Как две кучета-космонавти проправят пътя към Луната

Това е изключително сложен експеримент, при който Ветерок и Угольок са били в неподвижно състояние почти два месеца и то три пъти.

Те стават национални герои.   

Някой може да се запита защо да се пращат кучета в космоса, след като там вече е летял човек? На един банкет Юрий Гагарин на шега казва: „И досега не мога да разбера кой съм аз – първият човек или последното куче“. След полета на Гагарин обаче Съветският съюз не спира да праща в космоса кучета. На 22 февруари 1965 г. в орбита е изстрелян биоспътникът  „Космос-100“ с Ветерок и Угольок на борда.Валентин Черединцев/ТАСС

Тези две кучета като че ли са най-героичните в космическата история. Те прекарват в космоса 22 дни, а това е абсолютен рекорд за четириногите ни приятели. Космонавтите от мисията „Союз-11“ успяват да го подобрят едва след пет години, когато прекарват в орбита два часа повече. Двете кучета от породата „градска превъзходна“ обаче плащат висока цена за постижението си. 

Първият кастинг

Лев Поликашин/Sputnik

Пет денонощия. Това е максималната продължителност на пилотираните полети с човек на борда до 1965 година. Вече има техническа възможност човек да бъде изведен в орбита, но пък няма никаква гаранция, че космонавтът ще може да прекара по-продължително време без да възникнат проблеми за здравето му. 

При все това според плановете в скоро време космическите полети трябва да станат по-продължителни и се налага да бъде оценено влиянието на безтегловността и повишената радиация върху организма. Взема се решение, по традиция, отново да се правят опити с кучета. 

Ветерок и Угольок, две от над 100-те бездомни кучета, са подбрани за тази мисия. Първостепенните критерии тогава са конкретни. Вземат се бездомни кучета от улицата, защото се е считало, че те са по-издръжливи и по-умни от породистите си събратя. Освен това теглото им не трябва да превишава шест килограма, а ръстът им да не бъде над 35 сантиметра. И едно специално изискване за „кинозвездите“ – да са бели, защото изглеждат по-добре в кадър. След като минат този кастинг, кучетата трябва да бъдат подложени на истински тест за жизнеспособност. 

Налага се опашките да бъдат отрязани

Валентин Собольов/ТАСС

За такова изпитание кучетата трябва да бъдат подготвени преди всичко физически. Нетривиалната задача е да се реши проблемът с храненето, изхождането и движението на животното, затворено дълго време в кабината. Решават да оперират кучетата. 

„Решено бе кучетата да се хранят по изкуствен начин в космоса – през фистула [тръбичка в корема, през която са се хранели]. Налага се за тях да бъде разработена хомогенизирана храна, която да попада в корема на порции… Събирането на информация трябваше да става автоматично. И всичко това трябваше да „се проиграе“ на Земята и то не само веднъж“, спомня си Юрий Сенкевич, сътрудник на подготвителния екип в квигата си „Ако звездите светят…“.

А освен фистулата, на кучетата са имплантирани катетри в аортата, подкожни ЕКГ-електроди и най-болезнено – опашката им е ампутирана. Това се налагало поради факта, че опашката на кучето пречи на системата за вентилация в космическата кабина, така че е трябвало да бъде отрязана. Тази операция е трудна и опасна, тъй като вече се оперират възрастни животни. Ветерок и Угольок я понасят успешно, но две кучета от отряда умират, след като излизат от упойката и скъсват превръзките. Оперирани са около стотина кучета, но само 30 успешно преминават последния тест.

Тренировка за пребиваване в контейнер

Лев Поликашин/Sputnik

А след това претендентите да летят в космоса е трябвало да бъдат тренирани за продължително стоене на едно място и обездвижване. Отначало ги държали обездвижени само за няколко часа и с всеки ден увеличавали времето в кабината. 

При тези опити кубетата били фиксирани в определено положение, при което не са можели да седят и да лежат, а са стоели и висели на каиши, пришити към костюма. След 20-ия ден психическото състояние на животните започнало да се влошава. Почти всички започват да губят тегло и апетит. След 35-45 денонощия всички отлично тренирани кучета въпреки всичко започват да нервничат. По програмата за полета са проведени три 50-55-дневни експеримента. В крайна сметка е изчислено, че оптималната продължителност на полета е не повече от 20 дни. Валентин Собольов/ТАСС

Ветерок и Угольок се оказват най-добрите. Ветерок става основната фигура в опита, а Угольок – контролната. След това Сенкевич ще напише: „Работихме без почивка и подготвихме този изключително сложен експеримент за по-малко от година. Ветерок и Угольок летяха 22 дни и въпреки щателната подготовка никак не им беше лесно“.

Мисията

Василий Носков/Sputnik

Кучетата са вкарани в кораба шест часа преди старта в две отделни кабини. Освен тях в спътника за експерименти са поставени ларви на плодни мухи, луковици и сухи растителни семена, дрожди, кръвен серум и някои бактерии, заразени с вируси.

Полетът преминава според предварителната програма. Ветерок получава антирадиационно средство директно в кръвта. Две други кучета на Земята, които са били контролната група, са държани при подобни условия. А пък на Угольок не са му вкарвани лекарства.Лев Поликашин/Sputnik

На 21-я ден (да, вече след като е превишена препоръчителната норма) се появява трайна тенденция на постепенно влошаване на състава на въздуха в кабината и се взема решение спътникът да бъде приземен. 

„Спътникът се приземи на 16 март, а в 8 часа вечерта кучетата вече бяха в ИМБП [Институт по медицинско-биологически проблеми на Министерството на здравеопазването на СССР]. Всички ликуваха. Донесоха контейнерите в операционната и започнаха да вадят кучетата. Радостта ни се смени от чувство на болка, когато свалихме найлоновите костюми от кучетата и видяхме, че те нямат козина – само гола кожа, обриви и дори рани“, спомня си Елена Юмашева, друга сътрудничка на института.  Валентин Черединцев/ТАСС

Кучетата не могат да стоят на крака и са много слаби, обезводнени и със силно сърцебиене. Съветските държавни канали обаче очакват репортаж за героичните кучета и още същия ден животинките са откарани в телевизионното студио. 

„Кучетата щателно бяха измити с дезинфектанти, превързаха ги и ги откараха в Шабаловка за емисията „Интервидение“ за 22:00 часа. Тогава предаването беше на живо. Ние се правехме, че кучетата стоят самостоятелно. Много ни беше ни жал за тях, те дори не скимтяха, а само се ближеха едно друго“, спомня си Юмашева.

Дълъг живот

Валентин Черединцев/ТАСС

Въпреки това Ветерок и Угольок се възстановяват много бързо. Само след месец те тичат по двора и живеят дълго, сега вече съвсем обикновен кучешки живот във вивариума на института до края на дните си. 

Угольок оставя потомство – шест кутрета. Ветерок живее под работната маса на човека, който го праща в космоса. С годините зъбите на кучето започват да падат, а причината е намаляване на калция в костите. То не може самостоятелно да дъвче дори салама, който започва специално за него да приготвя цяла лаборатория през последните три години от живота му. Ветерок умира от старост на 12 години.Валентин Черединцев/ТАСС

Благодарение на техния експеримент става възможна следващата стъпка в „лунната надпревара“. Това е полетът на Андриян Николаев и Виталий Севастиянов. Той продължава почти 18 денонощия.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest