Как болшевиките в Иран завземат британския флот?

Болшевиките се готвят да завземат контролирани от Великобритания военни кораби в иранско пристанище, но това неочаквано се превръща в мащабна операция по съветизация на цял Иран.

В ранното утро на 18 май 1920 г. отряд съветски войници дръзко атакува британския гарнизон на персийския пристанищен град Анзали на Каспийско море. Невероятният успех на червените се превръща в позорна страница в историята на британската армия. Как става така, че болшевиките водят бойни действия в далечна Персия, с която тогава съветска Русия е в добросъседски отношения?

Смел план

Александър Немиц, командващ военноморските сили на Съветска Русия.

Александър Немиц, командващ военноморските сили на Съветска Русия.Public domain

Съветските войски идват в Анзали не за персите и дори не заради враждебните към тях британци. Целта им са военноморските сили на основните им противници в Гражданската война – белите.

През пролетта на 1920 г. бялото движение преживява тежки времена: по това време основните сили на белите или са победени, или отстъпват по всички фронтове. Изгубили всичките си пристанища на Каспийско море, те са принудени да изтеглят своята флотилия под защитата на британците в Персия (войските на Нейно Величество се намират тук от Първата световна война). Това са внушителни сили: 29 кораба, включително 10 крайцера, торпедни катери, транспортни кораби и дори един „самолетоносач“ с четири хидроплана. Това може да създаде доста проблеми за комуникациите на червените в Каспийско море, особено при транспортирането на петрол от Баку, столицата на съветски Азербайджан, до Астрахан.Фьодор Расколников, командир на Волго-Каспийската флотилия.

Фьодор Расколников, командир на Волго-Каспийската флотилия.Public domain

На 1 май 1920 г. командващият Военноморските сили на съветска Русия Александър Немиц възлага на командващия Волго-Каспийската флотилия Фьодор Расколников задачата да завземе персийското пристанище Анзали. Трябва да съобщят на местните власти, че „десантът е предприет от военното командване единствено за изпълнение на бойна задача, възникнала само защото Персия не е в състояние да обезоръжи белогвардейските плавателни съдове в пристанището си, и че персийската територия за нас е неприкосновена и ще бъде незабавно освободена след приключване на бойните задачи“. Освен това, за да избегне дипломатически скандал, Расколников е задължен да действа от свое име, а не от името на Москва.

Дръзка атака

Заливът Анзали, където е съсредоточена бялата флотилия, се охранява от около 2000 британски войници, снабдени с батарея 152-мм оръдия, белогвардейци, както и части от персийската армия (дали ще участват в бойните действия не е известно). Освен това британски гарнизони са разположени в близките градове, готови незабавно да се притекат на помощ на своите в случай на необходимост.Схема на операцията на съветските военноморски сили на Каспийско море близо до пристанището Анзали (днес Бандар Анзали).

Схема на операцията на съветските военноморски сили на Каспийско море близо до пристанището Анзали (днес Бандар Анзали).Public domain

Червените от своя страна успяват да разположат няколко крайцера, четири миноносеца и няколко патрулни катера и канонерски лодки, както и ударна група от 2000 войници. От територията на Азербайджан до Анзали тайно се движи кавалерийски дивизион, чиято задача е да блокира града по суша.

Основният фактор за успеха е внезапността на атаката. Британците са напълно неподготвени за нея: няма морски или въздушен патрул и охрана нито по отдалечените подстъпи към пристанището, нито дори по най-близките. „Какво е това? Хитрост? Може би не искат да плашат с преждевременни изстрели, така че по-късно да имат повече време за огън при нашето оттегляне? Това не е новост, но така ли е?“, мисли си в този момент капитанът на един от съветските разрушители Иван Исаков.

В 5:19 ч. сутринта на 18 май съветски кораби, които свободно се приближават до Анзали, откриват огън по града. Един от първите снаряди успешно поразява разположението на щаба на британските войски. От прозорците в паника изскачат зашеметени сънливи офицери, напълно неспособни да организират подходяща отбрана.Параход

Параход „Роза Люксембург“ с артилерия.Public domain

„Една ужасна сутрин се събудихме от оръдейни изстрели и падането на снаряди сред пристанището и нашите кораби“, спомня си белият офицер Анатолий Ваксмут: „След като се качихме на мачтите, видяхме маса кораби в морето, стрелящи по Анзали. В английския щаб – пълно объркване, нито една от батареите не отговори на червените. Оказа се, че британците от тези батареи са избягали почти по бельо“. 

Десантиращите на брега съветски войници потискат съпротивата на частите на 36-та индийска пехотна бригада, докато корабите покриват с огън вражеските картечни гнезда. С прекъсването на телеграфната линия, Червената армия лишава британците от връзка с командването в Багдад, а приближаващите се кавалеристи блокират отстъплението им до намиращия се на юг град Рещ.

Успехът е пълен. Червените губят един убит и десетима са ранени. Загубите на врага, поискал примирие, са неизвестни. В резултат на преговорите британските войски и белогвардейците отстъпват от града, оставяйки не само цялата флотилия, но и над 50 оръдия, 20 000 снаряда, големи запаси от памук, релси, мед и друго имущество.

„Британците изоставиха всичко, всичките им складове бяха разграбени от персите, загубата на уважение към тях и цялата ситуация в Персия се обърна така, че започнахме да се гордеем с нашите руснаци, макар и наши врагове“, пише Ваксмут. 

Съветска Персия?

Ахмад-шах Каджар

Ахмад-шах КаджарPublic domain

Въпреки че местните власти не оказват съпротива на болшевиките, Техеран официално изпраща протестна нота до Москва. Съветските войски, както е планирано, са готови да напуснат Анзали, но случайността се намесва.

Факт е, че по това време цялата северна част на Персия е погълната от въстание срещу управлението на владетеля Ахмад Шах Каджар и господството на британците в страната. Възхищавайки се от успехите на болшевиките в Анзали, един от лидерите на бунтовниците Мирза Кучек-хан ги моли да подкрепят борбата им.

Предоставеният внезапно шанс да се разпали огънят на световната революция на изток не може да бъде пропуснат. На 25 май народният комисар по военните въпроси Лев Троцки изпраща директива до Расколников: „Да се окаже всякаква помощ на Кучек-хан и въобще на освободителното народно движение в Персия с оръжие, инструктори, доброволци, пари и пр., предавайки на Кучек-хан сега окупираната от нас територия… Тайно помогнете за организирането на широка съветска агитация в Персия“.

Още на 4 юни 2500 съветски моряци с 12 оръдия и 40 картечници помагат на бунтовниците да превземат град Рещ – столицата на остава (провинция) Гилан. На следващия ден тук е провъзгласена Гиланската съветска република.

Край на илюзиите

Public domain

Въпреки това опитът за разширяване на „революционно-освободителната борба“ на цялата територия на Персия е неуспешен. След кратка кампания в съседната провинция Занджан войските на младата република са принудени да се върнат на своите позиции.

Осъзнавайки безперспективността на своята авантюра, съветското правителство решава да започне преговори с шаха. На 26 февруари 1921 г. в Москва е сключен договор за дружба с Персия, според който Червената армия постепенно се изтегля от персийската територия. Оставена без подкрепа, Гиланската република през ноември същата година е ликвидирана от Техеран.

20 години по-късно, през 1941 г., съветските войски се завръщат в Иран, който след това попада под силното влияние на Третия райх. По време на съвместната с британците операция „Съгласие“ те временно вземат територията на страната под свой контрол и принуждават оттеглянето на прогерманския шах Реза Пахлави. Основанието за инвазията е точка 6 от същия договор от 1921 година. Според нея съветското правителство има право да изпраща войски в Персия, ако от трети страни се правят опити за превръщането на нейната територия в база за военни операции срещу Русия и съюзническите сили.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest