Как американците спасяват 800 руски деца по време на Гражданската война в Русия?

Това, което за група съветски ученици започва като обикновена лятна ваканция в Уралските планини, неочаквано се превръща в тригодишна одисея около половината свят.

На 18 май 1918 г. близо 800 деца напускат Петроград (днешен Санкт Петербург) за лятна ваканция в Урал. Никой не може да си представи, че съвсем скоро те ще се окажат в смъртна опасност, че ще обиколят половината свят и ще се завърнат у дома цели две години и половина по-късно.

Изгубени

petrograd colonia/youtube.com

През ноември 1917 г. Петроград преживява Болшевишката революция, която е последвана от гладна зима. През пролетта учебните заведения и родителите на учениците решават да изпратят организирано 11 000 деца на т.нар. детски летни лагери за хранене в цялата страна, за да могат да съберат сили и да подкрепят отслабналото си здраве. Около 800 обаче нямат късмет. Придружени от няколкостотин болногледачи, те тръгват на злополучно пътуване до Уралските планини.

Оказва се обаче, че са избрали възможно най-лошото време за пътуването си. Докато влаковете, превозващи децата, се насочват на изток, там избухва антиболшевишко въстание. На практика за няколко седмици обширен регион на Сибир и Урал е обхванат от гражданска война.petrograd colonia/youtube.com

Оказвайки се в епицентъра на военните действия, децата се превръщат в безпомощни очевидци. Един ден районът, в който са разположени техните лагери, е под контрола на червените, а на следващия ден същият е превзет от белите. „Улиците бяха обсипани с куршуми и ние, криейки се под диваните, гледахме в ужас, докато войници минаваха през стаите, повдигайки матраците ни с щиковете си“, спомня си едно от лагеруващите момичета. 

В края на 1918 г. петроградските ученици се озовават в тила на белите армии на Александър Колчак, които напредват на запад и сега е просто невъзможно да се върнат у дома. Ситуацията се влошава от факта, че запасите от пари и храна бързо се изчерпват. Освен това зимата наближава, а децата все още са в летните си дрехи.

Спасяването

Съвсем неочаквано към учениците проявява интерес Американският Червен кръст, който по това време действа в Русия. Той събира децата от всички лагери и ги настанява близо до град Миас в Южен Урал, като ги взема под своя закрила. Червеният кръст им осигурява топли дрехи, грижи се за ежедневните им нужди, дава им редовно храна и дори възобновява образователната дейност.petrograd colonia/youtube.com

При всяка възможност американците информират съветското правителство за живота в лагера и препращат писма от децата до техните родители в Петроград, които са полудели от притеснение. Страните обсъждат различни възможности за евакуация на децата, но никоя от тях не се осъществява.

След поражението на Колчак през лятото на 1919 г. и когато Червената армия се приближава до района, където се намира лагерът, Американският Червен кръст решава да изведе децата от зоната на военните действия в Сибир и след това на остров Руски близо до Владивосток.

През пролетта на 1920 г. САЩ започват да евакуират войските си от руския Далечен изток. Американската мисия на Червения кръст напуска страната заедно с тях. Тя обаче не иска да остави децата да се справят с това сами, но и няма възможност да ги вземе със себе си. Тогава американците се обръщат за помощ към японците, като решават да евакуират децата във Франция.petrograd colonia/youtube.com

Райли Алън, който работи за Червения кръст, успява да наеме японски товарен кораб. Президентът на мореплавателната компания Katsuta Steamship Co. Ltd и собственик на кораба – Кацуда Гиндзиро, напълно го преоборудва за своя сметка за евакуация на младите пасажери: монтирани са легла и вентилатори, а и е създаден лазарет.

На 13 юли 1920 г. „Йомей Мару“, с флаговете на САЩ и Япония, развяващи се на мачтите му, и огромен червен кръст, нарисуван на комина му, напуска пристанището на Владивосток и отплава. Едва по-късно се оказва, че тръгва на почти околосветско пътешествие.

През половината свят

Най-краткият път през Индийския океан е отхвърлен по съвет на лекарите. В разгара на адски горещото лято това може да бъде много опасно за здравето на децата. Прекосявайки Тихия океан, корабът отплава до Сан Франциско и оттам през Панамския канал до Ню Йорк. „Йомей Мару“ и неговите млади пътници привличат вниманието на американската общественост. На пристанищата ги посрещат тълпи журналисти, а президентът Удроу Уилсън и съпругата му изпращат своите поздрави.petrograd colonia/youtube.com

„Различни нюйоркски организации забавляваха децата ни всеки ден. Разходка с корабче по река Хъдсън, парти в Бронкс парк и организиранa обиколка на града в наистина големи размери“, спомня си капитанът на японския кораб Мотодзи Каяхара. 

Поради разразилата се в Русия гражданска война, Американският Червен кръст планира да остави децата за известно време във Франция, където вече е подготвено място за настаняване. Но решението предизвиква силно недоволство от тяхна страна. Заедно с болногледачите си те изпращат общо послание до американците.

„Не можем да отидем в държава, чиито действия доведоха до смъртта на руски граждани и десетки хиляди и стотици хиляди от тях продължават да умират в резултат на блокадата (икономическата блокада на Съветска Русия от силите на Антантата); а оръжията, изпратени от Франция на Полша (по това време тече Полско-съветската война), отнеха и продължават да отнемат живота на стотици хиляди млади руски войници“, гласи призивът, подписан от 400 души.

В крайна сметка е решено децата да бъдат заведени във Финландия, съседна на съветска Русия. Балтийско море, където има десетки мини от времето на Първата световна война, е най-опасната част от пътуването. Корабът е принуден да се движи бавно, като през цялото време променя курса и спира не само нощем, но и през деня.petrograd colonia/youtube.com

На 10 октомври 1920 г. „Йомей Мару“ пристига във финландското пристанище Койвисто, само на няколко десетки километра от границата, където приключва дългото пътуване. Оттук децата трябва да бъдат предадени на съветската страна на групи на граничните пунктове. „Откакто напуснахме Владивосток, заедно преживяхме жега и студ и през последните три месеца децата се сприятелиха с членовете на екипажа и продължаваха да повтарят с тъга „сайонара, сайонара“(сбогом!), докато напускаха кораба „, спомня си Каяхара. 

Последните от пътуващите ученици се прибират у дома през февруари 1921 година. Те пристигат вече пораснали на същата железопътна гара в Петроград, от която някога тръгват преди почти три години на пътешествие, което смятат, че ще бъде кратко пътуване до Урал.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest