Как Александър Попов създава първото радио

Александър Попов е прочут в Русия като изобретателят на радиото. Колкото и да е парадоксално, той конструира първия си радиоприемник – т.нар. „гръмоуловител“, докато работи почти паралелно с италианския изобретател Гулиелмо Маркони, без всъщност да го знае.

Великите умове мислят еднакво!

Попов е син на свещеник и е роден през 1859 г. в село Туринские Рудники (днешен град Краснотуринск) в Свердловска област. Естествено, баща му иска Александър да наследи професията му, така че го праща да учи в духовното училище в Екатеринбург, в Урал, за да усвои теологията. Послушният син Попов прави това, което иска баща му, но по-късно прави изненадващ обратен завой и тръгва по свой собствен път.

От теологията до науката

Sputnik

След това, докато учи в Пермската семинария, Попов се записва в Университета в Санкт Петербург със специалност… физика. Александър е влюбен в науката и математиката от дете. Той има невероятен технически ум и завършва университета с отличие. Младият физик защитава дисертацията си през 1882 година. След това се съсредоточава върху електроинженерството и става учител във Военноморското училище на Русия в Кронщад (близо до Санкт Петербург). Студентите там са много надарени и компетентни, обучени да работят с електронното оборудване на военните кораби. Талантлив преподавател и великолепен изследовател, Попов е прочел много книги от негови чужди колеги-учени. Той е особено впечатлен от откритието на електромагнитните вълни на Хайнрих Херц и търси практически начин те да се приемат на дълги разстояния.

През лятото на 1893 г., като представител на министерството на военноморските дела, Попов е част от руската делегация на Световното изложение в Чикаго. Там той има шанс да наблюдава експериментите на Никола Тесла, с чиято работа е запознат.Александър Попов

Александър ПоповСвободни източници

Попов прави пробив през 1895 г., когато конструира апарат, способен да засича атмосферни електрически смущения. Изобретателят, който тогава е на 36 години, инсталира уреда си в метеорологичната обсерватория в Санкт Петербург. Според Попов той може да засича гръмотевични бури на разстояние до 50 км и ще се използва за получаване на сигнали от изкуствен източник на трептения. Подробностите за откритието са публикувани в негова лекция, озаглавена „За връзката на металните прахови частици с електрическите трептения“.

На следващата година Попов се явява пред Физико-химичната общност на Санкт Петербург и предава думите „Хайнрих Херц“ на Морзовата азбука. Краткото му съобщение е получено от предавател на разстояние 250 м. Според Централния музей на комуникациите в Санкт Петербург, който носи името на Попов, ученият „успява да реши проблема с изграждането на уред, способен да получава и регистрира сигнали с различна продължителност“. Неговата работа дава тласък на възникването и разработките в редица напълно нови научни области, включително радиоизлъчване, радио астрономия и телевизия, радио метеорология, радио навигация и радио разузнаване. Системата, разработена от Попов, съдържа „всички основни комуникационни елементи, типични за съвременното понятие „предавателна линия за радио сигнали“.

Попов срещу Маркони

Централен музей на комуникациите „А.С. Попов“

Някои от великите умове работят денонощно, за да разберат дали радиовълните могат да се използват за пренасяне на сигнали. Гулиелмо Маркони – италиански инженер и изобретател от Болоня, използва радиовълните, за да предава сигнали на разстояние от няколко километра. Маркони започва да работи по радиопредавателите и радиоприемниците през декември 1894 г. и подава заявление за патент на 2 юни 1896 г., два месеца и осем дни след първото радиопредаване на Попов.

Италианският електроинженер получава патент за „Подобрения при преноса на електрически импулси и сигнали“ – с други думи, първия патент за комуникационна система, базирана на радиовълни. През 1909 г. Нобеловата награда за физика е присъдена на Гулиелмо Маркони и немския инженер Карл Фердинанд Браун „за приноса им за развитието на безжичната телеграфия“. Маркони (1874-1937) оттогава е масово признат за изобретателя на радиото.Патент № 6066 на Попов от 1901 г.

Патент № 6066 на Попов от 1901 г.Свободни източници

Смята се, че режимът на строга секретност, с който е обвързан Александър Попов, докато работи за руските ВМС, е причината той да не получи международно признание като първият истински изобретател на радиото. Споровете, които продължават и до днес, показват, че идеята съществува, а като се има предвид, че великите умове мислят еднакво, някой просто трябва да я осъществи.

Първата радиостанция в Русия е инсталирана под ръководството на Попов във Севастопол, на Черно море. Работейки рамо до рамо с руските ВМС, по време на учения на 7 септември 1899 г., е установена комуникация с легендарните бойни кораби „Георги Победоносец“ и „Капитан Сакен“, разположени на 14 км от брега.

През 1898 г. в Париж започва промишленото производство на радиостанциите на Попов на кораби, като те се произвеждат от компанията „Южен Дюкрете“. Междувременно, радио работилницата на Попов във Кронщад, създадена по инициатива на физика, става първото радиоинженерно предприятие в Русия. През 1901 г. то започва да произвежда радиооборудване за ВМС. През 1904 г. „Сименс и Халске“ (германска компания за радио и телевизионни апарати, основана в Берлин през 1903 г.) и руският физик организират съвместно „Отдел за безжична телеграфия по системата на Александър Попов“.Кадър от филма

Кадър от филма „Александър Попов“Sputnik

През 1901 г. Попов става професор по физика в Института по електротехника „Император Александър III“. Той е удостоен с признание за „непрекъснатата си работа по използването на безжична телеграфия на кораби на флота“ и получава Големия златен медал на Световното промишлено изложение в Париж. Има и други награди. След смъртта на Попов през 1906 г. в Русия е учредена специална награда на негово име, а наследството му все още се радва на голямо уважение.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest