Как болшевиките унищожават Руската православна църква
Религията и Църквата се превръщат в сериозна пречка за създаването на новия съветски човек.
Ето защо Съветският съюз обявява истинска война на „опиума за народа“.
Без да установят реална власт в страната като цяло, болшевиките започват да разрушават целия „стар режим“. Новата съветска власт разглежда свещенството и традициите на Православната църква като неразделна част от стария модел на управление и ценностната система. Всъщност болшевиките искат да разрушат старата религиозна обвързаност сред обикновените хора, за да създадат нова – вяра в комунизма и неговите лидери.
„Опиум за народа“
1900-те, Новгородска губернияМАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Църквата е важен елемент от живота в дореволюционна Русия. Тя отговаря за статистиката на ражданията и смъртните случаи, за брачната институция и за морала на енориашите. Често на практика тя се превръща от елемент на оживен духовен живот в муден бюрократичен елемент, вграден в държавната система.
Въпреки това за селяните (а в началото на XX век 85% от селяните са неграмотни) църквата остава единственият източник на възприятие за света. Свещеникът на службата им чете Библията, а в проповедите си обяснява прочетеното и различните събития от живота, като казва, че монархията е установената от Бога форма на човешко съществуване и че всеки трябва да знае мястото си и да не се опитва да го променя. Болшевиките са особено против възгледа на православните, че християнинът е възнаграден за страданията в „другия свят“ и от необходимостта да изтърпи всичко в този свят. Болшевиките виждат в това отношение чиста измама, която държи големи маси от населението безправни и бедни, докато други се възползват от труда им и живеят в безделие и богатство.
Карл Маркс, вдъхновителят на болшевиките, пише: „Религията е опиумът на народа“. Същата формулировка повтаря в трудовете си и водачът на руската революция Владимир Ленин. И това се превръща в истинския лозунг на болшевиките. Ленин пише, че именно безсилието на потиснатата класа и невъзможността ѝ да се противопостави на „експлоататорите“ поражда вярата в някакъв по-добър задгробен живот. Религията им предлага „евтино оправдание за цялото им експлоататорско съществуване“.
Антирелигиозен плакат на СССР, автор: Денис (Денисов) V.N., 1919 г.Свободни източници
Болшевишката пропаганда започва да се бори с „поповете“ – обидното название за свещениците – бързо и с всички налични средства. Съветските плакати изобразяват духовенството карикатурно – дебели и максимално отвратителни същества в одежди и с бради, които „оглупяват“ народа.
Изземване на църковни съкровища, репресии
Последна снимка на протойерей Йоан Кочуров, 1917 г.Свободни източници
Болшевиките бързо преминават от пропаганда към действия. В тази кървава война срещу Църквата тя не прави разлика между това кой е истински праведен и духовен наставник и кой е хитър измамник и ритуалист. Иван Кочуров, свещеникът на Екатерининския събор в Царско село, се смята за първата жертва на болшевиките: той е убит през 1917 г., когато Червената армия нахлува в бившата царска резиденция.
През 1918 г. те издават декрет „За отделянето на Църквата от Държавата и на училището от Църквата“. Църковните земи са национализирани, а бракът и семейните отношения са извадени от църковното лоно. През 1918-1920 г. болшевиките започват антирелигиозна кампания и инициират богохулно отваряне на мощите на руските светци, за да разсеят мита за тяхната нетленност – и по този начин да се отърват от култа към тяхното почитане. Снимковият материал с отворените саркофази е използван активно от пропагандата.
Вътре в църквата след боя с полицията, 1917 г.Централен държавен архив на филмови и фотодокументи на Санкт Петербург
През 1922 г. болшевиките отиват по-далеч и започват кампания за конфискуване на църковните съкровища под претекст за борба с масовия глад и възстановяване на икономиката, разрушена от Гражданската война. Части от църковна утвар, изработени от благородни метали, оклади за икони, кръстове и други предмети, които биха могли да имат злато, сребро или скъпоценни камъни, са пренесени от цялата страна в специално създаден държавен склад. По-късно голяма част от него е продадена на Запад.
Свещениците активно се противопоставят на варварското ограбване на църквите, за което офицерите от КГБ ги арестуват, обвиняват ги в контрареволюционна дейност и антисъветска пропаганда, измъчват ги и ги подлагат на репресии. В началото на 1920-те години пострадват повече от хиляда свещеници, включително важни епископи на Москва и Петроград.
Петроградският митрополит Вениамин на съд, 1922 г.Свободни източници
Един от най-гръмките случаи се случва в град Шуя в Ивановска област – енориашите на катедралата „Възкресение Христово“ предотвратяват конфискацията на ценности от църквата, след което червеноармейците откриват огън по тълпата богомолци. Няколко души са убити, а местни свещеници по-късно са съдени и разстреляни на място.
Църковен разкол
Червеноармейците изнасят икони и църковна утвар след затварянето на Симоновия манастир, 1923 г.Лична колекция на С. Бурасовски
Някои от свещениците емигрират след революцията, но повечето остават и продължават да служат. Нещо повече, в навечерието на революцията, през лятото на 1917 г., в Москва е открит голям църковен събор и е възстановена патриаршията, която някога е била премахната от Петър Велики; избраният патриарх Тихон има голяма власт. Когато избухва Гражданската война, той осъжда онези, които проливат кръв, и призовава към вразумяване.
Група от членове на Комисията за изземване на църковно имущество и епископ Дитоний, 1922 г.МАММ/МДФ
През 1922 г. Тихон е арестуван и вероятно е щял да бъде екзекутиран като други свещеници. Скоро обаче той е освободен и от негово име е публикувано признание, че уж е бил под пагубното влияние на антисъветски настроени лица и че „вече не е враг на съветската власт“. За да се справят с огромната църковна йерархия, болшевиките инициират разкол в руското православие. В хода на това лоялните на болшевиките свещеници „обновленци“ се противопоставят на патриарха и в крайна сметка той е отстранен от длъжност, което на практика „обезглавява“ църквата.
Откриване на светилището на Александър Невски на 12 май 1922 г.Карл Була / Централен държавен архив на филмо-фото-фонодокументи на СССР/Sputnik
Затваряне и разрушаване на църкви
След смъртта на Ленин в партията се води активна борба за власт и за известно време репресиите срещу Църквата отслабват. Въпреки това още през 1928 г. са предприети мерки за „засилване на антирелигиозната борба“, която вече е приравнена към класовата борба. В СССР започва масово разрушаване на църкви, което продължава през 30-те години. В резултат на това до края на съществуването на СССР от 54 хиляди дореволюционни църкви остават само около 7 хиляди.
Експлозия на катедралата „Христос Спасител“ на ул. ВолхонкаТАСС
Някои църкви, като катедралата „Христос Спасител“ в Москва, са възстановени. Много от тях обаче бяха безвъзвратно загубени. Болшевиките се опитват да атакуват и катедралата „Свети Василий“, но хората на културата се застъпват за нейното запазване и в нея е открит музей. Съществува обаче и друга версия за това защо храмът е оцелял – цял исторически анекдот, според който сътрудникът на Сталин Лазар Каганович представил проекта на лидера за реконструкция на Червения площад и махнал макета на катедралата, но Сталин уж казал: „Лазар, върни го!“.
Пресснимка/Държавен исторически музей
Болшевиките без колебание разрушават старинни църкви, ако те пречат на изграждането на водноелектрически централи, „проходи“ или разширяване на пътища. Много църкви са просто затворени и използвани за нуждите на новата съветска държава – това може да бъде всичко – от склад за зърно до фабрика. В манастирите често се устройват затвори, а в Казанската катедрала в Санкт Петербург например е открит Музей на историята на религията и атеизма, който е подигравка с вярващите.
Нова вълна от репресии
В края на 30-те години на ХХ век започва Големият терор и масовите репресии на Сталин. Останалите духовници също не избягват тези репресии. През цялото това време те са постоянно арестувани, често директно по време на служба, и най-често по политически причини – „антисъветска агитация“. Много православни свещеници и епископи излежават присъди в затворите и в изгнание, както и на тежък труд в ГУЛАГ. Много от тях умират там или са застреляни.
Снимки на хора, които са били жертви на политически репресии на полигона Бутово в МоскваАлексей Савостин/Sputnik
През 1937-38 г. в Бутово, близо до Москва, са разстреляни около 20 000 души, като около хиляда от тях са членове на духовенството от различни вероизповедания. През 90-те години на ХХ век патриарх Алексий II нарича масовите гробове на това място „руска Голгота“ и всички тези хора са подложени на извънсъдебна екзекуция според решението на „тройката на НКВД“. След разпадането на СССР 321 свещеници са канонизирани за „Бутовски новомъченици“.
Общо над 1700 нови мъченици и изповедници на Църквата в Русия, пострадали от преследванията след революцията от 1917 г., са канонизирани. Според различни оценки до 100 000 души са пострадали във връзка с църковни дела през целия период на съществуване на СССР.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
