Как болшевиките се опитват да съветизират Иран?
В Русия още бушува Гражданската война, а съветското ръководство вече мисли как да запали огъня на социалистическата революция в Азия.
На 18 май 1920 г. съветските моряци неочаквано пускат котва на иранското пристанище в Анзали. Целта им е да пленят намиращия се тук флот на главния им противник в Гражданската война – белогвардейците. Оказва се, че тази операция е едва първият етап от борбата за установяване на комунистическия строй в Иран.
Неочакван удар
Бялата Каспийска флотилия е принудена да се оттегли в Иран, след като през пролетта на 1920 г. основните сили на белогвардейците в Южна Русия са или разгромени, или отстъпили в Крим. В Анзали корабите попадат под защитата на британците, които са враждебно настроени към болшевиките и държат войските си в Иран още от времето на Първата световна война.
Бандар АнзалиСвободни източници
29-те кораба на бялата флотилия могат да създадат големи проблеми за съветските комуникации в Каспийско море. Ръководството на болшевиките взема решение да ги превземе възможно най-бързо, а за да се избегне дипломатически скандал, операцията е поверена лично на командващия на съветската Волжско-Каспийска военна флотилия Фьодор Разколников.
Фьодор РазколниковСвободни източници
В 5 часа и 19 минути на 18 май съветската флотилия, която тайно се приближава към пристанището, открива огън по него. „В едно непрекрасно утро се събудихме от оръдейни изстрели и падане на снаряди насред пристанището и насред нашите кораби“, спомня си белогвардейският офицер Анатолий Ваксмут. „Втурнахме се на мачтата и видяхме в морета маса кораби, стрелящи по Анзали. В английския щаб цареше пълно объркване – нито една от батареите не отвръщаше на червените. Оказа се, че англичаните са избягали от тях едва ли не по бельо“.
Десантът на брега стремително потушава съпротивата на 36-а индийска пехотна бригада и скоро противникът иска примирие. Според условията на сключения договор британците и белогвардейците напускат града, като оставят на болшевиките не само всички свои кораби, но и 50 артилерийски оръдия, 20 000 снаряда, големи запаси от памук, релси, мед и друго имущество.
Параходът „Роза Люксембург“, който участва в операциятаСвободни източници
Войската на шаха така и не оказва никаква съпротива на съветските моряци. Отслабеният Иран, който през последните години фактически се е превърнал в полуколония на европейските държави, се ограничава единствено с протестна нота.
Нови възможности
Съветската войска има намерение скоро да напусне Иран, но ситуацията се променя рязко. Възползвайки се и вдъхновено от този удар, нанесен на британците, в северната част на страната, в мащабно настъпление преминава антиправителственото партизанско движение на т. нар. „джангали“ (горско движение). Техният лидер Мирза Кучек-хан моли болшевиките да му окажат подкрепа, но поставя условие Москва да не се намесва във вътрешните работи на иранците.
Мирза Кучек-ханСвободни източници
Ръководството на Съветска Русия съзира примамлива възможност да устрои социалистическа революция в Азия. „Без особен труд можем да взривим целия персийски Азербайджан (северозападния регион на Иран, населен предимно с азербайджанци – бел.ред.) – Тавриз…“, разсъждава ръководителят на Кавказкото бюро на Централния комитет на Руската комунистическа партия на болшевиките Серго Орджоникидзе. „Моето мнение: с помощта на Кучек-хан и персийските комунисти да обявим съветска власт, да превземем град след град и да прогоним англичаните. Това ще направи колосално впечатление в целия Близък изток“.
Серго ОрджоникидзеСвободни източници
Независимо че Гражданската война в Русия още не е приключила, болшевиките остават решени да се борят за „делото на мирната революция“ в Иран. На Кучек-хан е обещано оръжие, пари, доброволци, инструктори, аероплани и бронирани машини. Народният комисар по военните въпроси Лев Троцки заповядва тайно в страната да се организира широка съветска агитация.
Отново в опит да избегне дипломатически конфликт, Москва действа не директно, а чрез своите съюзници – в случая с неотдавна учредената и към онзи момент самостоятелна Азербайджанска съветска социалистическа република. Изпратената в района войска действа или под формата на доброволци, или под азербайджанско знаме. За самия Баку помощта на иранската революция има огромно значение – там мечтаят да се обединят с Ирански Азербайджан.
Персийската ССР (Гилянска съветска република)
Официално съветските войски се изтеглят от Анзали. На практика обаче се получава точно обратното: през азербайджанската граница в Северен Ирак непрекъснато пристигат войници и оръжие. На 4 юни, с помощта на своите нови съюзници, Мирза Кучек-хан превзема столицата на остан (провинция) Гилян – Рещ.
Мирза Кучек-хан и „горското движение“Свободни източници
Още на следващия ден в Северен Иран е провъзгласена Гилянската съветска социалистическа република начело с Кучек-хан. Независимо от условието за ненамеса във вътрешните работи, във Временното революционно правителство влизат няколко съветски представители, получили иранско гражданство.
От отрядите на „доброволците“, пристигащи от Баку и Астрахан, и местните партизани се сформира Иранската червена армия с численост до 5000 души. Първоначално начело на нея застава сподвижникът на Мирза Кучек-хан – Ехсанола-хан, но скоро, по решение на Москва, командването преминава в ръцете на нейния човек Василий Каргаретели.
Войници от 39-а бригада в Анзали след евакуация от БакуСвободни източници
Скоро отношенията между джангалите и иранските комунисти започват стремително да се влошават. Докато последните са убедени в нуждата възможно най-скоро „да се взриви цяла Азия“, то Мирза Кучек-хан смята, че трябва да се действа внимателно и за момента действията да се ограничат до постигнатото – а именно Гилян. Страните имат разногласия и по въпроса за частната собственост.
В крайна сметка на 31 юли Кучек-хан е свален от иранските комунисти и заедно със своите поддръжници бяга в гр. Фуман. Начело на новото временно правителство застава вече бившият му съратник Ехсанола-хан. „Съветска Персия ще съществува и без него. Кучек е полезен като популярна фигура, но той отчасти вреди на своите с пълното си отсъствие на разбиране за революционната политика, излишна мудност и благоразумие. Той не умее да дерзае, а сега е нужно точно това“, коментира тези събития Народният комисар на външните работи на Съветска Русия Георгий Чичерин.
Провалът на иранската авантюра
Без да губи време, новото правителство на Гилянската ССР в средата на август 1920 г. предприема настъпление към Техеран, което завършва с тежко поражение. Иранската Червена армия е спасена от пълна катастрофа от войската, изпратена от Азербайджан и Съветска Русия.
Вътрешната политика на иранските комунисти също не е цветуща. В опит да проведат спешни реформи, те не отчитат местните традиции и с лекота рушат многовековни устои, което предизвика силно възмущение сред местното население. Масло в огъня наливат и британците и правителството на Султан Ахмад-шах, които организират мащабна антисъветска пропаганда в региона.
Ахмад-шахБиблиотека на Конгреса
Шансовете за съветизация на Иран бързо се топят. За да изясни обстановката, в Баку пристига членът на Политбюро на Централния комитет на партията Йосиф Сталин. Скоро изпраща на Ленин в Москва мрачен доклад, в който твърди, че в Иран е възможна единствено буржоазна революция с подкрепата на средната класа.
В края на септември Съветска Русия започва преговори с Техеран, които завършват на 26 февруари 1921 г. с подписването на съветско-ирански договор за дружба. Москва и Баку оставят Гилянската република без подкрепа и започват да изтеглят войските си, но това се случва едва през май същата година, когато Британската империя също започва да евакуира войниците си.
През юли 1921 г. комунистите от Гилян предприемат още едно отчаяно настъпление към Техеран, което отново завършва с провал. През ноември републиката е разгромена от войските на шаха, а правителството на Ехсанола-хан бяга в Баку (през 1938 г. той ще бъде разстрелян в хода на „Голямата чистка“ в СССР). Силите на джангалите също са разбити, а главата на Мирза Кучек-хан е изложена публично в Ращ.
Съветската и британската войска се връщат в Иран след 20 години и този път вече действат заедно. В резултат на съвместната им операция „Съгласие“ през август-септември 1941 г. те, окупирайки северната и югозападната част на страната, свалят прогермански настроени шах Реза Пахлави и превръщат Иран в приятелска на антихитлеристката коалиция държава.
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
