Общество

Как англичаните искат да вземат Руския север под свой контрол

Докато развива дипломатически отношения с Англия, първият руски цар Иван Грозни едва ли предполага, че скоро „партньорите“ му ще поискат да превърнат част от Московското царство в своя колония.

За първи път англичаните стъпват на руска земя на 24 август 1553 година. Корабът „Едуард Бонавентура“ е собственост на английската търговска компания Mystery and Company of Merchant Adventures for the Discovery Regions, Dominions, Islands and Places Unknown, а капитанът му е Ричард Чанслър. Корабът влиза в устието на Северна Двина и акостира недалеч от Николо-Корелския манастир, на 35 км от Архангелск. Оттам Чандлър тръгва към Холмогори, а след това и към Москва, където предава на Иван Грозни писмо от крал Едуард IV. От този момент царят позволява на англичаните да търгуват в Русия.

Свободни източници

През 1555 г. в столицата се появява тяхна собствена кантора – Английски двор. Тогава Mystery and Company of Merchant Adventures се превръща в Московска компания.

В Холмогори, Вологда и Москва се появяват английски фактории. През 1569 г. компанията получава максимални права:

– безмитна търговия из цялото Московско царство

– търговия с Близкия изток – през Русия

– откриване на железарски и въжарски заводи в страната

– обращение на английски монети в Москва, Новгород и Псков.

Това пише руският историк Николай Костомаров в книгата си „Очерк на търговията в Московската държава през XVI и XVII век“. Англичаните активно изнасят от Руския север лен, коноп, въжета, смола, катран, мас, мачтов дървен материал, кожи, восък, мед, поташ, масло и хайвер.

Старият Английски двор

Старият Английски дворGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)

Иван Грозни иска да превърне Англия в свой „стратегически партньор“, затова е и толкова гостоприемен. От началото на Ливонската война (1558-1583) корабите на Московската компания доставят в Русия селитра, сяра, олово и калай. В страната пристигат и английски инженери и лекари.

През 1570 г. Иван дори се сватосва с кралица Елизабет. Така той се опитва да си осигури политическо убежище в Лондон, ако претърпи загуба в Ливонската война. Освен това има намерение да сключи военен съюз с англичаните, но Елизабет игнорира предложението и сватовството.

След Ливонската война и други чужденци получават разрешение да търгуват в северните райони на Русия. Англичаните пък вече не могат спокойно да прекосяват руската територия на път към Персия и Китай. Въпреки това, Московската компания запазва правото си на безмитна и масова търговия чак до средата на XVII век.

Смутно време на нови възможности

„Иван Грозни показва съкровищата си на английския посланик“Алексей Литовченко

Още при Иван Грозни агентите на Московската компания в Русия оказват на английския двор услуги в сферата на военното и икономическото разузнаване: те вербуват руски търговци и длъжностни лица, подкупват ги и ги шантажират, пише съветският историк Виктор Виргински.

Настъпва Смутното време (1598-1613), което носи със себе си династийна криза, народни въстания, полската и шведската интервенция. Всичко това открива пред англичаните нови възможности за разширяване на влиянието им в Русия. Например, шефът на Московската компания Джон Мерик лично получава обещание правата на предприятието му да бъдат разширени – това обещание му дава първо Лъже-Дмитрий I (самозван „син“ на Иван Грозни), а след това и от сменилия го на трона Василий Шуйски.

Когато през 1611 г. шведската войска, наета от Шуйски да свали опонента му Лъже-Дмитрий II, превземат новгородските земи (северозападните територии на съвременна Русия), англичаните виждат удобен момент да „завладеят“ Руския север.

През втората половина на 1612 г. в Лондон е пратен депеш с подробни описания на събитията в Русия. Вероятният автор на документа е капитан Томас Чембърлейн.

План за установяване на английски протекторат

„В смутното време“С. В. Иванов

В проекта се твърди, че в незасегнатия от войната Север „народът желае и дори е принуден от необходимостта да се предаде в ръцете на който и да е господар, способен да го защити, и желае да се подчини на управлението на чужденци, виждайки, че от собствените му господари не е останал никой“.

Освен това, през лятото на 1611 г. някои представители на северните руски области вече водят преговори с агент на английската компания (очевидно това е Мерик).

Авторите на проекта уверяват крал Джеймс I, че той има „достатъчно основания да вземе в ръцете си защитата на този народ и да установи протекторат при условия, които могат да обезпечат и защитят свободата на търговията, която вече водим и ще предприемем в бъдеще“. Те молят на север да бъде пратено упълномощено лице, за да проведе преговори с местното население за сключване на договор при условията на суверенитет и протекторат.

„Ако Ваше Величество получи предложение за суверенитет над тази част на Московия, която се намира между Архангелск и р. Волга, заедно с пътя по тази река до Каспийско или Персийско море, или в краен случай управление и протекторат над нея с установяване на свобода и гаранции за търговия, това би било велико и щастливо предложение, което не е отправяно към крал на нашата страна, откакто Колумб предложи на Хенри VII да отвори Уест Индия“, посочва се в документа.

С цел охрана на реда авторите предлагат в тези територии да бъде пратена английска армия, която да бъде издържана от руското население. А „операторите“ по акумулиране на стоки и храна да бъдат местните агенти на английската компания.

Английският план остава тайна в продължение на три века

Реконструкция по разкопките на М.И. Белов

Реконструкция по разкопките на М.И. БеловСвободни източници

Докато крал Джеймс I разглежда документа, в Англия започват да се събират отряди от „доброволци“, готови да застанат на страната на Московското царство срещу полските интервенти. На практика те се опитват да проникнат в Архангелск. По съвет на княз Дмитрий Пожарски – глава на народното опълчение, който се разправя с поляците на руската територия, англичаните-доброволци не са допуснати на Север. Междувременно, през октомври 1612 г. полските интервенти са прогонени от Москва, а през януари 1613 г. на престола застава Михаил Романов.

Свободни източници

Когато през май 1613 г. Джон Мерик и колегата му в Московската компания Уилям Ръсел са издигнати в ранг извънредни кралски посланици и са упълномощени да водят преговори с жителите на Руския север, тяхната мисия губи смисъл. Михаил Романов вече е признат за господар на цялата страна, включително в северните райони.

Тогава Мерик, който от лятото е в Архангелск, побързва да увери новия цар, че слуховете за намеренията на англичаните да установят протекторат не съответстват на действителността. Той успява да запази репутацията си на дипломат и дори става посредник при сключването на Столбовския мир във войната между Русия и Швеция (1610-1617). През 1621 г. Мерик завинаги напуска Русия, а през 1629 г. става управляващ на Московската компания.

През 1649 г. цар Алексей Михайлович Романов ограничава правата на Московската компания да търгува в Русия до пределите на Архангелск. Монополните си привилегии тя губи през 1698 г. по време на реформите на Петър I.

Свободни източници

За плановете на англичаните да се възползват от Смутните времена и да наложат господството си в Руския север не се знае чак до 1914 година. Проектът на Чембърлейн е намерен в британските архиви от руския архивист Инна Любоменко. През 1914 г. тя публикува този текст в неговата цялост в статията си „Проект за придобиването на Русия от Джеймс I“.

автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest