Общество

Как един съветски шпионин СЛУЧАЙНО става посланик на Коста Рика в Рим, Ватикана и Югославия?

През своя невероятен живот Йосиф Григулевич работи като наемен убиец, посланик и писател.

На 25 април 1953 г. президентът на Югославия Йосип Броз Тито си говори с новоназначения посланик на Коста Рика в страната му в Белия дворец в Белград след церемонията по връчване на акредитивните писма.Григулевич и Тито

Григулевич и ТитоMuseum of Yugoslavia (CC BY-SA 3.0)

Тито изобщо не подозира, че човекът, който стои до него, е съветски шпионин и наемен убиец, подготвен да го убие при първа заповед от Москва.

Вербуването

Йосип Григулевич често е наричан един от най-ценните агенти под прикритие на съветското разузнаване. В същото време той е високопродуктивен писател и академик с изявен интерес към историята.Шествие на

Шествие на „Червена Испания“ в Барселона, 1937Rijksmuseum

Сред неговите изключително необичайни таланти е и този на надарен дипломат, великолепен академик и безмилостен наемен убиец: черти, които понякога се срещат у различни хора, но рядко се съчетават в един човек.

Григулевич е роден в Литва през 1913 г., когато страната е част от Руската империя. Бъдещият шпионин израства в караитска еврейска общност – малка етно-религиозна група, която се дистанцира от по-масовото еврейско учение.

Като много образовани младежи по нова време, младият Григулевич става пламенен последовател на радикалните идеи на международния комунизъм и световната революция, която обещава утопични класи и бъдеще без нации. За човек, пострадал от надигащия се национализъм и антисемитизъм в Европа, това е съблазнителна перспектива.

На 18-годишна възраст Гиргулевич вече е активен деец на полско-литовското нелегално комунистическо движение. По-късно е арестуван, хвърлен в затвора, а след това и пратен в заточение в Париж, където се записва да учи социология в Сорбоната, а междувременно участва и в дейностите на Коминтерна.Проспект

Проспект „Авенида Кориентес“ в Буенос АйресHoracio Coppola

По заповед на Коминтерна младият активист през 1934 г. се мести в Аржентина, за да мобилизира местната еврейска и полска имигрантска общност в името на благото на международното комунистическо движение.

През 1936 г. заклетият космополитен революционер заминава за Испания, за да се присъедини към републиканските сили, подкрепяни от СССР в борбата им срещу националистите. Много скоро Григулевич попада в радара на съветското разузнаване.

Година след пристигането му в Испания Гиргулевич е вербуван от местния шеф на НКВД Александър Орлов, който по-късно дезертира в САЩ, защото се страхува от репресиите, набиращи бърза скорост в СССР на фона на чистките на Сталин. Въпреки това, Орлов пази статута на Григулевич в тайна, като позволява на съветския шпионин да работи за шефовете му в Москва.

Нощната шайка

Лев Троцки

Лев ТроцкиLegion Media

В нощта на 24 май 1940 г. група от 20 въоръжени мъже обграждат къща в кв. Койоакан в Мексико сити, където живее Лев Троцки, заклет политически враг на Сталин в изгнание. Нападателите са облечени в униформи на мексиканската армия и полиция, макар че нямат нищо общо с тях.

Наемните убийци на НКВД влизат в къщата, намират стаята, в която спи Троцки, и започват да стрелят по една от стените. Йосиф Григулевич е един от хората, участвали в плана за убийството, съставен от шпионина Павел Судоплатов.

Въпреки осеяните с дупки от куршуми стени, Троцки оцелява, като се крие под леглото си. Групата, обучена във военно дело, но без опит в подобни опити за покушение, не успява да потвърди смъртта на жертвата и бърза да избяга от мястото на престъплението, преди да дойде полицията.Григулевич и съпругата му в Бразилия, 1946 г.

Григулевич и съпругата му в Бразилия, 1946 г.Архивна снимка

Години по-късно дъщерята на Григулевич, Надежда, изразява облекчение от факта, че баща ѝ не е успял в това свое задание.

„Документите, свързани с това (опита за убийство), продължават да са засекретени. Предполагам, че тази операция е най-трагичната страница от живота (на Йосиф Григулевич). За щастие, тя е неуспешна“, казва Надежда Григулевич.

Неуспешният опит да бъде убит Троцки вбесява Берия, но, колкото и да е изненадващо, Сталин решава да помилва живота на агентите, участвали в операцията. Вместо това, Григулевич, който получава „Червена звезда“ за друг свой неуспешен опит за покушение срещу Троцки, е пратен обратно в Аржентина, където прекарва още 8 години, до голяма степен забравен заради кървавата война, помела Европа през 1940-те.

Посланикът

Свободни източници

Според преподавателя по история от Университета в Мемфис Андрей Знаменски, Григулевич успешно се носи по вълната на разрастващата се антикосмополитна кампания, подета от СССР след войната, и дори я използва в своя полза.

Кампанията цели да „изобличи“ „безкоренните космополити“, които често са от еврейски произход. Въпреки произхода на Григулевич, той успява да оцелее тази нова кампания на терор, като пише рецензия на книга с научни основи за преследването на друг еврейски писател и учен – Лев Зубков.

Говори се, че попитан какво го мотивира да застане на страната на партията и на съветското разузнаване в онзи етап от живота си, Григулевич казва: „Страх! Страхът от евентуалните последици, ако не направя нищо, ако не изпълня заповед“.

Въпреки това, той успява да използва тази злощастна ситуация в своя полза.

„Маневрирайки през минно поле от „космополитни капани“, той убеждава шефовете си в своята надеждност и лоялност. Така най-накрая получава съветско гражданство и си осигурява ново шпионско задание в Италия в края на 1949 г.“, пише Знаменски.

Преструвайки се на незаконно дете на покоен аристократ от Коста Рика, Григулевич получава костариканско гражданство и започва да поддържа контакти с костариканската общност в Италия. Неочаквано за всички, той е назначен за посланик на страната в Рим, Ватикана, а после и в Югославия.Дипломатически паспорт на посланика на Коста-Рика в Италии Т. Кастро (И. Григулевич)

Дипломатически паспорт на посланика на Коста-Рика в Италии Т. Кастро (И. Григулевич)

„Неговите съветски шефове, провинциални бюрократи, отгледани в средата на Големия терор и несмеещи да вземат инициативата в свои ръце, първоначално бяха напълно ужасени и дори обидени от подобен авантюризъм и открито нарушение на шпионския им протокол. По-късно, обаче, след като обмислят всичко, са доволни от новия му статут, като го освобождават от няколко конвенционални шпионски задания и го превръщат в доставчик на политически разузнавателни данни“, пише Знаменски.

През следващите години Григулевич изпраща на Кремъл безценни разузнавателни данни, придобити благодарение на уникалната му позиция на чуждестранен посланик.

В един момент Григулевич е обсъждан и като възможен кандидат за мисия, целяща убийството на Йосип Броз Тито, но смъртта на Сталин спира този план.

Веднага след смъртта на Сталин новите лидери в Москва внезапно изтеглят Григулевич обратно в СССР и го гонят от разузнаването, заклеймявайки го като един от близките сътрудници на Сталин.Соловьов/Sputnik

Въпреки че е изоставен от организацията, на която е посветил живота си, Григулевич възприема това като възможност да се отдаде на другата си страст: историческите изследвания, академичното и популярно писане.

През следващите години Григулевич защитава дисертация по политиките и финансите на Ватикана и публикува много книги и изследвания, посветени на Католическата църква, Папството, Инквизицията и биографиите на различни латиноамерикански революционери.

През 1960 г. Григулевич вече се е преоткрил като писател и учен и става научен сътрудник в Института по антропология (известен днес като Институт по антропология и етнография).

Григулевич пише и публикува нови книги толкова активно и бързо, че тръгват слухове, че наема тайно други писатели – твърдение, което по-късно е опровергано.

Йосиф Григулевич умира през 1988 г. в Москва.

„Знаете ли кой е последният му подвиг? Всеки – е, почти всеки, има някакви таланти. Григулевич ги използваше на 1000%. Той нямаше нищо в живота си: нямаше хобита, нямаше развлечения. Помня само приведения му гръб и писането му … За него развлечението беше четенето“, казва дъщеря му Надежда Григулевич.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest