Как е изобразен Христос в руската живопис?
Руските художници многократно се обръщат към библейски теми.
И дори тези, които рисуват обикновени хора, рибари и деца, винаги сa се интересували от Христос.
Александър Иванов. „Христос се явява на народа“. 1837-1857
Александyр Иванов/Третяковска галерия
Художникът работи над тази картина 20 години. Когато се оказва в колекцията на Третяковската галерия, нейните мащаби (5,4×7,5 м) не позволяват излагането ѝ в нито една зала, затова специално за нея се направи пристройка.
Карл Брюлов. „Христос в гробницата“. 1840
Карл Брюлов/Руски музей
С тази картина е свързан силен скандал. Брюлов я рисува по заповед на един граф, който я занася в Германия. След смъртта на собственика творението е пренесено в православна църква в Европа, върху него няма подпис и никой не знае, че това е шедьовър. През 2002 г. църковната общност продава картината на колекционери, които я предават за експертиза в Руския музей. Там признават авторството на Брюлов и Федерална служба за сигурност (ФСБ) конфискува ценното произведение на изкуството. Върховният съд обаче решава да върне картината на собствениците колекционери.
Николай Ге. „Тайната вечеря“. 1863
Николай Ге/Руски музей
Николай Ге рисува на много религиозни теми, неговият „Страстен цикъл“, който разказва за последните дни от Христовия живот, разпятието и възкресението, е особено известен. Художникът се отклонява от каноните в изобразяването на последната вечеря на Христос с учениците му. Критиците обвиняват Ге в неубедителност, но картината е купена от император Александър II и сега се съхранява в Руския музей в Санкт Петербург.
Иван Крамской. „Христос в пустинята“. 1872
Иван Крамской/Третяковска галерия
Един от най-известните образи на Христос в руската живопис и един от първите опити да бъде изобразен като човек. Той не е светец, който бива изкушаван от всички страни от зли сили, а обикновен съмняващ се човек. Художествените критици особено отбелязват центъра на картината – напрегнатите ръце на Христос.
Василий Поленов. „Христос и грешницата“. 1888
Василий Поленов/Руски музей
Поленов смята тази картина за делото на живота си. За да изобрази вярно както Христос, така и пейзажите на Юдея, художникът обикаля Близкия изток няколко години и прави десетки скици. Основната задача е Христос да бъде показан като обикновен човек.
Василий Поленов. „Изпълня се с премъдрост“. 1896-1909
Василий Поленов/Държавен художествен музей на Нижни Новгород
По-късно той ще нарисува поредица от картини „Из живота на Христа“, проследявайки пътя му от момче, което „попива“ мъдрост от старейшините до проповедта му на планината.
Иван Айвазовски. „Кръщението“. 1890
Иван Айвазовски/Теодосийска художествена галерия „И. К. айвазовски“
Свикнали сме с айвазовското неспокойно море, бури и кораби. Но и той се интересува от религиозни теми.
Николай Ге. „Какво е истината?“. 1890
Николай Ге/Третяковска галерия
Ге показва още едно нахално отклонение от традициите на религиозната живопис в сюжета на Христовия разговор с Пилат Понтийски след ареста му. Ге поставя Божия син в тъмнина (когато той обикновено е в светлина), а също така го представя измъчен, неизразителен и дори нещастен. Докато Пилат явно изглежда като победител.
Архип Куинджи. „Христос в Гетсиманската градина“. 1901
Архип Куинджи/Музей на двореца Воронцов
Куинджи е най-известен като пейзажист и неговите картини могат да се отличат с невероятната му работа със светлината. В тази библейска композиция той осветява Христос в лунна светлина, контрастираща с мрака около него.
Иля Репин. „Възкресението на дъщерята на Яир“. 1871
Иля Репин/Руски музей
Това е дипломна работа по зададен сюжет, която Репин прави в Академията за изящни изкуства. Художникът успява да предаде напрегнатия момент секунда преди библейското чудо на възкресението. За творбата си, между другото, той получава златен медал. По-късно образът на Христос при Репин се развива до по-реалистичен и дори пост-импресионистичен.
Михаил Врубел. „Христос в Гетсиманската градина“. 1887-1888
Михаил Врубел/Третяковска галерия
Известен с изобразяването на тъмни демони, модернистът Врубел също рисува свети духове, пророци и дори храмове. В Третяковската галерия в Москва има такава рисунка с въглен.
Михаил Нестеров. „Светата Рус“. 1901-1906
Михаил Нестеров/Руски музей
Михаил Нестеров също рисува много храмове и оставя множество скици на библейски сюжети. Изпод четката му излизат архангели, Богородица, светии, монаси и, разбира се, Исус Христос. В програмния труд „Светата Рус“ Спасителят благославя нуждаещите се и страдащи руснаци.
източник: RUSSIA BEYOND
