Как чужденците идват да работят в Русия, независимо от пандемията

Дълги опашки за визи, двойна карантина и редки срещи с близките – чуждестранни специалисти, дошли да работят в Русия по време на епидемиологичните ограничения, разказват какво са очаквали от пътуването и с какво са се сблъскали на практика.

Независимо от затворените граници и ограниченията в придвижването, свързани с пандемията от коронавирус, в Русия на работа все пак идват чуждестранни специалисти и при това броят им дори е нараснал.

По данни на агенция Intermark, която помага на експатите в Русия, през първата половина на 2021 г. са издадени 21 000 разрешения за работа за висококвалифицирани специалисти в сравнение със 7000 през същия период на 2020 година. А през първата половина на 2019 г. този брой е общо 16 000. Както разказват от агенцията, основните причини за този ръст са нереализираните разрешения през 2020 г., които са оформени едва сега.Яна Искаева/Getty Images

Географията на страните, от които идват специалистите, е една и съща от доста дълго време: на първо място е Франция, следвана от Италия, Германия, Япония, Норвегия, САЩ и Великобритания. Интересно е, че в момента експатите идват не само в многомилионни градове като Москва, Петербург и Екатеринбург, но и в малки градчета, където са базирани компаниите, които ги наемат.

Най-често на работа в Русия ги канят международни компании в сферата на бързооборотните потребителски стоки и информационните технологии. Поговорихме с експати, дошли в Русия в това сложно време за целия свят. Независимо от трудностите около преместването, нито един от тях не съжалява за решението си.

Георг Висмайер от Германия

Личен архив

„Заради пандемията ми се случи нещо доста необичайно: наеха ме онлайн и работих дистанционно от есента на 2020 г. в продължение на няколко месеца, докато не пристигнах в Москва физически“, казва Георг Висмайер. През март 2021 г. той става част от нефтохимическата компания СИБУР, където оглавява отдела за развой и иновации.

По образование той е инженер-химик и през дългата си кариера е работил в големи компании в Германия, Белгия и дори в Япония, но признава, че иска да работи в Русия още от студентските си години. „Интересът ми към Русия се породи преди повече от 30 години, когато беше още Съветският съюз. Независимо, че съм роден в Западна Германия, учех руски език в училище като втори език (избирателен) и помня как четяхме много сложни текстове и учехме руска литература. И когато планирах да замина за СССР, страната се разпадна и плановете ми се провалиха“.

„Първоначално си мислех, че на две седмици ще пътувам от Русия до Германия, но това се оказа малко трудно, тъй като Германия не признава руските ваксини, а Русия не признава европейските“, разказва той.

Затова Георг все още не бърза да се прибира в родината си – той е ваксиниран със „Спутник V“ и у дома го чака карантина. „Но трябва да спазваме правилата, естествено, защото пандемията е глобален проблем“, философски отбелязва той и допълва, че се радва, че в Москва може да посещава ресторанти и други обществени места без тестове и кодове, както е в Германия.

В момента се опитва да запълни пропуските си в овладяването на руския език. „По време на бизнес преговори имаме преводач, но цялата документация е на руски и трябва да уча езика за работата си“. За пълноценни уроци за момента не му остава време: новата му работа го увлича много. Георг се занимава с внедряването на нови технологии, които ще помогнат производството да стане по-екологично. Освен това той подкрепя студентски „зелени“ стартъпи.

„Трябва да мислим за преработката на химичните вещества и за това как да съкратим емисиите от въглеродни газове: това е един от ключовите моменти в моята работа“, казва той. „Международният проблем е, че материалите за вторична преработка струват по-скъпо и потребителите не са готови да плащат за тях. Затова смятам, че трябва да създадем инфраструктура за събиране на вторичните суровини и да облекчим процеса на преработка за хората“.

Тъй като заводите на СИБУР са разположени в различни области на страната, Георги често е в командировка: Тоболск, Томск, Воронеж, Нижнекамск, Перм – и, както признава самият той, иска да пътешества из Русия и като турист. Сега чака да оформят визата на съпругата му, но процесът е доста по-дълъг, отколкото преди.

Люк Корнфорт от Великобритания

Личен архив

Напоследък профилът на експата в Русия се е променил: днес има по-голям брой специалисти на възраст от 25 до 35 години, а компаниите канят на работа и служители от средно ниво и понякога дори стажанти. Люк е на 23 години и работи в PR агенцията ЕМ: започва работа в края на 2020 г. като стажант, а сега вече е мениджър.

В университета той учи руски и арабски език. Обучава се половин година в Санкт Петербург, като паралелно с това пътува из страната. „Бях във възторг от страната и когато се върнах във Великобритания, започнах да търся възможности отново да дойда в Русия“, казва той.

Първоначално работи като преподавател по руски език, а след това получава покана от агенция ЕМ и се мести в Москва. Преди два месеца се прибира у дома и му се налага да се карантинира два пъти за по две седмици: когато влиза във Великобритания, преди да се ваксинира, и когато се връща в Русия.

„Голяма част от колегите ми са руснаци, но тук работят хора от цял свят: от Ню Йорк, Лондон, Люксембург, Виена. Клиентите също са международни“.

Люк вече е бил във Виборг, Казан, Волгоград, Астрахан, Дагестан и особено много му харесват планините. Той споделя, че винаги се радва да общува с руснаците, но в голяма компания, когато хората говорят бързо, му е трудно. Въпреки това, дори и даден чужденец да не говори руски, той ще се оправи в Русия, казва Люк.

„Определено препоръчвам да се посетят Москва и Петербург: и двата града са много дружелюбни, много хора говорят английски и дори и да не знаете езика, ще успеете да се сприятелите с местните“. Тук той планира да остане поне 3 години, докато е валидна визата му. А може и по-дълго.

Райън Малоун от Великобритания

Личен архив

„Целия локдаун прекарах в Москва и работех от вкъщи“, казва 29-годишният Райън. „В офиса се върнахме едва в началото на април“. Специалистът от Великобритания е учил руски език и литература в Кеймбридж. Кара стаж в Москва през 2014 г. и много иска да се върне тук. Независимо от филологическото си образование, той се интересува от банковата сфера и в продължение на година и половина работи във филиала на руската компания „ВТБ Капитал“ в Лондон, а в началото на 2020 г. най-накрая се мести в московския им офис.

Тук той е единственият чужденец и често помага на колегите си да проверяват документи на английски език. Самият Райън говори свободно руски, макар че си признава, че понякога му е трудно да разбере някои официални документи. „През януари посетих родителите си в ЮАР и трябваше да стоя в Кейптаун 4 месеца заради новите ограничения. В крайна сметка там се запознах с руснаци, които ми обясниха какво да направя, за да се върна в Москва, тъй като ми беше много трудно да се оправя“, казва той.

Откакто е в Русия, Райън е обиколил Златния пръстен, Черноморското крайбрежие, бил е в Санкт Петербург, но казва, че би искал да продължи да живее именно в Москва. „Москва е един от най-хубавите градове в света и аз съм влюбен в нея“, споделя той. Руснаците той сравнява любовно с яйцата: отвън твърди като камък, а отвътре – добри и нежни.

„Струва ми се, че за да се влееш в руски колектив, трябва да разбираш поне разговорен руски. Ако разбираш повече, по-лесно ще общуваш и няма да страниш от останалите. Освен това на руснаците много им харесва, когато се опитваш да говориш на руски“.

Pin It on Pinterest