Как Червената армия се бие с оръжията от американските гангстери през Втората световна война?
Картечният пистолет „Томпсън“ е много обичан от гангстерите от ерата на Голямата депресия в САЩ.
Но сред съветските войници той не предизвиква много ентусиазъм.
По време на Втората световна война СССР получава повече от 150 000 стрелкови оръжия като военна помощ от западните съюзници. Това количество е по-малко от онова, което съветската индустрия произвежда през целия период на конфликта.
Въпреки това американските пистолети „Колт“, картечниците „Браунинг“, противотанковите гранатомети „Базука“, британските леки картечници „Бран“ и противотанковите пушки „Бойс“ също имат своя (макар и малък) принос за победата на Източния фронт.
Архивна снимка
Съюзниците изпращат на Червената армия най-вече картечните пистолети – почти 138 000 оръжия и 306 милиона патрона за тях. В ръцете на съветските войници е легендарното оръжие, известно още като „Томи-гън“ или „Чикагската пишеща машина“, което е високо ценено в престъпния свят на САЩ.
Бандитско оръжие
Първоначално американската армия не проявява особен интерес към „Томпсън“. Картечният пистолет се появява в самия край на Първата световна война, когато складовете буквално се пръскат от оръжия. Освен това, мощен и бърз, той е ефективен на близко разстояние, но нещата са малко по-лоши на голямо такова.
Getty Images
Подобна характеристика не притеснява служителите на реда, както и бандитите от ерата на Сухия режим и Голямата депресия. В резултат на това „Томпсън“ се превръща в един от символите на гангстерските войни от 20-те и 30-те години на миналия век. Именно с него ходи на работа известният банков крадец Джон Дилинджър.
През 1924 г. картечният пистолет се появява за първи път в Съветския съюз – той е закупен в САЩ чрез подставени лица в Мексико. С „Томпсън“ M1921 въоръжават граничарите, конвойната войска и специалните части на ОГПУ, които се борят срещу бандитизма в Кавказ и Централна Азия.
Москва пренася известно количество оръжие на комунистите в Естония. Те го използват по време на неуспешното антиправителствено въстание в Талин на 1 декември 1924 година.
В служба в Червената армия
Архивна снимка
Следващият път, когато „Томпсън“ се появява в СССР, е през 1941 г., когато САЩ, по програмата заем-наем, започват масово да доставят на Червената армия варианта M1928A1.
Оръжията и боеприпасите пристигат както отделно, така и в комплекти със западна военна техника, изпратена в Съветския съюз: танкове „Шърман“ и „Стюарт“, бомбардировачи А-20 или бронетранспортьори „Скаут“. Дори в джиповете и мотоциклетите „Вилиис“ може да се намери неподвижен картечен пистолет с няколко пълнителя.
По това време войските на западните съюзници вече активно боравят с „Томи-гън“ в битки. Вярно е, че те главно се използват не от войници на фронтовата линия, а от специални части: британски командоси, американски парашутисти и рейнджъри.
Въпреки факта, че „Томпсън“ успяват да се бият в различни участъци на Източния фронт в началото на войната, тук те също не се превръщат в оръжие от първа линия. Доставените 11,43-мм патрони просто не са достатъчни за водене на продължителни интензивни бойни действия.
Архивна снимка
138 000 оръжия са капка в морето в сравнение с 6-те милиона произведени картечни пистолета „Шпагин“ (ППШ) – основният картечен пистолет на Червената армия. Всъщност на един пристигнал „Томпсън“ се падат четиридесет и пет от неговия съветски колега.
Недостатъчно добър
Ако при стрелба за точност с единични изстрели американският картечен пистолет надминава ППШ, тогава при непрекъсната стрелба той значително му отстъпва. „Томпсън“ също губи по отношение на проникването: по време на тестовете куршумите от съветските оръжия преодоляват десет реда борови едноинчови дъски, американските куршуми – само пет. В допълнение, ППШ се оказа по-лек и по-надежден от задграничния си аналог.
Съветски войник с ППШАрхивна снимка
„Не свикнахме с тях – разминаването е голямо, обхватът на стрелба не е много добър, а патроните са тежки, не можеш да отнесеш много“, спомня си разузнавачът Павел Колосов.
Въпреки това, „Томи-гън“ намира своята употреба в съветските войски. Танкистите често го взимат със себе си в танка в допълнение към пистолета ТТ. От тях не се изисква да участват в дълги престрелки и няколко пълнителя обикновено са достатъчни.
Освен това шофьорите на военни камиони зад фронтовата линия са въоръжени с тях. Ценните ППШ обикновено отиват на предната линия, а е необходимо нещо и за борба с вражеските диверсанти и мародери в тила.
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
