Как американското посолство в Москва изгаря през 1977 година?

Американските дипломати подозират, че някои от съветските пожарникари са дегизирани агенти на КГБ.

Малкълм Тун, изборът на Джими Картър за ключовия пост на американския посланик в Съветския съюз, се забавлява на официална вечеря в резиденцията на румънския посланик в Москва, когато ужасяващо обаждане внезапно прекъсва хубавата вечер.

От другата страна на линията е младият политически офицер Джеймс Шумакер, който е в Москва от съвсем скоро. „Тук има пожар…“, казва той на посланика.

Вечерята е прекъсната

26 август 1977 г. е, а Джеймс Шумакер е в Москва само от няколко седмици. В тази необичайно хладна, но ясна лятна вечер Шумакер си почива в апартамента си в Спасовата къща, руската резиденция на посланиците на САЩ.Извънреден и пълномощен посланик на САЩ Малкълм Тун

Извънреден и пълномощен посланик на САЩ Малкълм ТунВиктор Будан/TASS

Телефонът иззвънява и той вдига. Говори заместник-ръководителят на мисията Джак Матлок и звучи особено. Иска спешно да разговаря с посланика и инструктира Шумакер да го открие: „Моля, побързайте, Джим“, казва Матлок.

Той открива Тун с помощта на Светлана Алехина – „нашата красива руса телефонна операторка“. Американецът е на официална вечеря в резиденцията на румънския посланик.

„Какво става, Джим?“, пита Тун.

„Не знам, господин посланик, но заместник-ръководителят на мисията трябва да говори с вас веднага.“

В Спасовата къща иззвънява още един телефон. Обажда се Матлок, отново.

„Господин Матлок, посланикът е на другата линия. Какво да му кажа?“, пита Шумакер.

„Матлок отговори с още по-силна възбуда в гласа: „Джим, кажи му, че тук има пожар…“, и в този момент връзката внезапно прекъсна“, спомня си Шумакер.

„Загубих всичко“

Когато посланик Тун и подчиненият му Джеймс Шумакер пристигат в посолството на САЩ, което се намира на няколко пресечки от Спасовата къща, те заварват сградата обхваната от пламъци.

„Беше ми трудно да повярвам на гледката, която ме посрещна. По-голямата част от осмия етаж на посолството беше в пламъци“, казва Шумакер, описвайки ситуацията.

Огънят бързо излиза извън контрол и се разраства в цялата сграда. Посланик Тун ръководи евакуацията, все още облечен – неудобно за обстоятелствата – с официален вечерен костюм.

Много от служителите на посолството помагат за евакуацията, някои от тях са в шок. Шумакер си спомня икономическия съветник Кен Скоуг, който се лута „нагоре и надолу пред посолството, мърморейки в нищото: „Загубих всичко“, докато пламъците излизат от прозореца на офиса на осмия етаж“.

„Нека изгори“

Скоро на мястото пристигат съветските пожарникари. Идват все повече пожарни коли и пожарникарите поставят стълби на горящата сграда.Сигнал за тревога в пожарната

Сигнал за тревога в пожарнатаАнатолий Сергеев-Василиев/Sputnik

Тъй като посолството на САЩ се счита за територия на САЩ, съветските пожарникари трябва да получат разрешение от посланика да влязат в сградата. Командирът на съветската пожарна се приближава до Тун и иска разрешение да се придвижи към тавана.

„Нека изгори“, отговаря посланикът.

„Това се случи, защото Тун подозираше, че някои от „професионалните пожарникари“ всъщност работят за КГБ и защото в посолството имаше много секретно оборудване“, обяснява Шумакер по-късно.

В крайна сметка съветските пожарникари – някои от които американските дипломати подозират, че работят за КГБ – получават достъп до горните етажи на посолството при условие, че ще бъдат ескортирани от военните служители на посолството.

Когато пожарникарите и военните се качват нагоре, те откриват, че някои от служителите не са напуснали сградата, въпреки че им е наредено да го направят.

„Началникът на центъра на ЦРУ Гус Хатауей [охраняваше] района си, облечен в дъждобран за лондонска мъгла и въоръжен с револвер .38 калибър. След като изслуша заповедта на посланика, Гус даде на Марк „доста недипломатичен отговор“. […] Посланик Тун не остана доволен, но нямаше какво да направи и Гус остана зад нас. Гус, подобно на Тун, беше ветеран от Втората световна война и познаваше своя дълг“, пише Шумакер.27 август 1977 г. - сградата на американското посолство в Москва след пожара

27 август 1977 г. – сградата на американското посолство в Москва след пожараВалентин Мастюков/TASS

За щастие огънят не взимата жертви, въпреки че значително поврежда сградата. „Осмият етаж бе изгорял и всеки етаж от седми нагоре бе претърпял щети от дима и водата. Канцеларията беше непотребна за каквито и да било намерения и цели“, разказва Шумакер за видяното сутринта след пожара.

Въпреки че сградата им претърпява щети, американските дипломати са убедени, че сред съветските пожарникарски екипи има агенти на КГБ. Те твърдят, че дегизираните агенти са преглеждали секретни файлове, настоявали са някои от сейфовете да бъдат отворени и са пипали оборудването на посолството.

Съветските пожарникари категорично отхвърлят обвиненията. Генерал Виктор Соколов, който по това време е заместник-началник на пожарната служба в министерството на вътрешните работи на СССР, заявява, че не разполага с чекисти – агенти на тайната полиция.

Американците обаче не вярват. Когато няколко месеца по-късно се запалва помещение на КГБ близо до посолството, те си сипват по питие и наблюдават огъня на част от песента „Диско инферно“ на The Trammps.

Гори, бейби, гори

Изгори я до основи

Диско инферно

Изгори я до основи

„Тук е истински ад“: Какво пишат германските войници за битката за Сталинград?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.РУСИЯ И САЩСЪВЕТСКИ СЪЮЗРУСКА ИСТОРИЯИНЦИДЕНТИ

  • 3

Абонирайте се

за нашия електронен бюлетин!

Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата сиВижте още:

Popular in the CommunityAdChoicesSponsoredConversationCommenting as GuestLog In

Powered byTermsPrivacyFeedback7 „нови“ архитектурни паметника в Москва (СНИМКИ)ПЪТЕШЕСТВИЯ04 ФЕВР 2021АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВАВ Москва хиляди старинни сгради, имения, бивши заводи и църкви са признати за обекти на културното наследство и се намират под защитата на държавата. И всяка година нови и нови здания влизат в този списък. Избрахме няколко от най-ярките „нови“ паметници на културното наследство.

Евгений Биятов/Sputnik

  1. Рижката гара

В Москва има няколко гари и всяка от тях е архитектурен шедьовър. Ансамбълът на Рижката гара е изпълнен в неоруски стил. Той напомня на древноруски терем с високи покриви-тавани и прозорци с дърворезба, препращащи към стила ар нуво. Проектът е на архитекта Станислав Бржовски, който е строил и невероятната красота на модернистката Витебска гара в Санкт Петербург.Legion Media

Рижката гара е построена през 1899 г. за ЖП връзка с балтийските страни, но съвременното си име получава едва през 1946 година. Преди това се нарича Виндавска – на името на пристанищния латвийски град (съвр. Вентспилс), накъдето върви пътят.Legion Media

Вътре на практика няма излишни архитектурни детайли – интериорът е издържан в смесен ампир и модерн.

  1. Домът с кариатиди и грифони

mos.ru

Домът на търговеца Камзолкин на проспект Мир е построен в края на XIX век. И след няколко години частично е престроен заради пожар. Архитект на проекта е Василий Загорски, който по-късно строи и Московската консерватория. На първия етаж на сградата има голяма търговска зала, а на двата горни – жилищни помещения, които се дават под наем.Агенция „Москва“

Главна особеност на дома е фасадният му декор – тук има много колони, кариатиди и маскарони. Автор на това невероятно многообразие е младият скулптор Сергей Коньонков, който по-късно се прославя и дори получава прозвището „руския Роден“.

  1. Рогожката амбулатория

mos.ru

Зданието е построено през 1903 г. по поръчка на Московската градска управа в модния неоруски стил, както и Рижката гара. Проектът на приказния дом в червена тухла е изпълнен от архитекта Николай Благовещенски. Негови са още десетина църкви в Москва, обществени учреждения и скъпи домове.

От 1903 до 1960-те години тук се намира градска лечебница, наречена „Рогожката амбулатория“. По-късно сградата е в аварийно състояние и е изоставена, но през 1970-те я възстановяват, тук откриват магазин „Кулинария“ и Музей на кулинарното изкуство, който работи и до днес.

  1. Домът с жар-птиците

mos.ru

Доходният дом на Е.К. Калиновски е образец на късния ар нуво. Пететажната сграда е построена през 1911 г. по проект на Ернст Нирзнее. Прогресивният архитект строи множество такива къщи в центъра на Москва и по негови проекти са направени първите московски „тучерези“, тоест небостъргачи – жилищни домове на над осем етажа.Антон Кардашов/Агентция „Москва“

Освен височината, отличителна черта на неговите здания на 4-та Тверско-Ямска са изрисуваните керамични фасади, които изобразяват феникси и чудновати растения, дело на художника Александър Головин. Домът е украсен с различни по форма и височина еркери, затова фасадите са асиметрични. През 1990-те е пристроен асансьор, който леко разваля външния вид на сградата.

  1. Домът с маските на Хермес на Кузнецкия мост

mos.ru

Тази къща на ул. „Кузнецки мост“ е известна като „Конторското здание“. От самия момент на построяването ѝ през 1901 г. на всичките три етажа са разположени магазини и офиси. Сградата е изпълнена по проект на архитекта Митрофан Арсениев в стил еклектик. Между другото, това е една от малкото къщи, които на практика изцяло са съхранили първоначалния си външен вид.

Главната особеност на сградата е това, че фасадата е украсена с „херми“ – изпъкнали колони с бюстове на антични жени. Освен това между втория и третия етаж са разположени четири медальона с маски на Хермес, който според древногръцката митология е бог-покровител на търговията. Магазини в сградата има и днес.

  1. Имението на Зинаида Морозова

А. Савин

Това разкошно имение на ул. „Спиридонова“ търговският меценат и промишленик Сава Морозов подарява на жена си Зинаида. Домът е построен от знаменития архитект Фьодор Шехтел и има елементи на ранен модерн и неоготика. Интериорът е оформен от художника Михаил Врубел.Юрий Артамонов/Sputnik

След смъртта на мъжа ѝ Зинаида продава имението на друг известен предприемач – Михаил Рябушински. Михаил е колекционер на живопис и събира в къщата картини на велики руски и чуждестранни художници: Карл Брюлов, Валентин Серов, Михаил Репин, както и Пиер Реноар, Камий Писаро, Едгар Дега и много други. След революцията предава много от картините в Третяковската галерия, а самият той емигрира. През 1920-те години в дома намират скривалище, в което има и много картини на велики майстори.

От времето на СССР сградата е предадена на министерството на външните работи – в него и днес се състоят тържествени приеми.

  1. Дървената къща на търговеца Виноградов

mos.ru

Този дом на 2-ри Крутицки ъгъл е построен през 1880 г. и принадлежи на търговеца Дмитрий Виноградов, собственик на чугунолеярен завод, който се намира наблизо. Дървената постройка е рядкост за Москва и е съхранена отлично.Агентция „Москва“

Зданието е образец на дървеното зографство от XIX в. с еркер-кокощник, корниз с остри зъбци, както и с интересен елемент – „слухови“ прозорци. Вратата към сградата има отличителна рамка. След революцията от 1917 г. тук са разположени апартаменти, а днес има офиси.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest