Как допускането на дете зад щурвала на Airbus води до трагедия в Сибир
На 23 март 1994 г. ужасна трагедия разтърсва Кузбас: на няколко километра от Междуреченск се разбива Airbus А310-308 на път от Москва за Хонконг.
Всички 75 души на борда загиват.
Полет по разписание
Michel Gilliand (GFDL 1.2)
Работата върви както обикновено. Полет SU593 на авиокомпанията RAL, която е част от „Аерофлот“, излита от столичното летище „Шереметиево“: на борда на самолета, който носи името на композитора Михаил Глинка, има граждани на Русия, Китай, Хонконг, Тайван, Индия, Съединените щати и Великобритания. Сред пътниците са и децата на резервния командир на самолета Ярослав Кудрински.
Полетът е безпроблемен и няколко часа по-късно, когато самолетът вече е в близост до Новокузнецк, децата са допуснати в пилотската кабина. Яна, 13-годишна, и Елдар, 15-годишен, се редуват на мястото на командира: момичето веднага отказва, когато баща ѝ я пита дали ще пилотира самолета. След като вижда светлините на града от илюминатора, тя бърза да напусне пилотската кабина. А по-големият ѝ брат натиска малко повече сила върху щурвала – заради това, незабелязано от екипажа, автопилотът се изключва. Няма звукова сигнализация за неизправността на А310. Не минава много време и Елдар забеляза, че самолетът се накланя силно надясно. Без да знаят, че техниката ги е подвела, пилотите не могат да разберат защо самолетът сякаш се опитва да се приземи.
Вторият пилот се опитва да спаси положението, командите са дадени от Кудрински, а Елдар, оставайки на кормилото, се опитва да изпълни заповедите им. Заради силните претоварвания момчето не може веднага да слезе от пилотското място и да отстъпи мястото си на възрастния. Всичко се случва мигновено: самолетът бързо губи височина и пада. Но когато успяват да прекратят падането, пилотите не могат бързо да осъзнаят къде се намират.
„Завийте наляво! Вляво! Вдясно! Вляво! Земята е тук! Елдар, излез! Излез, Елдар! Излез! Излез! Излез! Излез! Излез, казвам! Пълна газ!“, почти последните думи на екипажа, останали в записващите черни кутии след катастрофата.
„Глинка“ се блъска във върховете на дърветата, растящи по склона на хълма в подножието на Новокузнецкия Алатау, и пада. Самолетът е напълно унищожен, а избухналият пожар довършва работата. Пътниците и екипажът загиват.
Светкавица в небето
Анатолий Кузярин/ТАСС
Нещо нередно е заподозряно веднага: след Новокузнецк екипажът вече няма връзка със земята. Нощната пътна полиция вижда горящ самолет да прелита над града. А малко по-късно в колонията-селище Малий Майсас забелязват светлина в небето и решават да се придвижат в нейната посока. Районът не е от най-достъпните: гори и блатиста местност, освен това в Западен Сибир все още е зима – средната температура по това време е -20 градуса по Целзий.
Спасителите пристигат на мястото на катастрофата едва към шест часа сутринта. Това, което виждат, ги поразява до болка: овъглените останки на самолета са покрити с кора, в която се е превърнал напоеният с авиационно гориво сняг, навсякъде има отломки от дървета, разпръснати парчета от тела и вещи. Парчетата от самолета продължават да горят още четири дни.
Анатолий Кузярин/ТАСС
Последният „Глинка“
Записите от „черните кутии“ са разкодирани във Франция, което позволява да се възстанови хронологията на трагичните събития и да се разбере как е могло да се случи такова нещо с един от най-безопасните самолети. Разследването на причините за катастрофата отнема една година: има фатално съвпадение на обстоятелствата. Децата, които не само са допуснати в пилотската кабина, но и са им позволили да седнат на кормилото, неправилни и некоординирани действия на пилотите, невнимание, поради което никой не е забелязал предупредителния светлинен сигнал за изключване на автопилота, неподготвеност на екипажа за работа в екстремни ситуации. Моделирането на извънредната ситуация показва, че ако пилотите не са успели да поемат контрола, автопилотът е можел да върне самолета към нормален полет.
Анатолий Кузярин/ТАСС
От катастрофата са изминали тридесет години. В документите на А310 се появява предупреждение, че автопилотът може да бъде изключен при определени обстоятелства. Оттогава „Аерофлот“ не поставя името на Михаил Глинка на нито един от своите самолети.
автор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
