Как бригада на СС минава на страната на съветските партизани

Съветската власт не знае как да постъпи с преминалия на нейна страна наказателен отряд от бригадата на СС „Дружина“, когато приключи войната. Проблемът внезапно се решава от само себе си.

Стотици хиляди съветски граждани воюват на страната на нацистите по време на Втората световна война. Колаборационистите се смятат за едни от най-страшните врагове на СССР, които войниците на Червената армия често предпочитат да не вземат в плен и разстрелват директно на място.

Но на онези, предали родината, понякога дават шанс „да изкупят вината си с кръв“. Съществува дори практика за примамване на колаборационисти на страната на съветската власт. Бягат отделни войници и дори цели подразделения, но най-гръмко е преминаването на бригадата на СС „Дружина“ на страната на съветските партизани.

Наказателни отряди

Бундесархив

Както и подобните ѝ колаборационистки подразделения, 1-ва руска национална бригада на СС „Дружина“ основно се занимава с контрапартизанска борба и наказателни акции срещу непокорното население на окупираните от немците територии.

Основен недостатък на бригадата са бившите съветски военнослужещи, попаднали в плен у немците и изразяващи желание да си сътрудничат с нацистите. Такъв е командирът им Владимир Гил (с псевдоним „Родионов“, някогашен полковник от Червената армия). Освен това в подразделенията служат и бели емигранти, решили да търсят реванш от болшевиките за поражението в Гражданската война.

„Бойният“ път на „Дружина“ е отбелязан от наказателни експедиции на територията на Беларус. Горят селата на онези, които помагат на партизаните, разстрелват мирното население, насила изпращат жителите да работят за Райха. След такива кървави акции, мислят си немците, руските есесовци завинаги са загубили шанс да минат на другата страна.Аркадий Шайхет/russiainphoto.ru

Ръководителят от СС, Гестапо и полицията в региона Курт фон Готберг оценява високо ефективните действия на „Дружината“ по време на антипартизанската операция „Котбус“ от май-юни 1943 година. В донесенията му до Берлин от 13 юли се твърди, че „частта много скоро ще стане ударна сила и изглежда надеждна в борбата с бандите“.

Всъщност ситуацията в 1-ва руска национална бригада към този момент не е цветуща. Личният ѝ състав е дълбоко шокиран от това колко неудачно се развиват нещата за германската армия на Курската дъга. Освен това и „Котбус“ не преминава гладко за „Дружината“: войниците са силно деморализирани от понесените по време на сблъсъците с партизаните тежки загуби.

В някакъв момент Гил фактически се отстранява от командването, като предпочита да прекарва цялото си време в компанията на жени, алкохол и в игра на карти. Докато една част от офицерите тайно обсъждат с него дали не си струва да се обърнат на страната на СССР, друга открито изказва недоволството си от командването и призовава немците да го сменят. От този разкол решават да се възползват партизаните.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Ролята на пропагандата

Ако в първоначалния период от войната попадналите в плен колаборационисти най-често са разстрелвани на място като предатели, то от 1942 г. политиката към тях започва да се променя.

Сега планът е съветите чрез пропаганда да подкопаят морала вътре в подразделенията, създадени от германците в окупираните територии. И дори, ако е възможно, да ги накарат да сменят страната си в конфликта. От Централния щаб на партизанското движение проявяват особен интерес към „Дружината“. Става ясно, че на нейна база видният колаборационист Андрей Власов възнамерява да създаде Руска освободителна армия.Владимир Владимирович Гил

Владимир Владимирович ГилАрхивна снимка

В непосредствена близост до бригадата на СС на Гил-Радионов е партизанският отряд „Железняк“, който провежда пропагандистки дейности. „Дружиниците“ са засипвани от пропагандна литература и листовки от агитаторите. Партизаните изпращат и лични съобщения до всеки от офицерите в „Дружина“, като ги призовават „да изкупят вината си с кръв“.

Възможното преминаване на страната на партизаните за колаборационистите от „Дружина“ не е нещо невъзможно. Още през ноември 1942 г. една от ротите на бригадата със 75 души, които охраняват моста през р. Друт, се сблъсква с 30 немски войници и отива в гората при „народните отмъстители“ – партизаните. Лятото на 1943 г. на тази стъпка се решава и самият Гил-Радионов и голяма част от войниците му.

Преходът

Евгений Халдей/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

На 16 август по време на тайна среща на Гил с ръководството на партизанския отряд „Железняк“ на неутрална територия са уговорени условията по присъединяването на есесовците към партизаните. На всички „дружиници“ (освен белогвардейците) е обещана неприкосновеност, шанс за реабилитация пред Родината, възстановяване на воинските им звания и възможност да разменят писма с роднините си. Гил настоява командването на бригадата да остане в негови ръце.

В същия ден започва преходът на бригадата на съветска страна. Гил, офицерите и преданите войници преминават през селото, където са разположени полковете на „дружиниците“ и пред строя той изнася реч, в която утвърждава, че немците са ги излъгали, че „не мислят за никаква „нова Русия“, а имат само една цел – поробването на руския народ“. Той казва: „Докато дават своите обещания и уверения, фашистките гадове през цялото време извършват кланета на невинни невъоръжени цивилни“. В същото време Гил-Родионов, разбира се, не споменава ролята, която той и неговите подчинени са играли в тези репресии.Полковник Константин Кромиади (център) и Гиль (дясно)

Полковник Константин Кромиади (център) и Гиль (дясно)Архивна снимка

С последващата заповед „безпощадно да се изтребват немските фронтоваци докато последният от тях не бъде прогонен от руските земи“ е посрещнато от бойците с бурни овации. Те незабавно ликвидират ошашавените немци и арестуват белите емигранти и опозиционните на командира офицери.

В крайна сметка на 16 август 1943 г. 1175 „дружиници“ с оръжие преминават на страната на партизаните. По-късно към тях се присъединяват още около 700. Но не всички от есесовците са радостни от промените: над 500 души бягат на страната на немските гарнизони. Онези от тях, които „дружиниците“ успяват да хванат, са разстреляни на място.

„Народни отмъстители“

Георгий Петрусов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

1-ва руска национална бригада „Дружина“ престава да съществува и вместо нея е провъзгласена 1-ва Антифашистка партизанска бригада. Както е обещано, неин командир става Владимир Гил-Родионов.

За подкрепа на бившите „дружиници“ изпращат около 400 партизани и политработници. Освен това оперативната група „Август“ на органите на държавната безопасност проверява личния състав на бригадата и установява 23 скрити агенти на немското разузнаване.Сергей Коршунов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Отношенията между бившите есесовци и партизаните невинаги са идеални. Последните добре помнят участието на „Дружината“ в контрапартизанската операция „Котбус“, по време на която губят много от съратниците и близките си.

И все пак изпратените в самия пъкъл нови „антифашисти“ се сражават храбро и отчаяно, действително с намерението „да изкупят вината си с кръв“. Въпреки това Гил е нервен, не знае каква съдба го очаква след войната.Анатолий Егоров/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Съветската власт активно използва прехода на „Дружината“ за целите на своята пропаганда. До голяма степен за тази цел на Владимир Гил-Родионов на 16 септември 1943 г. е връчено звание полковник и получава орден „Червена Звезда“. На много от бойците от бригадата връчват медали „Партизан на Отечествената война“.

Разгром

През април 1944 г. немците започват мащабната операция „Пролетен празник“ по унищожаването на Полоцко-Лепелската партизанската зона. В нея се отказват 16 партизански отряда, включително 1-ва Антифашистка бригада.

Като понасят огромни загуби, партизаните се оказват притиснати на неголям участък земя, от който могат да се измъкнат едва в началото на май. Що се отнася до подразделението на Гил, то губи над 90% от личния си състав и на практика престава да съществува. Самият командир загива в бой на 14 май.Dr.mabuse (CC0)

„Може и да е по-добре, че има такъв край: избегнал е огорчението от попадането в Москва“, разсъждава един от организаторите на партизанското движение в Беларус Владимир Лобанок. Но така и не следват никакви посмъртни репресии срещу Владимир Гил. Семейството му получава парична издръжка за офицер от Червената армия за 1941-1944 година. Освен това имената на полковника и бойците му са увековечени на плочи в мемориалния комплекс „Прорив“, посветен на героическите трагични събития от периода на наказателната операция „Пролетен празник“.

Pin It on Pinterest