Как английски крал награждава измислен руски генерал

Един от ключовите персонажи в Гражданската война на Русия – генерал Харков – е много известен в Европа през 1919 година.

Има само една подробност… в действителност такъв човек никога не е съществувал.

Британската интервенция

Революцията от 1917 г. в Русия и започналия след нея хаос на Гражданската война дават на чуждестранните държави възможността безпрепятствено да се месят във вътрешните дела на страната. Великобритания става един от основните играчи на руското поле – тя изпраща експедиционни сили и официално обявява подкрепата си за антиболшевишките, така наречени бели сили.

Главнокомандващият ВСЮР А. И. Деникин и английският генерал Ф. Пул (ноември 1918 г.)
Главнокомандващият ВСЮР А. И. Деникин и английският генерал Ф. Пул (ноември 1918 г.)

В действителност британците са по-заинтересовани от затягането на конфликта, в отслабването и разпада на един от главните си геополитически конкуренти, от постоянната гражданска война, отколкото от победата на защитниците на „единна и неделима Русия“.

Бялото движение, въпреки обещанията, получава доста скромна и недостатъчна помощ за борбата си с Червената армия. Но дори тази незначителна поддръжка може да бъде прекратена през пролетта на 1919 г., когато в британското общество възниква дискусия: а струва ли си въобще да участват в руската авантюра и да държат в тази далечна и студена страна своите войници?

Генерал Харков

Един от активните участници в тези спорове е премиерът на страната Дейвид Лойд Джордж. В пламенна реч пред Палатата на общините на 19 април 1919 г. той заявява, че Великобритания не може да изостави своя съюзник на произвола на съдбата след всичко, което руснаците са направили за англичаните.

Дейвид Лойд Джордж, 1919 г.
Дейвид Лойд Джордж, 1919 г.

Както отбелязва премиерът, белите армии са създадени с подкрепата на западните съюзници, за да се борят с немците. Би било недостойно, след като са поели всички рискове и са изпълнили задачата си, да им се заяви: „Благодарим, безкрайно сме ви благодарни. Послужихте на целите ни. Повече не ни трябвате. Сега болшевиките могат да ви прережат гърлото!“ (James Ramsey Ullman. Anglo-Soviet Relations, 1917-1921, Volume 2: Britain and the Russian Civil War. Princeton, 1968)

Пехотна рота на Доброволческата армия
Пехотна рота на Доброволческата армия

Британското правителство е длъжно и занапред, настоява Лойд Джордж, да оказва подкрепа на „генерал Деникин, адмирал Колчак и генерал Харков“. Той особено подчертава заслугите и подвизите на последния. Проблемът е само в това, че няма никакъв „генерал Харков“ в бялото движение. Британският политик бърка човека с украинския град. Може би е имал предвид лидера на донските казаци Атаман Краснов. Последният обаче се ориентира към немците и не получава помощ от съюзниците.

Популярен тренд

В един момент рекламираният от премиера генерал Харков става много популярен в Европа. За него възторжено разказват британските и френските вестници, в негова чест е написана песен, на негово име е кръстено кафене, набор за бръснене, сорт бира и кофеинова напитка, мъжки тиранти и вид дамски шапки.

Джордж V
Джордж V

Кулминация в популярността на ген. Харков става награждаването му от страна на британския монарх Джордж V . „За заслуги в борбата с болшевизма като световно зло“ този митически персонаж става почетен кавалер на ордена „Михаил и Георги“. Генералът получава право на рицарско звание и обръщението „сър“.

Наградата не открива героя

Когато на 31 август 1919 г. британската делегация с наградата пристига в щаба на Главнокомандващия въоръжените сили на Южна Русия (ВСЮР) Деникин, се оказва, че за генерал Харков никой не е чувал. След като на британците е обяснено, че Харков е град, те решават да потърсят там своя герой.

Владимир Май-Маевски
Владимир Май-Маевски

Пристигайки в наскоро завзетия от Червената армия Харков, британците окончателно се убеждават, че няма никакъв генерал Харков. Наградата е връчена на генерал-лейтенант Владимир Май-Маевски, командир на Доброволческата армия (част от ВСЮР), която по това време участва в последните опити на белите да победят болшевиките – в Московската им кампания.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest