Как е устроен най-малкият бар в света?

Какво е усещането да пиеш в стая с размери от 3 кв. метра? Проверяваме в най-малкия бар в света „Тройничок“, който отвори врати в Москва на 7 август.

„Извинете, днес у нас ще се състои закрито събитие, входът е само по списъка“ – така блокира пътя ми здрав служител от фейсконтрол.

Нервно поглеждам на себе си и на приятелката ми отстрани – и двете сме с прически и грим, с кожени якета, а тя даже е с пола и токчета. Нищо нередно, за да не бъдем допуснати в бар със средна цена от 500 рубли ($6,8) за коктейл, а също и място, където се намира най-малкият бар в света.

Докато се чудим какво не е наред с нас, фейсконтролът без въпроси позволява да влязат 2 момичета с огромни маратонки, широки спортни панталони и блески под очите – те сякаш са дошли тук веднага след заснемането на нов клип в TikTok.Барно обединение „Профсъюз“

Осъзнаваме, че не сме по модата, и използваме последното си оръжие – нашите прес-карти. Минута по-късно се озоваваме пред врати, наподобяващи входа на магазина на Оливандер, където Хари Потър купува първата си вълшебна пръчка. Над два прозореца стои крещящото име на бара „Тройничок“, а на вратата има надпис „Затворено“, което означава, че в бара вече има посетители.

Според правилата за посещения, в бара могат да бъдат само двама посетители и бармана, а времето за почивка в заведението не трябва да надвишава 30 минути. Не можете да резервирате бара предварително – можете да дойдете тук единствено в петък или събота (барът е отворен само в тези дни) и да изчакате своя ред, или да отидете в други заведения с надеждата, че след известно време барът ще се освободи.Барно обединение „Профсъюз“

Изчакахме около 40 минути – през цялото това време нови посетители идваха в „Тройничока“, дори поглеждаха през прозорците, но не оставаха, тъй като предпочитаха по-достъпни заведения. Най-накрая вратата се отвори и 2 щастливи момичета излязоха от бара с хихикане. Ние влязохме вътре с надеждата да получим същата доза забавление.

Вълшебства (няма) да има

На входа на „Тройничок“ виждате стени със стъклени мозайки и безброй бутилки, винтидж полилеи и лъчезарно усмихнатия Антон – нашият барман. Зад гърба ни липсват само няколко маси с бъбриви посетители, испанска музика и гледка към морето – това ни липсва на всички по време на пандемия. За да си припомним поне за малко пътуванията в чужбина, ние си поръчваме Сангрия, но това не се получава:Барно обединение „Профсъюз“

„Аз не съм магьосник, правим коктейли в предела на разумното, мога да предложа нещо подобно на базата на вино“, заявява барманът и след като получава нашето съгласие, започва да звъни с бутилки и чаши. Във въздуха витае гробно мълчание, прекъснато единствено от звука на шейкъра – неловко ни е да говорим на лични теми, когато знаем, че трети човек очевидно ще се включи в нашите разговори. Барманът също не знае как да поддържа диалог, който не съществува. Разказва ни, че вече втора седмица в бара се образуват опашки, на които се чака с часове, и че сме имали късмет да чакаме толкова малко.

За да намаля някак общото напрежение, започвам да си спомням как опитах водка за първи път в живота си. В края на историята ми Антон поставя на тезгяха явно сладък коктейл с аромат на вино, а ние отпиваме и…

„Е, защо въобще ми е нужно да взимам ипотека тук, ако искам да живея в Америка? Така или иначе не харесвам руснаците, искам американец!“ – заявява приятелката ми, докато отпива последната глътка от чашата с коктейл, който, струва ми се, започнахме да пием преди минута.

„Ами тогава трябва да се омъжиш за американец“ – мрънкам аз.

„Само по любов обаче, няма да спя за пари!“

„Всичко само по любов! Момичета, на мен изобщо няма да ми дадат ипотека, според документите заплатата ми е само 20 000 [рубли в месец]!“, намесва се Антон, като пие вода вместо коктейл. Виктория Рябикова

Поглеждам часовника си и осъзнавам, че е изминал почти час, и че въобще не си спомням как диалогът ни се е превърнал в типичното женско пиене в кухнята на апартамента ми някъде в покрайнините на Москва. Липсата на музика и страничен шум също са престанали да ме дразнят – нашите диалози ми се струват много по-важни.

След като плащаме за коктейлите (700 рубли или $9,59 на човек), моята приятелка и аз бавно започваме да скитаме към друг, също толкова тих бар.

По пътя обсъждаме това, че би било добре да се направят такива заведения в летищата и жп гарите, за да може времето в чакане там да минава приятно. В този момент, а може би и през следващите седмици, танцуването под DJ сетове вече не ни се струва интересно – тройката се оказа твърде душевна.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest