ. Представител на съюзниците към така нареченото руско правителство на Колчак е Морис Жанен. Адмирал А. В. Колчак и А.В. Тимирева

Адмирал А. В. Колчак и А.В. ТимиреваДържавен музей за политическа история на Русия

Отношенията между Върховния управник и френския генерал не потръгват от самото начало. Колчак се обявява против това Жанен да стане командващ на всичките антиболшевишки сили в източната част на Русия, включително и на белите армии, и на войските на интервентите. Адмиралът открито пренебрегва факта, че това назначение е одобрено от ръководителите на Антантата.

В ръцете на французина при все това остава командването на всички чуждестранни войски в Сибир, чиято главна ударна сила е Чехословашкият корпус (легион). Сформиран от царското правителство още по време на Първата световна война от пленени чехи и словаци, той е трябвало да се сражава срещу Германия и Австро-Унгария. След рухването на самодържавието корпусът минава под командването на френския генерален щаб, който е планирал да го изведе от страната и да го прати да воюва на Западния фронт. Само че в условията на започналата гражданска война е решено десетки хиляди легионери да останат в Сибир и в Далечния изток, където те стават ефективно оръжие в борбата срещу съветска власт. Чехословаците изиграват фатална роля в съдбата на Александър Василиевич.Влизането на чехословашките войски в Иркутск, 1918 г.

Влизането на чехословашките войски в Иркутск, 1918 г.Е.К. Гетке

„Адмиралът е обсебен от мегаломания и наивно лукавство на умопобъркан“, така Колчак описва в дневника си Жанен. „Слава Богу, че съюзниците имаха предвидливостта да не признаят сибирското правителство като правителство на Русия…“, твърди той.

На свой ред генерал Константин Сахаров от щаба на Върховния управник описва френския военачалник по следния начин: „Жанен бе неискрен и слабохарактерен. Даваше неясни инструкции и от самото начало играеше двойна игра. Привидно той се държеше много угоднически към Колчак, като му засвидетелстваше симпатия и преданост, съчувствие към руската армия, добра воля и снизходителност. Зад гърба му обаче той одобряваше всички съмнителни действия на чехите и не без основание мислехме, че той понякога ги подстрекава срещу нас“.

Бягството

Брониран влак

Брониран влак „Орлик“. Пензенска група чехословаци, Уфа юли 1918 г.Свободни източници

Към края на 1919 г. Бялото движение в източната част на Русия се оказва на ръба на гибелта. След като разгромява силите на Колчак, Червената армия започва стремително да напредва дълбоко в Сибир и на 15 ноември дори успява да превземе столицата на Бяла Русия – град Омск. 

За белите започва тежкият Велик сибирски леден поход, по време на който им предстои да преодолеят няколко хиляди километра на изток под постоянния натиск на червените войски, местните партизани, а също и на суровата сибирска зима.

Критичната ситуация се изостря от поведението на чехословашките части. Легионерите контролират Транссибирската магистрала и първо пропускат по нея своите ешелони с „военни трофеи“ (по същество заграбени), със сила задържат влаковете с бежанците, а понякога открито реквизират техните локомотиви, гориво и имущество. Гневните послания на Колчак към Жанен и прекия командир на чехословаците Ян Сиров не променят кой знае колко положението.Подразделение на Бялата армия

Подразделение на Бялата армияСвободни източници

Върховният управник скоро осъзнава, че истинският господар на положението е станал Жанен с неговите легионери. След като се откъсват от основната армия, няколко влака на адмирала с него самия, свитата му, конвоя и златните резерви, се насочват към новата столица Иркутск. На 27 декември обаче ги спират чехословаците на гара Нижнеудинск, на 500 км от града, „до по-нататъшни разпореждания“. 

Скоро става ясно, че в Иркутск е избухнало въстание срещу властта на Върховния управник, организирано от така неречения Политцентър, който обединява представили на партии на есерите и меншевиките. Тъй като метежниците не са възприемали интервентите като противници, Жанен се обръща към Колчак с предложението да даде ешелона със златото под охраната на съюзниците за транспортирането му до Владивосток. „Не ви вярвам. По-скоро ще оставя златото на болшевиките, отколкото да го предам на съюзниците“, заявява в отговор Колчак. Тези думи, а също и декларацията му, че няма да допусне чехословаците да изнесат в чужбина материални ценности, до голяма степен определят печалната съдба на Александър Василиевич. 

Предателството

А.В. Колчак

А.В. КолчакСвободни източници

Две седмици адмиралът, който е блокиран от чехословашките войски, е принуден да бездейства в Нижнеудинск, като губи ценно време. Дори неговият конвой от 500 души би могъл да потуши въстанието на ранен етап, стига съюзниците да му бяха дали възможност. Само че Жанен изчаква и започва преговори с въстаниците. 

В крайна сметка Политцентърът взема под свой контрол Иркутск, а конвоят, съпровождащ Колчак, се разбягва до един. С Върховния управник остават само шепа хора, а най-значимият сред тях е председателят на Съвета на министрите Виктор Пепеляев. 

Министрите от правителството му, които са поддържали връзки с Александър Василиевич, са му оказвали натиск да се отрече от титлата си в полза на командващия белите сили в южната част на страната Антон Деникин. Колчак е бил готов на такава стъпка, но не и преди да е преминал през Иркутск, да е минал през Байкал и да е стигнал във Верхнеудинск (Улан Уде).А. В. Колчак

А. В. КолчакСвободни източници

Жанен получава предписания от своето ръководство да откара адмирала там, където той поиска, и на 10 януари най-накрая той му предоставя вагон, окичен с флаговете на Англия, Франция, САЩ, Япония и Чехословакия. Те символизирали, че по пътя си към Иркутск Колчак ще бъде под защитата на тези държави. Въпреки това, когато се качва във вагона, потиснат, Александър Василиевич казва: „Ще ме продадат тези съюзничета…“ 

Политцентърът настойчиво иска Жанен да му предаде Колчак и Пепеляев, а също и златния резерв. Новата власт заплашва, че при отказ няма да пропуска чехословашките ешелони на изток, а това може да се превърне в катастрофа за корпуса, защото с всеки изминал ден Червената армия се е приближава все повече. Само че легионерите не възнамеряват да изоставят придобитите ценности.

В крайна сметка Морис Жанен решава да предаде станалия безполезен за Антантата Върховен управник, като благополучно забравя за предоставените му гаранции за сигурност. Александър Колчак е арестуван на 15 януари на гарата в Иркутск. „Психологически не можем да поемем отговорността за сигурността на пътуването на адмирала… След като му предложих да предаде златния резерв под моя лична отговорност и той не ми оказа доверие, вече нищо не мога да направя“, заявява френският генерал. А.В. Колчак

А.В. КолчакСвободни източници

Жанен и представителите на съюзниците спокойно напускат града, а на чехословаците, които все пак вземат със себе си част от златния резерв, е дадена зелена светлина да пътуват към тихоокеанските пристанища.

„Генерал без чест“

Скоро Червената армия стига до Иркутск и на 25 януари 1920 г.  властта в града безкръвно преминава в ръцете на болшевиките. В началото на февруари белогвардейски части под командването на генерал Сергей Войцеховски правят опит със сила да освободят адмирала.

При създалите се условия съветското ръководство не иска да рискува и Александър Колчак заедно с Виктор Пепеляев спешно са разстреляни на 7 февруари близо до устието на река Ушаковка, а телата им са хвърлени в дупка в леда. След като Войцеховски научава за гибелта им, отстъпва от Иркутск.Генерал Морис Жанин

Генерал Морис ЖанинСвободни източници

„Изменническото поведение на ген. Жанен и други представители на съюзни държави при извършването на този позорен акт предизвика най-дълбоко възмущение и безсилна злоба“, коментира случилите се събития министърът на продоволствието в правителството на Колчак, Иван Серебренников. 

Друг деец  на Бялото движение Лев Крол отбелязва: „Да предадеш при такива условия човек бе акт на висш позор, към който дори онези, на които бе предаден адмиралът, се отнесоха с презрение“. 

Въпреки че в западната преса се появяват отделни възгласи на възмущение от действията на генерала, ръководството на Антантата ги оценява като напълно адекватни при стеклите се обстоятелства. Самият Жанен определя обвиненията, че съюзниците са предали Сибир, че чехите са погубили армията, а той самият е дал адмирала на болшевиките като „приказки“ на хора, които „никога не са пожелали да си представят реалното положение на нещата в истинската им светлина“. 

Сред представителите на Бялото движение и руската емиграция Морис Жанен става широко известен като „генерала без чест“. Разказва се легенда, че на една от гарите по пътя за Владивосток към Жанен се доближил руски офицер и, след като хвърлил в краката му няколко монети, казал: „Ето ги вашите тридесет сребърника“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest