Общество

Как един казак изминава 8800 км на кон през 1889

Той почти измръзва до смърт, но успява да прекоси финала и да впечатли народа и царя.

Казакът Димитър Пешков пътува от Благовешченск в руския Далечен изток до Санкт Петербург, който по онова време е столица на Руската империя, като изминава 8800 км на малък, но здрав кон. В края на пътуването той вече е знаменитост и дори се среща с руския император.

Монголската порода

Свободни източници

На Пешков, който е офицер със звание сотник, му хрумва идеята да осъществи грандиозна експедиция, вдъхновена от предишно постижение на друг пътешественик и военен офицер на име Михаил Асеев. През 1889 г. Асеев язди кон от гр. Лубни в Полтавска област на Руската империя чак до Париж, Франция, като изминава около 2500 км.

Пешков обаче планира много по-дръзко начинание. Той иска да пътува от Благовешченск – град на източните фронтове на Руската империя, до Санкт Петербург, като измине 8800 км на конското седло.

30-годишният офицер, който няма семейство, моли началниците си да му дадат 6-месечен отпуск, който да прекара на път.В Благовещенск

В БлаговещенскСвободни източници

Пешков си избира специална порода кон, която според него ще е най-подходяща за тежките изпитания пред него. Въпреки малките си размери и скромния външен вид, 13-годишен жребец от породата монголски кон, известен със способността си да издържа в много тежки условия – изглежда най-добрата опция за човек, планиращ да измине безумно разстояние в най-тежките метеорологични условия на годината.

На 7 неомври 1889 г. Дмитрий Пешков, въоръжен с кон, пари, документи и много свободно време, потегля на своето дълго пътешествие към Санкт Петербург и, както се оказва, към всенародна слава.

„Ужасен студ“

В Иркустск

В ИркустскСвободни източници

Пътуването на Пешков е изключително трудно още от началото. Почти на старта офицерът трябва да прекоси река, която още не е замръзнала, въпреки студа.

„Помолих да ме качат (с коня) на малка лодка до другия бряг. Съгласиха се да го направят срещу три рубли. Обещах им още една рубла за водка. Краката на коня бяха завързани и го сложиха в лодката. Аз сам го държах“, пише Пешков в дневника си.

Пешков, чиито пътеписни бележки общо взето са доста суховати и лаконични, показва малко емоция, когато описва времето в началото на пътешествието, започнало малко преди да настъпи зимата.Свободни източници

„От вчера вечерта се надигна такава буря, че не се виждаше почти нищо. Това време е направо убийствено. Едва видях гр. Мариинск, толкова жестоко бушуваше бурята. Замръзнаха ми бузите, носът, брадата и част от дясната ръка, на която нямах ръкавица“, гласи една от малкото емоционални бележки в дневника на офицера.

С напредването на пътешествието и смяната на пейзажа едно нещо остава непроменено в записките на Пешков: „Времето е ужасно“, често повтаря той. Понякога му се налага да скочи от коня и да тича до него, само и само да стопли краката си, като се движи.В Казан

В КазанСвободни източници

Освен лошо време, пътешественикът търпи и глад, главоболие, което често споменава в дневника си, дървеници и дори опит да бъде арестуван от патрулиращ офицер в Томск, който го бърка с избягал затворник.

Пристигане в Санкт Петербург

И все пак, с времето Пешков постепенно свиква с новия си номадски начин на живот. „Днес се навършват пет месеца от пътуването ми. Струва ми се, че когато свърша, ще ми липсва толкова много, че вече съм свикнал с този номадски, цигански начин на живот“, пише Пешков в дневника си.Свободни източници

С напредването по пътя и приближаването на Санкт Петербург, новината за дръзкото му пътешествие вече се носи сред народа в градовете, до които още не е стигнал. Славата му често го предшества към края на приключението му.

„Срещнах няколко непознати руснаци, които ме поздравиха с думите: ‘Здравейте, г-н Пешков!’ Много се изненадах“, пише офицерът, докато е в Казан.В Санкт Петербург

В Санкт ПетербургАрхивна снимка

Когато минава през Москва през май 1890 г., Пешков се насочва към крайната точка на дестинацията си – Санкт Петербург.

Въпреки отсъствието на модерни комуникации, новината за дръзкото му пътуване някак се разпространява от уста на уста и скоро стига до Зимния дворец, резиденцията на Руския император.

Напускайки Москва, Пешков е ескортиран от тълпа от възторжени граждани, които известно време вървят редом с него. Когато пристига в Санкт Петербург, офицерът също е посрещнат подобаващо.

В утрото на 19 май 1890 г., докато Дмитрий Песков приближава Санкт Петербург, той е посрещнат тържествено от военни и хор от тромпети. Пешков влиза в столицата на Руската империя под възторжените възгласи „Ура!“ на напълно непознати хора, които очевидно са разбрали за рискованото му начинание.Император Александър III

Император Александър IIIАрхивна снимка

Император Александър III награждава Пешков с орден „Св. Анна“ 3-та степен и издава заповед пътешествието, което в началото е лично начинание на Пешков, да бъде обявено за военна експедиция, което означава, че на Пешков му се полагат пари и отпуска за службата си.

Мъжът получава шест месеца отпуск, които прекарва като поклонник в Палестина, преди да възобнови успешната си кариера в Императорската армия на Русия.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest