Общество

Къде се пазят днес съкровищата на царска Русия?

След революцията през 1917 г. съветската власт се опитва да вдигне икономиката и едновременно да се избави от ярките спомени за стария режим.

Затова тонове уникални скъпоценности на царското семейство, икони и произведения на изкуството напускат страната. Често на безценица.

Революцията временно потапя страната в хаос и безредие – обикновените хора започват да грабят и да разрушават царските дворци, дворянските имения и къщи, църквите. За щастие, вандализмът е прекратен от новата власт, а църковното, царското и дворянското имущество е национализирано – в ръцете на болшевиките попадат несметни богатства (само царските диаманти са 51 479,38 карата). Между другото, съвсем скоро е взето решение част от тях да бъдат продадени.Служители на Федералното държавно учреждение за формиране на Държавния фонд от скъпоценни метали и камъни (Гохран) със скъпоценности на Руската корона. Москва. 1923 г.

Служители на Федералното държавно учреждение за формиране на Държавния фонд от скъпоценни метали и камъни (Гохран) със скъпоценности на Руската корона. Москва. 1923 г.Държавно хранилище на Русия

„В Америка наричат този процес с изящната дума deaccession и го смятат за нормален. В Русия го наричат разпродажба и проклинат онези, които са до допуснали – както преди Революцията, така и след нея“, пише директорът на Ермитажа Михаил Пиотровский в преговора на книгата „Продадените съкровища на Русия“, като допълва, че deaccession в Русия се смята за национална трагедия. Къде могат да се видят съкровищата на Романови и на руските благородници днес?

САЩ

През 1933-1937 г. жената на американския посланик в СССР Марджъри Пост купува огромен брой предмети от царска Русия от заложните къщи в Москва. През 1968 г. тя пренася огромната си колекция от антикварни предмети в имението си в Хилуд край Вашингтон. Днес там е един от най-големите музеи за старинни руски предмети в САЩ.

В колекцията му има, например, скъпоценна чаша от 1791 г. и две вази, произведени от Императорския завод за порцелан през 1836 година.Музей Hillwood, Вашингтон

През 1966 г. на търг, организиран от Sotheby’s Марджъри Пост купува венчална императорска корона на Романови, направена през 1884 г. от сребро, диаманти и кадифе. Преди да попадне в Хилуд, това съкровище има сложна съдба: през 1926 г. короната е продадена на антикваря Норман Уейс, а на следващата година е закупена от антикваря Фаунс за галерията Wartski на търг на Christie’s в Лондон.Музей Hillwood, Вашингтон

На Обществената библиотека в Ню Йорк е продаден „Портрет на техни императорски величия“ от изданието „Описание на свещеното коронясване на техни императорски величия император Александър II и императрица Мария Александровна на цяла Русия“ (1856), която се пази в библиотеката на Александър II.Обществена библиотека на Ню Йорк

Скъпоценните великденски яйца на фирма „Фаберже“ попадат в най-различни ръце. Десетки са продадени на галерията на братя Хамър в Ню Йорк (включително яйцето с въртяща се миниатюра на снимката по-долу). А през 1945 г. то е купено от Лилиан Томас Прат, собственичка на една от най-големите колекции от яйца на Фаберже. Тя дарява своите съкровища на Музея за изобразително изкуство във Вирджиния, където те се пазят и до днес.Музей на изобразителните изкуства, Вирджиния

Много къртини от колекциите на Ермитажа са купени от американския държавен деец Андрю Мелън. По-късно те се превръщат в ядрото на Националната галерия за изкуство във Вашингтон, на която той е инициатор и основен инвеститор. Така във вашингтонската галерия днес се пази картината „Поклонението на влъхвите“ на Сандро Ботичели (началото на 1480-те).Sandro Botticelli/Andrew W. Mellon Collection/Национална галерия на изкуствата

Там се съхранява и картината на Рафаел Санти „Мадона Алба“ (около 1510 г.). Тя е продадена от болшевиките за рекордната за тогава сума от над $1,7 милиона.Raphael/Andrew W. Mellon Collection/Национална галерия на изкуствата

Национализирани са и големи частни колекции на руски купувачи и меценати, колекциониращи западно изкуство: импресионисти и представители на авангарда. От колекцията на Морозов, Стивън Кларк, чрез галерията „Нодлър и Ко.“ купува „Нощно кафене“ на Винсент Ван Гог и по-късно я дарява на Художествената галерия на Йейлския университет.Винсент Ван Гог/Художествена галерия на Йейлския университет, САЩ

Великобритания

Великденските яйца на Фаберже „Мозайка“ и „Кошница с полски цветя“ са продадени през 1930-те на Уиндзор и оттогава, както и други предмети от царската съкровищница, са част от колекцията на британската кралица Елизабет II.Колекция на кралица Елизабет II

Игла за коса или егрета във вид на клонче с цветя от 1760-те-1770-те години е определена дори и от съветските власти като „едно от най-прекрасните произведения на XVIII век“. Продадена е на търг на Christie’s на 16 март 1927 година. Днес егретата, както и две игли с изумруди от XVIII в., са част от колекцията на С. Дж. Филипс в Лондон.Колекция на S.J. Phillips, Лондон

В Британската библиотека се пази Синайският кодекс (Codex Sinaiticus) от IV век. Той е подарен от гръцкия манастир „Св. Екатерина“ на император Александър II през 1859 година.Британска библиотека, Лондон

Франция

Голямо количество картини от колекциите на Ермитажа попадат в Лувъра. В парижкия музей те са предадени от френски колекционери от „Обществото на приятелите на Лувъра“, които купуват руски богатства от болшевиките. Така там се оказва и закупеният от Жорж Вилденщайн „Пейзаж със замък“ на Рембранд.Рембрандт Харменс ван Рейн/Лувър

„Обществото на приятелите на Лувъра“ купува за музея и част от мантия със сцена от „Възкресение Христово“. Тя е изработена в Лотарингия около 110-1180 г. и преди революцията се пази в катедралата „Успение богородично“ във Владимир.Лувър

Германия

Болшевиките започват активна борба срещу религията, затова конфискуват всички ценни църковни прибори от скъпоценни метали, претопяват камбани и разпродават икони. Така например иконата „Богородица с младенеца“ от XV в. (вляво) в края на 1920-те попада в Брюксел в колекцията на семейство О’Меър, след кето е купена от руския емигрант Александър Попов и заминава при него в Париж. През 1966 г. ценната рисунка попада в Музея на иконите в немския град Реклингхаузен. Там се оказва и иконата от 1500 г. „Свети император Константин и неговата майка Елена, света Агата“.Ikonen-Museums Recklinghausen

Швеция

В колекцията на Националния музей в Стокхолм попадат икони с изображенията на Апостол Петър и неизвестна великомъченица от края на XIII-началото на XIV век. През 1930-те години те са купени от шведския посланик в Москва Вилхелм Асарсон.Стокхолмски национален музей

Много икони са дарени на Националния музей в Стокхолм от банкера Улоф Ашберг. Той симпатизира на болшевиките от самото начало и им помага да създадат „Руската търговска банка“. С одобрението и с посредничеството на съветските власти в края на 1920-те години той изнася от страната около 250 икони (!). Сред тях са и „Божията майка“ и „Йоан Предтеча“ от XVII век.Стокхолмски национален музей

Норвегия

Иконата „Въведение в храма на Пресвета Богородица“ от XVI в. е купена от норвежкия търговски съветник Р. Зайнер-Хенриксен, а през 1957 г. е предадена от колекцията му на Националния музей за изкуство, архитектура и дизайн в Осло.Национална галерия, Осло

Нидерландия

Много картини на нидерландски майстори от колекцията на Ермитажа се „връщат“ в родината си – те са закупени от Рейксмузеум в Амстердам. Сред тях с и няколко творби на Рембранд, включително картините от 1600-те „Отричането на Свети Петър“ (на снимката) и „Синът на Рембранд Тит като монах“.Rembrandt Harmensz van Rijn/Rijksmuseum

Швейцария

През 1928-1931 г. от Държавната публична библиотека (днес Руската държавна библиотека) е продадена уникална Библия на Гутенберг от 1450-те години. Днес тя се съхранява в швейцарската фондация „Мартин Бодмер“.Alpra ArazeL (CC BY-SA 4.0)

Португалия

Голяма колекция от царски скъпоценности се пази в музея „Галуст Гулбеняк“ в Лисабон. През 1929-1930 г. петролният предприемач от арменски произход изкупува огромно количество платна от Ермитажа, включително „Портрет на Елена Фурман“ на Рубенс, „Атина Палада“ и „Портрет на старец“ на Рембранд, „Благовещение“ на Дирк Боутс, „Изсичане на дървета във Версай“ на Юбер Робер (на снимката) и много други.Юбер Робер/Фондация Calouste Gulbenkian, Лисабон

В колекцията на колекционера попада и двуметровата мраморна скулптура „Диана“ на Жан Антоан Удон.Жан Антуан Гудон/Фондация Calouste Gulbenkian, Лисабон

След преговори със съветската власт, Гулбенкян купува и колекция от сервизи от епохата на Людовик XVI, изработена от френски майстори по поръчка на руския двор.Фондация Calouste Gulbenkian, Лисабон

Австралия

През 1933 г. в Мелбърн по море пристига шедьовърът на Джовани Батиста Тиеполо „Пиршеството на Клеопатра“ (1743-1744). Картината, купена от Екатерина II за Ермитажа, е придобита от фондацията на австралийския меценат Алфред Фелтън за Националната галерия на Виктория, където се пази и до днес.Giovanni Battista Tiepolo/Национална галерия на Виктория

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest