Как е победена епидемията от холера в Сталинград през Втората световна

Изходът от една от ключовите битки във войната е решен не само по бойното поле, но и в подземните медицински лаборатории на знаменития град.

През лятото на 1942-а Червената армия отстъпва към Сталинград (сега Волгоград) като води тежки боеве. В този критичен момент освен срещу войските на „оста“ тя изненадващо е изправена пред още един враг – също толкова безжалостен и много по-потаен. Епидемията от холера крие риск да се разпространи в целия град на Волга, а като се има предвид колко войски и цивилни са се струпали в него, това неизбежно би довело до мащабна катастрофа.  

Внезапна опасност

Анатолий Гаранин/Sputnik

Първоначално получените сведения за появата на огнища на холера зарадвали съветското командване, тъй като те били регистрирани на територия, попаднала под контрола на противника. Опасната инфекция би могла да се превърне в добър съюзник в борбата срещу германските войски.

Радостта обаче скоро преминава в тревога. Холерата не различава къде е линията на фронта и скоро заедно с бежанците и отстъпващите войски стига до Сталинград. На 18 юли в няколко района на града са потвърдени първите случаи. 

По разпореждане на Народния комисар (министър) на здравеопазването Георгий Митерев в града на Волга е изпратена Зинаида Ермолиева, една от водещите учени-микробиолози на страната. Тя е натоварена да организира работата на местните медици по профилактиката на холерата.Макс Алперт/Sputnik

„Трябваше да решим какви мерки да бъдат взети срещу опасността, която можеше да се окаже заплаха за града, който по това време усилено се готвеше за отбрана“, пише Ермолиева в своите спомени „Незримата армия“. „През него преминаваха стотици хиляди бойци, отиващи направо на фронта, към завоя на Дон, където се водеше сражение, невиждано по своя мащаб. Болниците приемаха дневно хиляди ранени. От града, препълнен с войски и евакуирано население, непрекъснато отплаваха кораби и отпътуваха ешелони към Астрахан и Саратов. По този начин епидемията би могла да се разпространи в много райони на страната“, допълва Ермолиева.   

На заседание на извънредната комисия в Сталинград е взето решение незабавно населението да бъде фагирано с холерен бактериофаг, който поразява клетките на причинителя на болестта. Препаратът, взет от Москва, се оказва недостатъчен и Ермолиева се обръща към центъра с молба в града да бъде изпратена голяма партида. С колегите си тя се захваща с подготвителните работи, когато пристига страшната новина: ешелонът с препарата е бомбардиран от германската авиация по пътя му към Сталинград.

Извънредни мерки

Аркадий Шайхет/russiainphoto.ru

Избор няма – препаратът трябва да бъде направен в Сталинград. Лабораторията е оборудвана в подземието на една от сградите, където при трудни условия скоро започва производство на необходимото количество от бактериофага. За целта хората в нея работят буквално по 24 часа в денонощието. 

„В тази борба с невидимата армия участваха всички, които останаха в града. Всеки отряд на Червения кръст трябваше да наблюдава десет апартамента. Членовете им ги обхождаха всеки ден и питаха има ли болни, които незабавно трябва да се приемат в болница. Други хлорираха кладенците, дежуреха или в пекарните, или на пунктовете за евакуация. Човек не можеше да излезе от града без справка за фагиране. Дори в пекарните не даваха хляб без такава справка“, спомня си Ермолиева. 

Всички медицински работници, които не са на дежурство за изграждане на отбранителни укрепления, са военизирани и мобилизирани да водят битка с епидемията. С техните усилия става възможно да бъдат постигнати впечатляващи резултати: ежедневно биват преглеждани 15 000 души, 50 000 – фагирани. Израил Озерски/Sputnik

„В бомбоубежищата и на пристанищата неуморно говореха за превенцията на стомашно-чревните заболявания. И радиото, и вестниците се включиха в тази борба“, отбеляза Зинаида.

Преди да се появят предните части на Вермахта в покрайнините на Сталинград и да започнат улични боеве, е предотвратена мащабна епидемиологична катастрофа, която би могла да подкопае силите на съветските войски, защитаващи града. Много скоро обаче на лекарите отново им се налага да се борят с разпространението на тази опасна инфекция, този път сред пленените войници от 6-та армия на фелдмаршал Фридрих Паулус.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest